Решение № 316 от 23.04.2026, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Шумен, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Б. Т.а като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Гражданско дело № 20253630100919 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС, както и искане за отмяна на нотариален акт, като правна последица от уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Ищците твърдят, че са наследници на С. Я. К. и като такива са придобили собствеността върху следния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. М., община Шумен, област Шумен, одобрени със Заповед РД-1858/01.10.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в с. М., община Шумен, в местност А., с площ 8 745 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: ***,***,***, *** и ***, по силата на имащо конститутивен характер решение №10108/04.03.1996 г. на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, издадено от ПК - К., с което е възстановена собствеността върху имота /тогава с № 029047 по плана за земеразделяне на землището/. Имотът се притежавал от ищците съгласно квотите им, определени по 3Н, както следва: С. С. Р. - 72/576 ид. части; С. К. П. 36/576 ид. части; П. К. П. - 36/576 ид. части; Р. С. Й. - 36/576 ид. части; И. С. Й. - 36/576 ид. части; С. К. Я. - 36/576 ид. части; С. К. К. - 18/576 ид. части; Р. К. С.- 18/576 ид. части; Г. В. Г.

- 24/576 ид. части; В. Й. В. - 24/576 ид. части; Я. Й. Енев - 6/576 ид. части; Ю. Я. Й. - 9/576 ид. части; Е. Я. Й. - 9/586 ид. части; И. Г. Р. - 24/576 ид. части; С. А. А. - 8/576 ид. части; В.

А. Б. - 8/576 ид. части; А. А. В. - 8/576 ид. части; С. Г. Р. - 24/576 ид. части; Н. Н. Н. - 18/576 ид. части; В. Н. Н. - 18/576 ид. части; В. Б. Н. - 12/576 ид. части; М. С. Т. - 12/576 ид. части;

Д. С. Н. - 12/576 ид. части; Д. Р. Й. - 72/576 ид. части. Твърдят, че ответницата Р. Е. П. се е снабдила с нотариален акт за собственост чрез обстоятелствена проверка *** г. на нотариус рег. №024, като се е позовала на давностно владение върху процесния имот във основа на неверни свидетелски показания и документи. Тези обстоятелства са били установени при 1 проведено ДП №134/2015 г. на ОДМВР гр. Шумен и последвалите НОХД № 397/2020 г., НОХД № 398/2020 г. и НОХД № 399/2020 г. всичките по описа на ШРС, като тримата свидетели З. С. Т. /който е и ответник/, К. Р. К. и М. Р. В., участвали в обстоятелствената проверка пред нотариуса, са били осъдени за лъжесвидетелстване относно дадените от тях пред нотариуса показания, че ответницата Р. П. П. от 2001 г. владее, ползва и свои без прекъсване процесния недвижим имот. Сочат, че съгласно чл. 300 oт ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По този начин намират за опроверган съществения елемент от установеното обстоятелство от нотариуса при издаването на нотариалния акт по обстоятелствена проверка – че ответницата Р. Н. П. е владяла имота без прекъсване 10 години преди издаването на нотариалния акт. От обективна страна ответницата не била осъществявала не само непрекъснато, но и въобще владение върху имота без прекъсване последните 10 години /преди 25.05.2015 г./ по смисъла на чл. 79 ЗС, поради което и не е придобила собствеността върху процесния имот по сочения от нея оригинерен способ, а ищците не са загубили правото си на собственост. Твърдят още, че по силата на Договор за аренда на земеделска земя от 19.04.2016 г. ответницата е предоставила процесния имот под аренда за 30 стопански години, считано от 2016/2017 г. до 2046/2047 г. на втория ответник З.

С. Т.. По този начин ответницата осъществявала владение върху процесния имот като упражнява фактическата власт чрез арендатора, на когото е предоставила на облигационно основание държането на имота. Вторият ответник държи на основание сключения договор за аренда процесния имот. И двамата ответници осъществяват владението, съответно държането на имота, без основание. Договорът за аренда и установеното въз основа на него държане на имота от втория ответник е непротивопоставимо на ищците като действителни собственици на имота, тъй като е сключен без тяхно знание или упълномощаване на лицето, договаряло като арендодател. Молят да бъде постановено решение, с което на основание чл.

108 от ЗС, да бъде признато за установено, че ищците са собственици на описания поземлен имот с посочените идеални части, да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението, тъй като го държат без основание и на основание чл. 537, ал. 2 изр. последно от ГПK да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение *** на Нотариус с рег. № 024. Претендират разноски.

Със становище в съдебно заседание на 26.01.2026 г. във връзка с възраженията за неоснователност на иска в неговата осъдителна част, поясняват исковата си молба на основание чл. 143, ал. 2 от ГПК, като твърдят, че ответницата упражнява фактическа власт върху имота като държи същия по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС чрез трето лице – втория ответник, на когото е предоставила за ползване процесния имот. Във връзка с възражението на втория ответник, че представеното от тях решение на ПК, като препис, представлява проект на решение за възстановяване на собственост и твърдението, че в реституционната преписка липсва решение с надлежни подписи на председателя, секретаря и членовете на ПК, пояснява, че действително не притежават оригинал на процесното решение, като след справка в ОС „Земеделие” гр. Шумен били уведомени, че по неизвестни причини липсва в оригинал на хартиен носител решението на ПК. С исковата молба са представили препис от електронната база данни на хартиен носител, представляващ официален документ, издаден от оторизиран държавен орган – ОС “Земеделие” гр. Шумен, подписан и подпечатан от служител на службата, изготвен от официалните регистри на службата. Твърдят, че въз основа на решението на ПК – К. е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот и издавани скици от ПК през 2001 г. и 2002 година.

