Решение № 964 от 18.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 964 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300500381 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по жалба на А. М. Д., ЕГН ********** от гр.Пловдив чрез пълномощника адв. В. Б. против решение № 5051/16.12.2024 г., постановено по гр.д. № 3719/2024 г. на ПдРС, с което е отхвърлен предявения от А. М. Д., ЕГН ********** против Медицински Университет - Пловдив ЕИК: 000455471 иск с правно основание чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на Заповед № *** г, издадена от ***а на Медицински Университет Пловдив, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „***“. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението на РС, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се уважи предявеният иск. В решението съдът не е изложил мотиви защо дава вяра на едни, а отхвърля други доказателства; че същото е неправилно поради нарушение на процесуалния закон и оценка на доказателствата и необоснованост, тъй като съдът не е обсъдил доказателствата съвкупно, а избирателно. РС не е дал отговор на всички доводи и възражения на страните; от съвкупната преценка на доказателствата се установило, че наложеното наказание е незаконосъобразно. С Докладпредложение от 20.11.2023 г. на доц. д-р С. Х. се поставя началото на дисциплинарното производство, който доклад представлява сигнал до работодателя за извършено дисциплинарно нарушение. Заповедта на ***а на МУ - Пловдив от 31.1.2024 г. проф. д-р А.

У. за налагането на дисциплинарно наказание „***“ е връчена на ищеца на 1.2.2024 г., при което датата на откриване на нарушението – 20.11.2023 г. до връчване на заповедта - 1.2.2024 г., е изтекъл срок от повече от 2 месеца, поради което счита, чене е спазен преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание не по-късно от 2 месеца от 1 откриване на нарушението, поради което наказанието е незаконосъобразно. Съгласно чл.

194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриването и не по-късно от 1 г. от извършването, ако е изтекъл 2-месечния срок от откриване на нарушението то не може да се приложи аналогичния срок, който е изтекъл от извършването на нарушенията, констатирани в т. 1 - Зимен семестър на учебната 2022/2023 г., както и не настъпилия Летен семестър на учебната 2023/2024 г. към момента на издаване на заповедта – 31.1.2024 г., т. 3 – 26.11.2021 г. от Заповед № Р-427/31.1.2024 г. и той поглъща 2-месечения срок от откриване на нарушението, от което следва, че за нарушенията, констатирани в т. 1 и т. 3 от заповедта преклузивният срок е изтекъл, поради което се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност. Счита се, че с дисциплинарното наказание само формално е съобразена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, който изисква работодателят да приеме писмените обяснения на работника. Ищецът е представил два броя писмени обяснения от 27.11.2023 г. и от 10.1.2024 г., които не са обсъдени от работодателя и не е посочено защо не са кредитирани. Съществени са и нарушенията на чл. 195 КТ, липсват мотиви, като в действителност тя отразява само твърдения на работодателя без да става ясно защо е наложено наказанието, има ли ищецът вина, като не са описани в пълнота обективните приноси на нарушенията, които се претендира да са извършени. Нарушен е и чл. 186 КТ, където е казано, че за да има нарушение на трудовата дисциплина е необходимо да има доказано виновно противоправно поведение на наказания. Заповедта от 31.1.2024 г. съдържа вътрешни противоречия в частта относно описанието на извършените нарушения.

