Решение № 213 от 28.12.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Разград, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И. при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И. Административно наказателно дело № 20233330200501 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Билла България“ ЕООД гр. София с ЕИК 130007884, срещу НП № В003907 от 04.08.2023г. на Директора на РД- Варна /за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра/ към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева, за нарушение на чл.68в във вр. с чл.68д, ал.1 във вр. с чл.68г, ал.4 от ЗЗП. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно, необосновано, деянието не съставлява нелоялна заблуждаваща търговска практика. Счита, че неправилно са приложени разпоредбите на чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП, като няма заблуждаваща или агресивна търговска практика от страна на дружеството, тъй като никаква информация относно съдържанието на артикула не изхожда от Билла. Счита, че е нарушен принципа „non bis in idem“, тъй като дружеството вече е санкционирано за същото нарушение. Навежда доводи за неизяснена фактическа обстановка и неспазване на европейското законодателство, както и за несъразмерност и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на НП с присъждане на направените по делото разноски или евентуално намаляване размера на имуществената санкция до законоустановения минимум. В с.з. се представя писмено становище, преповтарящо изложеното в жалбата.

Въззиваемата страна - Директора на РД- Варна /за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра/, чрез процесуалния си представител и депозираното писмено становище от пълномощник- старши юрисконсулт П. излага доводи за неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на НП. Нарушението е установено по несъмнен начин, 1 подведено е под съответната правна норма и впоследствие е наложено предвиденото наказание, поради което доводите на обжалващото дружество са неоснователни. Претендира заплащането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура гр.Разград, при редовност в призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.

Районен съд - Разград, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.04.2023г. св. Т.- старши инспектор в КЗП, РД-Варна, звеноРазград, съвместно със сътрудник, посетила магазин Билла, стопанисван от обжалващото дружество и находящ се на ул. Дунав № 40 в гр. Разград.

Проверката била по повод постъпила жалба в ЦУ на КЗП засягаща предлагани в магазина протеинови барчета. Потребителят твърдял, че след консумация на тези протеинови барчета е изпитал голям чревен дискомфорт и стомашно неразположение, като настоявал да бъде изварена проверка. При проверката свидетелката установила, че в магазина се предлагат 14 вида протеинови барчета, описани били всички налични като количества и цени.

Получили информация от акредитирана лаборатория, че информацията, изнесена на самата потребителска опаковка е съществено различна от това след направения анализ в лабораторията. Нарушението е извършено на 28.04.2023г. за пет артикула на един и същ производител Born Winner – Stracciatella Keto, Banana Milk Shake Boots, Chocolate Brownie Slim, Cookiess and Chocolate, Chocolate Mousse. Съставени били пет отделни протокола за всеки модел барче, като е изписано и съдържанието, което е нанесено на опаковката. Свидетелката приела, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика от страна Билла по смисъла на чл.68д във вр. с чл.68г от ЗЗП, свързана с предоставена невярна информация на потребителската опаковка относно съдържанието на отделните градивни единици. Съставила отделни актове за всеки вид.

Въз основа на така издадения АУАН било издадено и обжалваното НП, в което са отразени обстоятелствата по акта, поради което е ангажирана имуществената отговорност на дружеството на основание чл.210а от ЗЗП за нарушението на чл.68в във вр. с чл.68д, ал.1 във вр. с чл.68г, ал.4 от ЗЗП.

Към преписката са приложени НП, АУАН, 2 бр. заповеди за определяне на компетентни лица, КП № 2693712/18.04.2023г. ведно с приложения, разписка за връчено НП, ППД № 0136090/20.07.2023г. с приложения, докладна записка № В-01-259/19.05.2023г., писмо № В-031273/14.07.2023г., 2 бр. обратни разписки и товарителница.

По делото са представени допълнително акт за вземане на проби № 0003273/10.03.2023г., констативен протокол № 0041886/23.03.2023г., констативен протокол № 0041887/22.03.2023г., разпореждане за забрана, предписание, констативен протокол № 0046761/03.04.2023г., писмо, протокол за изпитване, описание на принципа и методите, прилагани в лабораторията, разяснение относно резултатите в протокола за изпитване, визия на опаковката на процесния продукт.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи 2 следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна и доказана.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица съгласно представените доказателства – заверено копие от Заповед № 668/06.07.2023 г. и Заповед № 375/22.04.2015 г. и двете на Председателят на КЗП.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателното, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са подведени фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административно наказателната отговорност на същото. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са подведени и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Нормата на чл. 68в ЗЗП забранява нелоялните търговски практики.

