Акт от 20.01.2017, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- 579/2016
- Подписан
- 20.01.2017
- В сила
- 15.03.2017
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.2 и т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.2 и т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2, т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.137, ал.1, т.6, б. "в" · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.7 · Закон за устройство на територията
- чл.148 · Закон за устройство на територията
- чл. 148, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл.213 · Закон за устройство на територията
- чл.215 · Закон за устройство на територията
- чл.215, ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл.219 · Закон за устройство на територията
- чл.225а · Закон за устройство на територията
- чл.225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.48, ал.5 · Закон за устройство на територията
- §4, ал. 1, изр. 2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25/20.01.2017 г. гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, ІІІ състав в публичното заседание на десети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Момчил Таралански при секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Таралански административно дело № 579 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж с правно основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл.215 от ЗУТ.
Жалбоподателите „П.Г. 007“ ЕООД обжалват заповед № РД-15-582/04.11.2016 г. на Кмета на Община Берковица, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „плътна ограда“, намиращ се между имоти с идентификатори *** и *** по КККР на гр.Берковица, с административен адрес – гр.Берковица, ул. „М*** К*** , собственост на „П.Г. 007“ ЕООД. Със заповедта е даден едномесечен срок от влизане на заповедта в сила за доброволното й изпълнение, след което да се пристъпи към принудително премахване. В жалбата чрез законния си представител и чрез пълномощника си в съдебно заседание, жалбоподателите поддържат, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушения във формата на акта, съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие на акта с материално-правни норми. Оспорващите поддържат, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са конституирани надлежните заинтересовани лица – дружеството-собственик на имота, а като физическо лице неговия законен представител, като освен това оспорения акт не съдържа реквизитите на акта по чл.59, ал.2, т.5 от АПК във връзка с чл.225а от ЗУТ. Поддържа, че административният орган неправилно е установил годината на осъществяване на строежа, както и извършителя, който не е дружеството-собственик, а предишния собственик на имота. Моли съда да отмени заповедта и му присъди направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Кметът на Община Берковица, редовно призован за участие в съдебно заседание, не взема становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата.
Индивидуалният административен акт, който се обжалва, представлява заповед за премахване на незаконен строеж. Премахването на строеж пряко и непосредствено засяга имуществени права и законни интереси на жалбоподателите – собственици на строежа. Жалбата срещу акта е предявена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ (аргумент от л.5 и л.2 по делото) от надлежно легитимирано лице с правен интерес, при което настоящият съдебен състав намира, че е допустима за разглеждане.
По основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените по административната преписка писмени доказателства – нотариален акт № 478, том ІІІ, рег. № 2348, дело № 249/08.06.2015 г. на нотариус Огнян Каменов при БРС (л.41 по делото), търговското дружество „П.Г.“ ЕООД, с ЕИК * е придобило недвижим имот – поземлен имот на площ от 268 кв.м. с идентификатор по кадастралната карта ***, с административен адрес на имота – гр. Берковица, ул.“М*** К*** “ № * .
Въз основа на постъпили жалби вх. № СИИС –
94-00-400/11.11.2015 г. (л.10) и вх. № СИИС – 94-00-400(15)/29.07.2016 г. (л.24 по делото) от Т*** К*** К*** – К*** и Н*** К*** К*** – С*** , съсобственици на имот *** в гр. Берковица, *** до Кмета на Община Берковица, е извършена проверка на място от служители на Община Берковица, като на проверката е присъствал законния представител на дружеството П.Г.. Издадени са констативен акт № 6/12.10.2016 г., обр.№ 1 (л.13-15) и констативен акт № 6, обр. № 2 (л.16-17), като е образувано административно производство по чл.225а от ЗУТ.
При проверката е констатирано незаконно строителство, описано по следния начин - „изградена е плътна ограда от циментови тухли, циментови колони, циментови капаци с размери дължина от 30 метра, ширина от 0,22-0,23 метра и височина от 2,10 метра, като от точка А до точка Б и т.В оградата е изцяло в имот ***, а от точка Г до точка Д и т.Е е между ПИ *** и ПИ *** по скицата на л.11. Приема се в констативните актове, че изградената ограда е извършена по стопански начин през 2000 година от възложителя „П.Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – гр. Берковица, ул. „З*** “ № * и е собственост на същото дружество. Разположението на строежа в имота е представено както на окомерната скица, част от констативния акт, така и на скицата на л.11. По отношение на описаното строителство, работната група е установила, че е построено без одобрени строителни книжа и без разрешение за строеж, което е дало основание нарушението да се квалифицира като такова по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Констативните актове са оповестени по реда на §4, ал. 1, изр. 2 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на съобщение № СИИС 94-00-400(18)/13.10.2016 г. (л.18). Върху съобщението са положени подписите на две длъжностни лица от община Берковица. Съобщение за изготвените констативни актове е връчено на дружеството на 13.10.2016 г. (л.20).
С възражение вх. № СИИС – 94-00-400(19)/19.10.2016 г. срещу констативни актове № 6/12.10.2016 г. (л.21-22) дружеството-собственик е оспорило констатациите в актовете по отношение на извършителя на строителството, като чрез законния си представител поддържа, че това е техния праводател – бивш собственик на поземлен имот 512.547 и към момента на продажбата на имота, оградата е била изградена в този й вид, като освен това поддържат, че строежа е допустим по правилата и нормите, предвидени в ЗУТ, доколкото нормата на чл.48, ал.5 от закона предвиждала височина до 2,20 метра над прилежащия терен. Поради това оградата представлявала търпим строеж и не следвало да се издава заповед за премахването й, като законния представител е представил и саморъчна декларация (л.23).
