Решение № 144 от 09.06.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. гр. Добрич, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. А. при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20253200500229 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод постъпила въззивна жалба с вх.№ 633/05.02.2025г., подадена от Община Б., гр. Б., пл. „***“ № 6 ЕИК 0000852544, представлявана от кмета Н. Д. А., чрез пълномощник Г. Г. Н. К., срещу решение № 9 от 21.01.2025г. по гр.д.№ 202/2024г. по описа на Районен съд – Балчик, с което въззивникът е осъден да плати на Л. А. Н. с ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. “***, сумата в размер на 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, в резултат на трудова злополука, настъпила на 27.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 27.07.2023г., до окончателното плащане на сумата; - сумата в размер на 165,34 лв., представляваща имуществени вреди, в резултат на трудова злополука, настъпила на 27.07.2023г., представляваща разликата между трудовото възнаграждение което ищцата би получила, ако не бе настъпилата трудовата злополука и свързаната с нея временна нетрудоспособност за времето от 27.07.2023г. до 22.01.2024г. и изплатеното й обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 27.7.2023г., до окончателното плащане на сумата; на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски размер на 1400 лв. за адвокатско възнаграждение, както и по сметка на Районен съд - Балчик сумата в размер на 530 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважените размери на исковете и сумата в размер на 1 200 лв., представляваща направените от бюджета на съда разноски за производството за изплащане възнаграждения на вещите лица.

1

Според жалбата първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно. Неправилно и погрешно съдът не разграничил в осъдителния диспозитив за имуществени вреди тези, произтичащи от закупуване на медикаменти, манипулации и разноски по лечението, с тези, представляващи разликата между неполученото трудово възнаграждение следствие трудовата злополука и изплатеното й обезщетение от НОИ. От заключението на вещото лице се установило, че ищцата е получила по-голямо обезщетение от НОИ в сравнение с трудовото възнаграждение, което би получила, ако не бе претърпяла злополуката и поради това искът за обезщетение за имуществени вреди, формирани от тази разлика, съдът следвало да отхвърли изцяло, а вместо това постановил порочно и неправилно решение, с което осъдил ответника за сумата от 165,64 лв. Искът за имуществени вреди следвало да се разглежда като такъв за сумата 2874,59 лв. след изменението на иска, която била сборната стойност на закупени медицински изделия, потребителска такса, медикаменти и плащане за избор на лекар. Съдът не изложил мотиви по оспорващите аргументи на ответника в писмените бележки срещу сумата, платена за избор на екип, за която не следвало да отговаря. Останалите имуществени вреди в размер 2374,59 лв. се поглъщали от получените в повече от ищцата суми от НОИ в размер 1309,25 лв. и от полученото от нея застрахователно обезщетение в размер 1400 лв., в условията на чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ, а остатъкът от 334,66 лв. следвало да се приспадне от обезщетението за неимуществени вреди. Присъденото такова се оспорва по основание и размер по съображения за неправилно приложение на критерия „справедливост“ поради пълната липса на вина у работодателя, липсата на неизпълнение на нормативни изисквания от негова страна и липсата на превантивна възможност той да предотврати настъпилия инцидент, предвид неспазване от страна на ищцата на правилата и нормите за безопасност при работодателя (подробно изложени в жалбата), с които била начално и текущо запознавана, както и поради неправилна оценка на доказателствата. Изложени се доводи и срещу определяния начален момент на дължимост на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, който следвало да бъде от датата на подаване на исковата молба, а не на злополуката. Отправено е искане решението да бъде отменено, вкл. и относно разноските, исковете да бъдат изцяло отхвърлени и на ответника да се присъдят разноските, вкл. юрисконсултско възнаграждение, за двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемата страна намира подадената жалба за неоснователна. В оспорване твърденията в нея, въззиваемият поддържа, че не е необходимо установяване на вина на работодателя, тъй като отговорността при трудова злополука е договорна, но е безвиновна обезпечително гаранционна. Направените от жалбоподателя сметки досежно имуществените вреди били верни, но изводите за неправилност на решението в тази връзка били неоснователни, по подробно развити в отговора съображения, поддържани и в първата инстанция. Доказателствата по делото установявали основателността на иска за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева, 2 който дори бил предявен в занижен размер. Направеното от работодателя възражение за проявена груба небрежност останало недоказано от страна на ответника по исковете, поради което и правилно районният съд присъдил пълния размер на дължимите обезщетения. Възражението във въззивната жалба за началната дата, от която започват да текат лихви върху присъдената главница за имуществени вреди, доколкото претендираната от ищцата дата била датата на подаване на ИМ в съда, било основателно, но се касаело за явна фактическа грешка. Настоява жалбата да не бъде уважавана и за присъждане на разноски.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Жалбата е подадена от страна с правен интерес от оспорване на неизгодното за нея решение. Депозирана е от пълномощник в двуседмичния срок по 259, ал. 1 от ГПК – на дата 31.01.2025г., когато е изпратена по пощата, преди изтичане на срока с начало 22.01.2025г. и край 05.02.2025г. Отговаря на изискванията по чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК и е допустима.

Обжалваното решение е постановено по предявени от Л. А. Н. против Община Балчик осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да обезщети ищцата за неимуществените и имуществените вреди, които тя е претърпяла в резултат на трудовата злополука от 27.07.2023г., настъпила докато е работила по трудово правоотношение при ответника. Претенцията за неимуществените вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес, е заявена с исковата молба в размер на 10 000 лв., с допуснато увеличение в открито заседание на 07.01.2025г. до размера от 12 000 лв., ведно със законната лихва от 27.07.2023г. Претенцията за имуществените вреди е заявена с исковата молба в размер на 1 098,49 лв., а след допуснато изменение в открито заседание на 07.01.2025г. се претендира сумата от 165,34 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В обосноваване на исковете си ищцата е изложила твърдения, че от 01.06.2023г. заема длъжността „***“ в домашен социален патронаж при Община Б. по силата на трудов договор № 5 от 10.02.1997г. и допълнително споразумение към него № 363 от 30.05.2023г. На 27.07.2023г. била на работа и около 10:30 часа при доставка на храна в дома на потребител пред блок ** в жк „Б.“ в гр. Б. се подхлъзнала и паднала на земята, при което си счупила левия крак. Работодателят подал декларация във връзка с инцидента до ТД на НОИ – Д. и с разпореждане от 07.08.2023г. злополуката била приета за трудова.

Непосредствено след инцидента, колегата на ищцата А.Ш.А., шофьор, я вдигнал и я закарал до пантронажа, а после синът й я завел до Бърза помощ в гр. Д.. Изпитвала много силни болки и не можела да помръдне. Първа помощ й била оказана в МБАЛ-Д. и била установена трималеоларна фрактура на лява глезенна става. Ищцата била насочена за хоспитализация и оперативно 3 лечение. На 31.07.2023г. й била извършена операция, за която закупила необходимите изделия на стойност 1 680 лв. и 480 лв.; заплатила също и потребителска такса в размер на 40,60 лв. В последствие й било назначено лечение с медикаменти (посочени), които закупила на стойност 51,88 лв., 53,54 лв., 48,96 лв., 10,91 лв., 8,70 лв. Престояла в болницата осем дни.

Злополуката довела до временна нетрудоспособност, за което били издадени болнични листи за общо 180 дни. Била лишена от трудово възнаграждение в размер на 6 месечни заплати – общо 6 900 лв. За същия период получила от НОИ обезщетение в размер на 6 776,10 лв. Завела претенция при застрахователя на ответника по групова застраховка „злополука и заболяване – комбиниран пакет злополука“ и получила обезщетение в размер на 1 400 лв.