В съответствие с § 13, т. 23 ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП дадена търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, към когото е насочена. Освен тази обща дефиниция на нелоялната търговска практика, разпоредбата на чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП изрично определя две категории нелоялни търговски практики – "заблуждаващите търговски практики" и "агресивните търговски практики", които, когато отговарят на изискванията, посочени в чл. 68д - 68к ЗЗП, са винаги нелоялни.

Тези практики се считат за нелоялни, без да бъдат обект на оценка на изискванията на чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП, защото самият законодател ги е определил като такива.

Не може да бъде приет извода на АНО, че при осъществяване на своята дейност, жалбоподателят е използвал невярна информация относно съдържанието на процесия артикул, която да е подвела средния потребител и въз основа на което последният да е взел решение, което не би взел без използването на търговската практика. Съдът е на мнение, че поведението и действията на жалбоподателят се свеждат само и единствено до излагане на артикула за продажба в търговския обект и обозначаването на продажната 3 цена на същия. Предлагането на даден продукт в търговската мрежа на дружеството не включва предоставяне на информация различна от хранителните стойности, обявени върху етикетите им. Той се излага за продажба във вида, в който е бил доставен от производителя - в опаковката и съдържанието от производителя, без същата да е непроменена и недопълвана от жалбоподателя. Няма констатации от страна на контролните органи и АНО във връзка с констатирано обстоятелство, че дружеството е извършило, променило съдържанието на хранителните стойности върху протеиновият бар, или пък да е променяло съдържанието на белтък в продукта. Същият е бил изложен, представен за продажба във вида, в който му е бил доставен. От друга страна разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗЗП забранява на търговците да отстраняват или променят етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, доколкото това действие може да има за резултат подвеждането на потребителите. Следователно, в случая констатираните отклонения в съдържанието на посочените в етикета хранителни стойности на протеиновия бар не се дължат на виновно поведение от страна на търговеца, а такива могат да се търсят у производителя.

Определянето на една търговска практика като нелоялна, заблуждаваща и подвеждаща по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо от ЗЗП предполага установяване на поведение, проявено чрез действие или бездействие от страна на търговеца, довело до предоставяне на невярна информация. В случая информацията от съдържанието на протеиновия бар изхожда от неговия производител, а не от дружеството, което само предлага за продажба дадения артикул. Ако се следва логиката на АНО би се достигнало до извод, че всеки хипермаркет, магазин и търговец, който предлага за продажба дадени стоки/артикули следва да ги подложи на изследване и съответно да установи дали съдържанието на артикула е такова, каквото е описано на етикета му и поставено от производителя на опаковката му. Съдът е на мнение, че това действително няма как да бъде направено, не е нормативно предвидено и изисква изключителен ресурс от време и средства, което води до извода, че не е налице нелоялна, заблуждаваща и подвеждаща търговска практика от страна на търговеца, който продава продукт опакован и етикиран от производителя.

По отношение на Насоките на Европейската комисия за допустими отклонения на хранителните стойности, обявени върху етикетите, съдът в случая е компетентният орган, който да прецени дали тези отклонения на хранителните стойности върху етикета и направените изследвания са в допустимите граници, но такава преценка следва да бъде извършена когато е ангажирана отговорността на производителя, а не на търговеца, който само предлага и продава дадената стока. С оглед на изложеното съдът, не дължи произнасяне по така направеното възражение.

Предвид изложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 68д, ал. 1 във връзка с чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП и поради това издаденото НП следва да бъда отменено изцяло.

Предвид изхода от делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН Комисия за защита на потребителите следва да бъде осъдена да заплати на 4

„Билла България“ ЕООД гр. София с ЕИК 130007884 направените по делото разноски, явяващи се платено адвокатско възнаграждение /3180 лв./ и съдебни разноски /10лв/, в общ размер на 3190 лв., за които са приложени платежни нареждания и фактури.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № В003907 от

04.08.2023г. на Директора на РД- Варна /за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра/ към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на „Билла България“ ЕООД гр. София с ЕИК 130007884 е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева, за нарушение на чл.68в във вр. с чл.68д, ал.1 във вр. с чл.68г, ал.4 от ЗЗП.