Административният орган – Кметът на Община Берковица е издал оспорената в настоящото производство заповед № РД-15-582/04.11.2016 г. При постановяване на заповедта, изцяло е възприел установената от длъжностните лица фактическа обстановка, респективно наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл.148 от ЗУТ, като изрично е приел за установено, че строежа е изпълнен от „…П.Г. представител на „П.Г.“ ЕООД през 2015 г….“ Строежът е определен като такъв от шеста категория, съгласно чл.10, ал.3 във връзка с ал.1, т.5 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи и чл.137, ал.1, т.6, б. „в“ от ЗУТ.
От заключението на вещото лице М.Т. по назначената съдебно-техническа експертиза, ведно с приложения (л.35-42), което съдът възприема изцяло като напълно отговарящо на поставените задачи, професионално и достоверно, се установи, че изградената в ПИ 512.399 и между ПИ 512.399 и ПИ 512.547 масивна ограда с параметри 2,10-2,20 височина е по старите имотни граници от 1997 г. между имотите и е построена през 2000 г., а облицовките са от 2015 г.
Вещото лице дава заключение, че за този строеж се изисква разрешение от Главен архитект. Строежът, според вещото лице, като отговор на поставената задача, е допустим по правилата и нормите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по приложението му.
От разпита на свидетеля К*** и свидетеля Б*** , чиито показания съдът възприема като преки, непротиворечиви и достоверни, се установи, че първият свидетел е бившият собственик на имота, който го е прехвърлил на дружеството – жалбоподател през 2015 г. Същият удостовери, че лично е построил оградата в близък до сегашния й вид още през 2000 г., като даде подробно описание на вида на имота от 1987 г. до настоящия момент, като даде и сведения относно собствеността през годините. Свидетелят Б*** потвърди, че оградата е изградена от св. Костов („… имаше си фундамент…После А*** вече я е подобрил…даже аз съм го виждал как я строи…отдавна беше…. Може да има 10 години, но не мога да кажа точно коя година… Оградата си беше построена и сега си е там.“) и е възприел лично построяването на оградата. Показанията на двамата свидетели се кредитират от съда, доколкото възрастта и местоживеенето на св. Божков позволява да има преки и в достатъчна степен ясни впечатления за релевантните факти, а св.
Костов, като бивш собственик на имота удостоверява не само релевантните факти, свързани със строежа, но и редица доказателствени факти, които обсъдени в съвкупност и анализирани от съда, дават основание да се заключи, че правнорелевантните факти за делото – построяване на оградата към 2000 г. от св.
Костов, е установен посредством събраните гласни доказателствени средства. По такъв начин се потвърждават и приетите в констативния акт от служителите на общинската администрация факти.
От правна страна, съдът в рамките на съдебния контрол по чл.168 от АПК, намира следното:
Постановяването на оспорваната заповед е извършено от компетентния орган по чл.225а, ал.1 от ЗУТ – Кмета на Община Берковица, в обема на правомощията му по закон – премахването на незаконни строежи от шеста категория или на части от тях.
В оспорения акт органът е посочил надлежно категорията на процесния строеж. Съгласно чл.12 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи във връзка с чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ, строежа е от шеста категория (макар в заповедта неправилно да е посочено основание по чл.10, ал.3 във връзка с ал.1, т.5 от Наредбата във връзка с чл.137, ал.1, т.6, б. „в“ от ЗУТ – каквато разпоредба в актуалната редакция на закона към датата на издаване на заповедта не съществува). Заповедта е постановена, обаче, при неспазване на регламентираната от закона форма и реквизити (чл.225а, ал.1 ЗУТ във връзка с чл.59, ал.2 от АПК). Макар в заповедта да са отразени фактическите и правни основания за издаването й, не е посочен адресат на същата – задълженото лице, което трябва да премахне строежа – нарушение на чл.59, ал.2, т.5 от АПК във връзка с чл.213 и чл.219 от ЗУТ. По този начин постановеният административен акт не създава яснота по отношение на изпълнението на административното задължение. Освен това, видно и от съдържанието на заповедта и депозираната жалба, самите жалбоподатели не са били наясно дали адресат на акта е физическото лице – законен представител на дружеството – собственик или самото дружество, представлявано от законния си представител.
Допуснати са и съществени нарушения на административно-производствените правила, доколкото по преписката не са събрани всички доказателства от значение за случая, като не са изяснени и релевантните факти. От една страна в констативния акт е прието, че оградата е построена през 2000 г. Във възражението на дружеството-жалбоподател е посочено същото твърдение, подкрепено и с представена декларация за годината на построяването. Въз основа на това АО е следвало да прецени дали са налице хипотези, които изключват инициирането на административно производство по чл.225а от ЗУТ. Тези хипотези са свързани с наличието на специалната правна норма на §.127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., доп., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. и доп., бр. 101 от 2015 г.), която с оглед на установения и в констативния протокол факт – построяване на оградата през 2000 г. и с другия релевантен факт, установен от вещото лице по СТЕ, че се отнася до строеж, допустим по правилата и нормите на ЗУТ и подзаконовите актове по прилагането му, биха променили изцяло правните изводи, които е формирал органа в обжалвания акт. От друга страна в заповедта е прието, че строежа е изпълнен през 2015 г. Органът по никакъв начин не е коментирал това противоречие между установеното в констативен акт № 6, че строежа е изпълнен през 2000 г. (л.11) и приетото в крайния акт – оспорената заповед, че същия е изпълнен през 2015 г. Това е съществено несъответствие, което пряко рефлектира върху анализа на доказателствата, приетите факти и направените правни изводи, така също и накърнява правото на защита на административно-привлечения субект, което само по себе си съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, основание за отмяна на акта.
Разпечатката съдържа 29 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/912957b7-b72c-4574-8b64-873a4da9fd00