Липсва индивидуализация на самото деяние и от съдържанието на заповедта не следва извода за същността на фактическите основания, поради които е наложено наказанието „***“. От правна и фактическа страна ищецът не е извършил виновно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на възложената му работа, неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в длъжностната характеристика и други актове. Тъй като обект на дисциплинарно нарушение могат да бъдат само задължения на работника по трудовото му правоотношение счита, че заповедта е незаконосъобразно наложена. Ищецът се е съобразявал с всяко решение на Катедрения съвет, изпълнявал е точно и добросъвестно работата си, участвал е в конкурс, кандидатствал е за закупуване на лицензионен пакет за софтуер за географски анализи. Двата софтуера са спечелени персонално от него. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Етичния кодекс всички констатирани нарушения по кодекса се разглеждат от комисията по етика, определена от Правилника за работа в МУ – ПЛОВДИВ. Не се доказва по делото процедурата, уредена в Етичния кодекс и правилника да е спазена. Работодателят не е уточнил как грубото, неколегиално и неуважително поведение на ищеца се отнася към нарушение на конкретните правила на научната или професионална етика. Събраните по делото свидетелски показания и други доказателства не установяват твърденията за нарушение на трудовата дисциплина. По изложените съображения се иска да се отмени решението на РС и да се постанови друго такова, с което да се уважи предявения иск.

Иска се отмяна на решението и решаване на делото по същество като се уважи предявения иск.

2

Въззиваемият Медицински Университет - Пловдив ЕИК: 000455471чрез пълн. си адв.Р. Н.,счита жалбата за неоснователна; Подаден е отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва и се иска потвърждаване на решенето на РС като правилно и законосъобразно. Счита се, че съдът е направил цялостна съвкупна правилна преценка на събраните доказателства и е постановил правилен, обоснован и мотивиран съдебен акт.

Наложеното дисциплинарно наказание не е в противовес на кариерното развитие на жалбоподателя, а е във връзка с извършени от него допуснати нарушения. Счита се, че са спазени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание по изложените в отговора съображения. По отношение на възражението за несъобразяване с дадените обяснения в писмените отговори счита, че работодателят е дал възможност на ищеца да даде обяснения и след като последният е дал такива задължението на работодателя се изчерпва.

Конкретиката в случая сочи, че ищецът е имал възможност да се ориентира във фактите и да изложи обмислен коментар на твърденията. От съдържанията на отговорите се установявало, че ищецът е бил наясно в достатъчна степен за причините за наложеното наказание. Заповедта е наложена 21 дни по-късно след дадените обяснения, в което време работодателят се е запознал с преписката, становищата на страните и с отговорите. По отношение на липсата на обосновка за вината счита, че чл. 195, ал. 1 КТ не включва работодателят да мотивира липсата или наличие на виновно поведение. По отношение на установените нарушения в т. 1 от Доклад-предложение от 20.11.2023 г. от *** „***“, Доклад от 12.12.2023 г. от д-р Я., Становище от 12.12.2023 г. от д-р А., Становище от 12.12.2023 г. от д-р К., Становище от 12.12.2023 г. от д-р Т., Становище от 12.12.2023 г. от д-р С., Доклад от 12.12.2023 г. от *** „***“, справки за учебна натовареност за 2022/2023 г., Протокол от 8.6.2023 г. и др. се установява нежеланието на ищеца за участие в учебно-преподавателската дейност, което е довело до значително по-ниска учебна натовареност спрямо останалите преподаватели в катедрата за процесния период. Отделно от изложеното, видно от свидетелските показания на свидетелката Т., доц. Д. многократно е отказвал да се включва в учебната дейност и казвал, че си е изпълнил норматива и да не го търсят за нищо повече.

Той имал 400 часа учебна дейност, докато свидетелката имала 807 часа за същия период от време. По отношение на установеното нарушение по т. 2 от заповедта се цитират докладите на *** и протокола на Катедрения съвет, където в хода на разискванията се стигнало до сливането на две стажантски групи за кратък срок на стаж, поради това че Д. е отказвал екипна работа и че е преминал на работа в намалено работно време. Ищецът не се е включвал в екипна работа с млади колеги от катедрата, които се нуждаят от съветите и подкрепата на по-опитни преподаватели, тотално е отказвал да преподава на стажантски групи през м. август 2023 г., което наложило свидетелката Т. да планира минимален по продължителност и с прекъсване отпуск. Цитират се събраните доказателства за нарушение по т. 3, 4, 5 и 6. Счита се, че дисциплинарното наказание е наложено изцяло при съобразяване на критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ, като е наложена най-леката форма на ангажиране на дисциплинарната отговорност. По изложените съображения се иска да се остави в сила решението на РС.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в 3 съвкупност, намери за установено следното :

Иск с пр.основание чл.357 във вр. с чл.358, ал.1, т.1 от КТ,вр. с чл.188,т.1 от КТ.

