Решение № 84 от 25.08.2026, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Частно наказателно дело 268/2026
- Вид
- Решение № 84
- Подписан
- 25.08.2026
- В сила
- 02.09.2026
- Състав
- Адриана Атанасова Велева
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 1 · Закон за здравето
- чл. 155 · Закон за здравето
- чл. 162, ал. 2 · Закон за здравето
- чл. 165, ал. 2 · Закон за здравето
МОТИВИ към решение № 84/25.08.2026 г. по ЧНД № 268/2026 г. по описа на РСС.
Производството по делото е образувано по искане на прокурор в РП – С. за задължително настаняване и лечение на Р. И. Д., ЕГН ********** от гр. С. по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето.
Пред съда прокурорът поддържа искането.
Защитникът на Р. И. Д. – адв. И. И., изразява становище за постановяване на решение, с което да бъде назначено лечение при амбулаторна форма, като се противопоставя на искането лицето да бъде изпратено в диспансер.
В хода на съдебните прения Р. И. Д. се солидаризира със становището на защитника си.
При осигурената му възможност за последна дума Р. И. Д. заявява, че желае да бъде постановено решение, с което да му бъде назначено амбулаторно лечение при доктор П..
Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Р. И. Д., ЕГН **********, е роден на **.**.**** г. в гр. С., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., кв. „С.о“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, неженен, с ЕГН **********, със средно образование, пенсионер по болест.
Същият страда от параноидна шизофрения с хроничен ход, което се установява от заключението по приетата и неоспорена Съдебно психиатрична експертиза, както и от обясненията на самото освидетелствано лице и разпита на свидетеля Л. Т. – негова майка.
Според заключението на вещото лице диагностицираното ограничено личностно разстройство покрива критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, т.е. е налице медицинският критерий, визиран в чл. 155 от ЗЗ. В тази връзка настоящият състав намира за изпълнена първата кумулативна предпоставка за провеждане на задължително лечение.
От събраните по делото доказателства, в частност показанията на свидетелите Л. А. Т., Е. В. Д. и Б. Л. В., както и заключението на вещото лице, се установява, че освидетелстваният има поведение, застрашаващо околните и нормалния им начин на живот, като и че чрез действията си би могъл да застраши сериозно собственото си здраве.
Свидетелката Л. Т. - майка на освидетелстваното лице заявява, че синът й страда от параноидна шизофрения, за което е лекуван, като към момента приема медикаменти. Посочва, че поведението му е на моменти, като понякога е спокоен, а друг път избухва и хвърля предмети вкъщи. Според свидетелката се е случвало съседите от входа да го предизвикват и да го обвиняват, но не 1 винаги той е виновен за нещата, който се случват във входа. Свидетелката посочва още, че не се страхува от поведението на сина си.
Свидетелите Д. и В. посочват, че са съседи на Д., живеят в същия вход и блок в гр. С.. Разказват, че напоследък поведението на лицето се е променило, като посочват случай, в който последният е лежал в общите части на блока, пред апартамента на родителите си. Разказват и за действия на освидетелствания свързани с повреди на общите части, както и за спор свързан със собствеността на мазетата, в които Д. трупал боклуци.
Свидетелката Д. посочва, че често Д. се заключвал в мазето, както през деня, така и през нощта, ровил в електрическото табло, пипал жици и махал крушки. Свидетелят В. посочва, че се е налагало два пъти да викат полиция заради Д., като в единия случай се наложило да го търсят близо половин час, след което го открили скрит в мазето. И двамата свидетели посочват, че лицето не е агресивно, но често с действията си поражда у тях и близките им уплаха и стрес.
При изслушването си освидетелстваният Д. заявява, че приема различни медикаменти, защото страда от параноидна шизофрения, като според него всички останали диагнози са „измишльотини“.
Предвид изложеното от свидетелите и лично от Д., което е в унисон както със заключението на вещото лице психиатър, така и с приобщените материали съдържащи се в пр.пр. № 1366/2026 г. по описа на РП - С. съдът намира, че в случая е изводима и другата кумулативна предпоставка, обосноваваща задължителното настаняване и лечение на освидетелстваното лице, а именно налице е възможността поради заболяването си Д. да извърши общественоопасно деяние, което може да представлява опасност за околните или за обществото, но най-вече - поведението му предпоставя сериозна заплаха за неговото здраве. В тази връзка съдът намира, че напълно реална е възможността, поради заболяването си, Д. да не реагира уместно и адекватно в конкретни ситуации, което крие риск да бъде неразбран от околните и поради това да последва физическа саморазправа или друга противообществена проява, което безспорно представлява опасност както за неговото собствено здраве и телесна неприкосновеност, така и опасност за живота и здравето на околните.
По тези съображения съдът намира, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 155 от ЗЗдр. по отношение на Р. И. Д. да бъде постановено задължително настаняване и лечение.
При преценката за най-благоприятната за лицето форма за лечение, съдът взе предвид заключението на вещото лице, в което се посочва, че Р. И. Д. не е лишен от психична годност да изразява информирано съгласие за лечението си, както и че същият изразява критичност за състоянието си.
Самият той пред съда изразява желанието и готовността си да бъде лекуван, поради което съдът намира, че най-адекватна форма за задължително лечение на Р. И. Д. се явява предложената от вещото лице амбулаторна форма за срок от един месец.
Задължителното лечение на Д. следва да се осъществи в Амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ по психиатрия - гр. С., ул.“М.“ № **, при спазване на медицинските стандарти по психиатрия.
2
Предвид заключението на съдебно психиатричната експертиза, съдът на основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗдр. прие за установено, че Р. И. Д. е в състояние да изразява информирано съгласие за лечението си.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия
3
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 84 гр. С., 25.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова в присъствието на прокурора Т. М. П. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Частно наказателно дело № 20261870200268 по описа за 2026 година въз основа на доказателствата по делото и закона
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 162, вр. чл. 156, ал. 1 и 2, вр. чл.
155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НАСТАНЯВАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ на Р. И. Д., роден на **.**.**** г. в гр. С., с постоянен и настоящ адрес: гр. С., кв. „С.о“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, неженен, с ЕГН **********, за срок от 1 /един/ месец при АМБУЛАТОРНА форма на лечение, което да се проведе в Амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ по психиатрия - гр. С., ул.“М.“ № ** , ет. *, кабинет **.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 162, ал. 2 от Закона за здравето, че Р. И. Д., с установена самоличност, е способен да изразява информирано съгласие за своето лечение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред СОС в седмодневен срок от днес.
ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила, ДА СЕ ИЗПРАТИ на АСИМП по психиатрия - гр. С., ул.“М.“ № ** за изпълнение по реда на чл.
165, ал. 2 от Закона за здравето.
1
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
2