Общо имуществените вреди, които ищцата претърпяла в резултат на злополуката, били в размер на 2 498,49 лв.: 123,90 лв. - 6 900 лв. (неполучено трудово възнаграждение), намалени с полученото обезщетение от НОИ в размер 6 776,10 лв.; 2 374,59 лв. (медицински разходи). След приспадане от тази сума на застрахователното обезщетение от 1 400 лв. ищцата е претендирала имуществени вреди в общ размер от 1 098,49 лв. С писмена молба в открито заседание на 07.01.2025г. ищцата е направила изменение на иска за обезщетение за имуществени вреди, като е намалила претенцията си от 1 098,49 лв. на 165,34 лв., която сума е формирана от стойността на направени медицински разходи (за медицински изделия, потребителска такса, медикаменти, такса за избор на лекар от 500 лв., платена в хода на делото) – общо 2 874,59 лв., намалени с отрицателната разлика между трудовото възнаграждение, което би било получено при ненастъпване на злополуката и полученото от НОИ обезщетение в размер на 1309,25 лв., или общо 1 565,34 лв., намалени с полученото застрахователно обезщетение в размер от 1 400 лв.

В резултат на злополуката и получената от нея травма ищцата претърпяла и продължавала да търпи болки, страдания и неудобства. При извършената операция в крака й били поставени медицински изделия, кракът й бил обездвижен с поставяне на гипс, над 3 месеца използвала проходилка, а след това патерици; лекувала се с медикаменти; следвало да се извърши операция за отстраняване на металните игли от глезена й; била нетрудоспособна в продължение на 180 дни, към настоящия момент продължавала да изпитва болки и приемала обезболяващи, все още изпитвала затруднения при движение. По време на оздравителния процес се променил начинът й на живот – изпитвала силни болки, страдания, неудобства, страх и притеснения, че няма да се възстанови. Това се отразило на емоционалното й състояние; не можела да извършва обичайните битови дейности, да се обслужва сама, да си приготвя храна, както и хигиенни дейности. Дълго не можела да става сама, налагала се чужда помощ за обичайни ежедневни дейности, което водело до силно емоционално разстройство и породило чувство на непълноценност и зависимост. Помагали й нейната зълва и съседка. Злополуката също ограничила социалните й контакти, което също я травмирало. За обезщетяване на тези неимуществени вреди ищцата е 4 претендирала сумата от 10 000 лв. С писмена молба в открито заседание на 07.01.2025г. ищцата е увеличила иска за обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лв. на 12 000 лв. поради настъпили след завеждане на делото нови вреди от трудовата злополука, следствие извършена втора операция на пострадалия крак на 15.08.2024г.

В писмения си отговор Община Б. е оспорила исковете. Искът за имуществени вреди е оспорен с довода, че по сключената от работодателя групова застраховка „Злополука и заболяване“ - пакет комбинирана злополука е било включено застрахователно покритие за временна загуба на работоспособност, в който случай се изплаща обезщетение в зависимост от продължителността на лечението в резултат и на трудова злополука, както и на битова, на общо или професионално заболяване. Искът за неимуществени вреди е оспорен по основание и размер, включително като несъобразен с критерия „справедливост“. Застъпено е, че злополуката е настъпила при пълна липса на вина на работодателя, а е резултат само от собственото поведение и невнимание на ищцата при ходене, вървене. Това изключвало отговорността на работодателя и присъждането на обезщетение би довело до неоснователно обогатяване на ищцата. Предвид датата на настъпването на злополуката 27.07.2023г., нямало как да се заключи, че теренът е допринесъл за подхлъзването, напр. поради заледяване, което да изключи явно допуснатата груба небрежност и евентуален умисъл на пострадалата. Нямало никакви данни за вина, съпричиняване или действия, с които работодателят да е допринесъл или респ. Да би могъл да предотврати падането. Злополуката била извън волята и контрола на работодателя. Би могла да бъде предотвратена единствено от страна на пострадалата при спазване правилата за безопасност при работа и изобщо при общоприети норми на „безопасност при ходене“ и достатъчно проявено най-обикновено гражданско, житейско внимание.