По направените доводи и оплаквания, съдът намира следното:

Не се спори по делото, че ищецът А. М. Д. е в трудово правоотношение с ответника МИ-Пловдив на длъжност “***“, считано от 15.2.2023 г. като от 02.11.2016 г. до 24.9.2019г. е заемал длъжността „***“, от 24.9.2019 г. до 01.03.2022 г. е заемал длъжностт „***“, а от 01.03.2022 г. е назначен на длъжността „***“.

От представената Заповед № *** г, издадена от ***а на Медицински Университет Пловдив, е видно, че на Д. е наложено дисциплинарно наказание „***“, поради следното:

1.през зимен семестър на учебната 2022/2023 г. и летен семестър на учебната 2023/2024 г. е проявил нежелание за участие в учебно-преподавателска дейсност, независимо, че до м.02.2023 г. е бил на пълен 8ч.работен ден, което е довело до значително по-ниска учебна натовареност спрямо останалите преподаватели, нарушение на раздел II,чл.9,ал.3,т.2 от Наредба за учебната натовареност и раздел I,т.2.1 и 2.2. от длъжностната характеристика;

2.На 05.06.2023г. в нарушение на чл.5 и чл.14 от Етичния кодекс на работещите в МУ-Пловдив и раздел III,т.1ит.3 от дл.характерискита изрично е отказал включване в провеждане на семинари със стажанти през летните стажове на 2023 г. като след преписка и разглеждане на въпроса от ***а на МУ-Пловдив като компромис и по изключение е взето решение на Катедрен съвет Д. да проведе семинарите слято с 2 стажантски групи паралелно, интезивно за 3 работни дни;

3.От 26.11.2021 г. до настоящият момент Д. използвал самостоятелно без да предостави достъп на останалите преподавали лицензионен пакет и активационен лиценз за софтуер на 5ма служители, закупен от МУ-Пловдив, инсталиран на неговия компютър и заключен с парола – в нарушение на чл.55,ал.1,т.5 от ЗВО;

4.На 4.5.2023 г.- Д. е направил писмено искане до *** на МУ-Пловдив за предоставяне на самостоятелелен кабинет без да уведоми *** по ***, а след отказ, е отправил искане до Катедрен съвет на 20.7.2023г и на 15.9.2023 г. като междувременно е използвал самостоятелно кабинет, който е предвиден за съвместно ползване от ДЕСО и ФОЗ, който използвал и понастоящем – нарушение на решение на ***ския съвет по Протокол№1/24.01.2023 г. и чл.5 от Етичния кодекс на работещите в МУ-Пловдив;

5.На 01.07.2023 г. в нарушение на чл.10 от Етичния кодекс на работещите в МУПловдив при провеждане на лятна изпина сесия по спец.“***“ се държал грубо, неколегиално и неуважително към колега;

6.През зимен семестър на учебната 2023/2024 г. в нарушение на чл.36,ал.3 от Правилника за организация на учебната дейност в МУ-Пловдив и т.2.2 от дл.характеристика е провел лекционен курс на модулен принцип в резултат на което студент специалност „***“ е бил застрашен от незаверяване на зимен семестър, които действия съставляват нарушениея на трудовия ред и дисциплина в МУ-Пловдив.

По направените оплаквания и доводи на страните, от представените по делото 4 писмени доказателства се установява следното:

По оплакването на ищеца, което се поддържа във въззивната жалба, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не отговаря на изисванията на чл.193 ГПК и чл.194 ГПК, както и че нарушенето не е съставомерно по смисъла на чл.189,ал.1 КТ: