Решение № 3793 от 11.12.2019, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№

1994 гр. Перник, 11.12.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05379 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Районен съд – гр. Перник е сезиран с осъдителен иск, предявен от В.Й. К., с ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв. И. М. –ПАК срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР – София, представлявана от гл. комисар Н.Н., с адрес: гр.

София, 1309, ул. „Пиротска“ № 171А, с който се иска присъждане на сумата от 1557.00 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 236 часа за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът, като служител в структурата на Регионална служба „ПБЗН“ – Брезник при Регионална дирекция „ПБЗН“ – Перник, е полагал труд на длъжност „Водач на специализиран автомобил – мл. инспектор“. Твърди, че за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. е положил общо 1648 часа нощен труд, който преизчислен с коефицента 1,143 възлиза на 1884 часа. Твърди, че това преизчисляване води до извънреден труд от 236 часа, който следва да бъде заплатен от ответника. Сумата, която ищецът претендира, е в размер на 1557,00 лева. Ищецът твърди, че посочената сума не му е заплатена от страна на ответника, поради което предявява понастоящем осъдителните си искове В срока, предоставен по силата на чл. 131 ГПК, ответникът, чрез процесуалния му представител Гл. юрк. И. Владова, е депозирал писмен отговор, в който излага подробни аргументи за неоснователност на предявените от страна на ищеца осъдителни искове. В писмения отговор, ответникът не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил служител в РСПБЗН – Брезник при РДПБЗН – Перник, за което е направил и уточнение, досежно фамилното име на ищеца.

Ответникът твърди, че по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР е налице специална нормативна уредба, поради което не могат да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ, което от своя страна сочи за неоснователност на предявените искови претенции.

В съдебно заседание, по искане на процесуалния представител на ищеца, съдът е допуснал изменение на иска по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК, като същия е приет за разглеждане за сумата от 1233,49 лева. Изяснено е и, че във фамилното име на ищеца е допусната техническа грешка и същото е К., а не К., както е посочено в исковата молба.

В хода на устните състезания, процесуалния представител на ищца пледира за постановяване на решение, с което предявения осъдителен иск да бъде уважен, като основателен. Ответната страна не изпраща представител.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.

178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД и съдът намира същия за допустим.

По основателността:

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици за 24 часови дежурства. С оглед това обстоятелство, съдът намира, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител в РСПБЗН – Брезник при РДПБЗН – Перник. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР "Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи". В процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. ,Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични, че "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че от датата на отмяна на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на дата 11.07.2016г. до датата на обнародване

Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г./02.08.2016г./ действаща е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.

В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.

Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта -7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Р. България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно чл.187, ал.3, изречение последно ЗМВР и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.

Както се посочи по-горе, основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през процесния период, когато са действали останалите две наредби, в които липсва изрична регламентация на този въпрос, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.2 .

Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Липсата на приравняване би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.