Решение № 1501 от 30.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1501 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА Административно наказателно дело № 20221110205173 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 3 от 15.03.2022 година председателят на Комисията на регулиране на съобщенията (КРС) е наложил на „У.П." ЕООД, с ЕИК *** имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева на осн. чл.335, вр.чл. 336 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за нарушение на чл.261, ал.1, изр. 1 ЗЕС.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното юридическо лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, доколкото обажданията неправилно са били определени като директен маркетинг, макар при същите да не е предлагана стока или услуга. Наред с това се изтъкват съображения за непълно установена фактическа обстановка, предвид съдържанието на скрипта за обаждания, използван в дружеството, съгласно, който началото на разговора се предшества от получаване на съгласие от потребителя. На следващо място се излагат доводи за допуснати процесуални нарушение свързани със съдържанието на АУАН и НП, в частност неправилно определяне мястото на нарушението, липса на данни за лицето осъществило обаждането, което води до невъзможност да се установи дали същото действително е извършено от служител на „У.П.“ ЕООД. Наред с това се сочи, че АУАН е съставен след изтичане на 3-месечен срок спрямо датата на 1 нарушението, както и, че в същия не е отразено качеството на свидетелите по акта, а свидетелят Д. не е подписа същия. В условията на евентуалност се прави искане за намаляване размера на имуществената санкция до законоустановения минимум от 500 лева, доколкото липсват наложената санкция се определя като несправедлива.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат А. К., който моли за отмяна на наказателното постановление по съображенията, изложени в жалбата, като в допълнение се сочи, че обаждането не е прието от посоченото в наказателното постановление лице- К. Д., а от свидетеля Д..

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемата страна- председателя на КРС, редовно призован се представлява от юрисконсулт Степан Химук, който моли за потвърждаване на НП, като в противовес на твърденията на жалбоподателя, се изтъква, че твърденията на наказващия орган не е свидетелят К. Д. лично да е получила обаждането, а единствено, че тя е ползвател на телефонния номер – ***, и като такава не е давала предварително съгласие т.е. такова получено преди осъществяване на повикването за получаване на маркетингови съобщения по смисъла на чл.261 ЗЕС от „У.П.“ ООД, като нито тя, нито нейният съпруг, който фактически е приел обаждането, са имали каквито и да е предварителни отношения с посоченото дружество, а наред с това отправеното съобщение, насочено към участие в събитие за презентиране на стоки и услуги безспорно има търговски характер. На следващо място се сочи, че правилно е определено мястото на извършване на нарушението, а именно гр.София, където е седалището на дружеството, предоставящо VoIP услугата и където се е намирал потребителя, като гр.

София е единственото място във функционална връзка с нарушенито, което е осъществено чрез телефонно обаждане.

Пледира, че нарушението е безспорно доказано и че не са налице нито материални, нито процесуални нарушения, поради което моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление. Пледира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

„У.П. ЕООД е дружество регистрирано в Република България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ******** Телефонни номера +******* и +******, собственост на „Д.Т. Т. Б.“ били вторично предоставени на „ТБГ“ ООД, като последното от своя страна въз основа на Договор за предоставяне на услуги № 95-2/02.01.2020г. сключен с дружеството жалбоподател- „У.П.“ ЕООД. По силата на същия се 2 предоставяла VoIP-услуга- пренос на глас, осъществяване чрез виртуална платформа с уникален интернет адрес- 130.185.228.140, към който били асоциирани и посочените по-горе телефонни номера, които не са част от националното номерационно пространство, като търговецът използвал услугата в своята дейност по реклама и маркетинг в полза на трети лица, включително търговско дружество „В. Л.“ ООД.

В тази връзка на 10.05.2021 г. в 17.46часа, неустановен служител на дружеството-жалбоподател, използвайки VoIP-услуга, асоциирана с телефонен номер ///////, извършил обаждане на телефонен номер ***, използван от свидетеля К. Д., като на повикването отговорил съпруга й свидетеля К. Д..

Марко по-рано същия ден, а именно в 17:03часа, свидетелят Д. бил получил обаждане на своя мобилен телефон, от сходен номер, а именно +//////////1, което съдържало рекламна презентация и поради съмнение, че се касае за аналогично повикване вдигнал телефона и на съпругата си. В хода на разговора му било съобщено, че повикването има за цел покана за „презентация на продукти за добро здраве“ в читалището в град Кюстендил.

Аналогично била, и целта на полученото по-рано на собствения му телефон обаждане. При това и доколкото нито той, нито К. Д., били давали предварително съгласие за получаване на повикването, нито пък в хода на разговора служителят на „У.П.“ ООД не съобщил името на дружеството, от чието име се извършват обажданията, нито по какъв начин са избрани номерата на свидетелите К. Д. и К. Д., то същият подал жалба до Комисията за защита на личните данни. От там жалбата била препратена по компетентност на Комисията за регулиране на съобщенията.

Във връзка с постъпилата жалба била извършена проверка от страна на служители на КРС, включително свидетеля Ц. М., които изискали съответните справки за регистрация на телефонния номер ........, информация от мобилния оператор „А1 България“ ЕАД за собственост на телефонния номер ***, ведно със сключен договор за мобилна услуга, както и информация дали мобилния оператор е споделял на трети страни телефонния номер, ползван от К. Р. Д.. Резултатите от проверката бил отразен в Констативни протоколи със следните № ********************** към които са приложени изисканите в хода на проверката документи.

Във връзка с изложените обстоятелства относно на 29.10.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № С064/29.10.2021 г. от страна на свидетеля Ц. М., с който срещу „У.П." ЕООД било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 10.05.2021г. в 17.46 часа, в гр. София осъществило повиквания за целите на директния маркетинг и реклама на услуги, без да е получило предварително съгласие на потребителя- К. Р. Д. квалифицирано като нарушение на чл.261, ал.1 ЗЕС.

Актът бил съставен с участието на и връчен на представител на 3 дружеството по пълномощие, като срещу същия са направени възражения както при съставянето му, така и допълнителни такива в срока по ч.44, ал.1 ЗАНН.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 3 от 15.03.2022 г., с което председателят на КРС е наложил на „У.П." ЕООД, с ЕИК *** имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева на осн. чл.335, вр.чл.336 от ЗЕС за нарушение на чл.261, ал.1, изр.1 ЗЕС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Ц. М., Н. Г., К. Д., К. Д. и Раиса Старецка-Н.а дадени в хода на съдебното следствие, и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № С-064/29.10.2021 година, Наказателно постановление (НП) № 3 от 15.03.2022 .г., Заповед за компетентност на актосъставителя № РД-07-745/27.12.2018 г., Констативни протоколи със следните номера № ************** г., с приложени към същите пълномощни, известия за доставяне, договори за мобилна услуга (2 бр.), Скрипт за провеждане на стандартни телефонни обаждания до потребители, писмени обяснения от „А1 България“ ЕАД, копие на жалбата подадена по електронен път към Комисията защита на личните данни, както и веществени доказателства – 2 бр. фотоснимки на получени телефонни обаждания.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Ц. М., като същите се явяват логични, последователни, вътрешно без противоречиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. В своите показания, свидетеля подробно разказва за извършената от нея проверка на сигнала и установените в тази връзка обстоятелства, като показанията й по несъмнен начин установяват факти, включени в предмета на доказване по делото. Същевременно с това показанията й не са изолирани от доказателствената маса, а се подкрепят от същата, и по-специално от представените по делото писмени доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност. Същото в пълна степен важи за показанията на свидетел Н. Г., които са логични, последователни и не противоречат на събраните по делото доказателства. По инициатива на дружеството-жалбоподател е проведен разпит на свидетеля Раиса Ян Старецка-Н.а, която изяснява начина на работа в кол-центъра и неговото местоположение, като съдът намира показанията й за ясни, логични, и последователни, като ги кредитира, отчитайки при все това, че на са свързани с непосредствения предмет на производството. Най-сетне за изясняване предмета на доказване в производството са разпитани свидетелите К. Д. и К. Д., като съдът намира, че показанията им са логични, последователни, безпротиворечиви и имащи отношение към изясняване на случая, поради което ги приема изцяло.

Приобщените по делото писмени доказателства съдът възприема в 4 цялост, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на административната санкция, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима. Разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда по чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН за извършване на цялостна проверка на атакувания акт, същата се явява неоснователна.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № С-064/29.10.2021г., който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. На основание чл. 337, ал.2 ЗЕС вр. чл.312, ал.1 ЗЕС, свидетелката Ц. М. е изрично оправомощен да извършва проверки и съставя актове за констатираните от нея в качеството й на служител на КРС, нарушения, видно от Заповед № РД-07-745/27.12.2018 г. на председателя на КРС. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, председателя на КРС, съгласно изричната разпоредба на чл.337б, ал.1 ЗЕС.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за издаването им. Съдът намира за неоснователни изложените от дружеството- жалбоподател възражения във връзка със сроковете за съставяне на АУАН, като от една страна това е станало в рамките на едногодишен срок от извършване на нарушението, от друга страна е спазен и тримесечен срок от откриване на нарушителя.