В законоустановения срок ответникът З. С. Т. е депозирал отговор, с който оспорва 2 изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Твърди, че решение №10108/04.03.1996 г. на ПК-К., с което е възстановено право на собственост на наследниците на С. Я. К. с план за земеразделяне в землището на с. М., общ. Шумен, с което ищците обосновавали правния си интерес, липсва в правният мир по административно-реституционна преписка с №4639/21.01.1992 г. с надлежни подписи на предателя, секретаря и членовете на ПК, сега Общинска служба „Земеделие“ гр. Шумен в първообраз и оригинал. Сочи, че ищците не ангажират доказателства „този проект“ на решение № 10108/04.03.1996 г. да е влязъл в законна сила, както и не разполагали със заверена от ПК скица №029047, която е неразделна част от решението. Заявява, че оспорва истинността на представения препис от решението, като моли в съдебно заседание да бъде открита процедура по чл. 196 от ГПК за удостоверяване истинността на Решение № 10108/04.03.1996 г.. Оспорва, че ищците са съсобственици на процесния имот. Твърди, че имотът винаги е бил владян и ползван от ответницата Р. Е. П., която и го е отдала под аренда. Ето защо заявява, че упражнява процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законния срок по чл. 79 ЗС, в полза на ответницата като арендодател. В заключение моли за прекратяване на производството по делото, поради липса на правен интерес у ищците от предявяването му, поради липса на оригинал на решение №10108/04.03.1996 г. на ПК-К., алтернативно – искът по чл. 108 ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Заявеното от ответника З.

Т. възражение за изтекла давност в полза на ответницата, като недопустимо, не е прието за разглеждане.

В законоустановения срок ответницата Р. Е. П., чрез назначения особен представител адв. М. В. от АК – Шумен, подава отговор, с който намира иска за допустим. Становище по неговата основателност изразява в хода по същество. Счита предявения иск за недоказан и неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните, а и се установява от удостоверение за наследници №344/05.02.2020 г. на Община Шумен, че ищците са наследници на С. Я. К., починал на 25.06.1957 година. Видно от нотариален акт за признаване право на собственост върху комасирана земя *** г. на нотариус при Шуменски областен съвет на наследодателя С. К. е признато правото на собственост върху негова комасирана земя, находяща се в землището с.

М., Шуменска околия – комасирана нива парцел ІІ в кв. 31от ком. план на с. М. от 8 745 дка.

Представено е писмо от 10.02.2026 г. от МЗХГ, Общинска служба по земеделие – К., до процесуалния представител на ищците, във връзка с издаденото им съдебно удостоверение, от което се установява, че цялата документация на землище с. М. е предадено на Общинска служба по земеделие гр. Шумен (л. 166 от делото).

От писмо от МЗХГ, Общинска служба по земеделие – Шумен (л. 134) се установява, че в общинската служба не е налична на хартиен носител преписка за възстановяване правото на собственост на наследниците на С. Я. К. с вх. №4639/21.01.1992 г. за землище с.

М..

С писмо от 04.02.2026 г. (л. 161) Общинска служба по земеделие – Шумен представя препис от електронен носител на Решение №10108/04.03.1996 г. на ПК – К. по чл. 27 от ППЗСПЗЗ по преписка с вх. №М4639/21.01.1992 г., идентично с представеното с исковата молба, според което на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, влезлия в сила план за земеразделяне и Протокол №2 от 18.08.1992 г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка №4639 от 21.01.1992 г. на наследниците на С. Я. К. е възстановено право на собственост 3 върху нива от 8.745 дка, местност А., имот №029047 по плана за земеразделяне, като в същото е посочено, че неразделна част от което е заверената скица на имот №029047.

От писмо от 10.03.2026 г. от МЗХГ, Общинска служба по земеделие – Шумен (л. 174175) става ясно, че е била извършена проверка, при която е установено, че в архива на ОСЗ – Шумен не е налична преписка на хартиен носител за възстановяване на собственост на наследниците на С. Я. К. с вх. №М4639/21.01.1992 г. за землище с. М.. В същото е пояснено, че до 04.03.1996 г. землище с. М. е било към община – К. и документите за възстановяване право на собственост са били приемани и окомплектовани от ПК гр. К. с вх. №4639, като след прехвърляне на землището с. М. към ПК – Шумен пред номерата на преписката се добавяла буква М, за де се избегне дублиране на номера на преписките. Сочи се, че по преписката е постановено Решение №10108/04.03.1996 г. на ПК – К., налично в електронната база данни, препис от който с предходно писмо е изпратен съда. Към писмото е приложен официално заверен препис от електронен регистър на Протокол №14.08 от 16.01.1995 г., обективиращ решение на ПК – К., с което се признава и определя за възстановяване на наследниците на С. Я. К. правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне – нива с площ 8.746 дка, ІІІ категория, кв. 31, пар. 2, при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал 2 от ЗСПЗЗ.

Представено е писмо от 05.02.2026 г. от МЗХГ, Общинска служба по земеделие – Шумен до процесуалния представител на ищците, във връзка с издаденото им съдебно удостоверение, от което се установява, че ПИ с идентификатор *** в землището на с. М., община Шумен фигурира в КВС на землището на с. М., до предаването й в СГКК гр.

Шумен. Към писмото е приложена разпечатка от регистър на земеделски земи за история на поземления имот, съдържаща запис, че партидата за имота е открита на 18.11.1997 г. и че имотът е възстановен по ЗСПЗЗЗ в нови реални граници на наследниците на С. Я. К. рег.