Решение № 188 от 13.02.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 7425/2025
- Вид
- Решение № 188
- Подписан
- 13.02.2026
- В сила
- 29.06.2026
- Състав
- Христо Стефанов Томов
Цитирани разпоредби
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184 ал. 1 изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 13 ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13 ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2 ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2 ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3 ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 ал. 2 т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3а ал. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 16 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 188 гр. Плевен, 13.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Петя Ст. И. като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20254430107425 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „КРЕДИТ ИНС“ АД *** против Н. Н. Е. от ***. В молбата се твърди, че ищецът е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а ал. 1 от Закона за кредитните институции с рег. № *** със заповед № *** на подуправителя на Българска народна банка (БНБ). Твърди се, че основната дейност на "КРЕДИТ ИНС" АД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди се, че договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Твърди се, че ответницата Н. Н. Е. е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от 1 разстояние. Твърди се, че в резултат на подадената заявка и предоставените от Н. Н. Е. данни, служител на ищеца се е свързал с нея на посочения телефон, като ответницата е потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи при условията на дружеството кредит в размер на 700 лв. Твърди се, че след обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответницата е изпратен на посочената от нея електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние. Твърди се, че същата е потвърдила с избиране на изпратения й от „КРЕДИТ ИНС” АД линк за потвърждение сключването на договор за потребителски кредит *** и желаната сума й е била преведена чрез системата Е- pay и получена от същата на каса на партньорски офис на „Изипей” АД срещу представена от ответницата лична карта. Твърди се, че съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3 ал. 1 от ЗЕДЕУУ).
Твърди се, че електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2 ал. 1 и 2 от ЗЕДЕУУ). Твърди се, че същото се счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ- за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Твърди се, че видно от данните посочени в заявката на ответницата в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с Н. Н. Е., която лично е предоставила на дружеството при кандидатстването. Твърди се, че следователно ответницата с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Твърди се, че законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13 ал. 3 от ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Твърди се, че за обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящият случай. Твърди се, че когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Твърди се, че неговата доказателствена сила е такава, 2 каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от ГПК). Твърди се, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Твърди се, че съгласно чл. 184 ал. 1 изр. 1 от ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Твърди се, че въвеждането на лични данни от страна на ответницата в системата на ищеца, съгласяването й с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Твърди се, че преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Твърди се, че съгласно чл. 180 от ГПК те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. Твърди се, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Твърди се, че съгласно условията на сключения договор „КРЕДИТ ИНС” АД е поело задължение да предостави на кредитополучателя заем под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски. Твърди се, че първите две вноски по кредита са били напълно погасени. Твърди се, че към дата 13. 08. 2025 год. кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 27. 02. 2025 год., 27. 03. 2025 год., 27. 04.
2025 год., 27. 05. 2025 год., 27. 06. 2025 год., 27. 07. 2025 год. Твърди се, че служители на ищцовото дружество неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са SMS-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Н. Н. Е. не е осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. Твърди се, че 3 процесните суми се претендират на основание предсрочна изискуемост.
Твърди се, че предвид разпоредбата на т. 9. 2 от Общите условия, приложими към договора за потребителски кредит, сключен между страните, кредитодателят има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени до момента лихви и разноски.
Твърди се, че с изпратен имейл - електронно съобщение до ответницата на посочения от нея в заявката за кредит личен адрес на електронна поща дружеството е обявило кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че съгласно т. 12. 1 от Общите условия приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит всички уведомления и изявления от страните трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на кредитополучателя, посочени при сключване на договора. Твърди се, че ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като на 13. 08. 2025 год. е подал на основание чл. 410 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че в *** е било образувано ч. гр. дело № 720/ 2025 год. и по същото дело е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от страна на ответницата в законоустановения срок. Твърди се, че общата стойност на непогасения паричен дълг на ответницата е 457, 34 лв., която сума се претендира с настоящата искова молба. Твърди се, че в останалата й част заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена на основание чл. 415 ал. 5 от ГПК. В заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането му срещу ответницата за сумата от 457, 34 лв., представляваща остатък от главница по договор за потребителски кредит ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
4
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 720/ 2025 год. по описа на Левченския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск е частично основателен.
Вземането на „КРЕДИТ ИНС” АД произтича от договор за потребителски кредит ***. Касае се за договор за предоставяне на кредит от разстояние, при който освен общият закон- Закона за задълженията и договорите- намират приложение и три специални закона- Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронния подпис. Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗПФУР, според която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние- едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца- доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага законът за електронния документ и електронния подпис /ал. 2/, а съгласно ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, 5 съдържащи се в тях. Според нормата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ. Процесният договор за потребителски кредит е сключен при спазване на горните изисквания. Същият се предхожда от заявка за кредит, която обективира желанието на ответницата Н. Н. Е. за неговото сключване и в която се съдържат личните данни на ответницата- номер и дата на издаване на личната й карта, постоянния и настоящ адрес, номер на личния мобилен телефон, роднина за контакт и друга информация. След одобрение на кандидата за финансова услуга-в случая предоставяне на заем- на ответницата е изпратено на посочената от нея електронна поща електронен формат на договора за паричен заем от разстояние. Същата е потвърдила сключването на договора, като е избрала изпратения от заемодателя линк за потвърждение.