Определение № 735 от 13.08.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 735 гр. Шумен, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500396 по описа за 2026 година Производство по реда на 274 , ал.1, т.2 във вр. чл. 130, изр.2 ГПК.

Образувано по частна жалба с вх. № 5240/18.05.2026г. депозирана от адв. В. И. Б. от АК – Варна, в качеството му на пълномощник на В. С. В. с ЕГН ********** от с. ., общ. ., обл. ., ул. „.“ № . срещу разпореждане № 1570/23.04.2026г. по гр.д. № 20263620100346 по описа на РС – Нови пазар, с което не е допуснат за съвместно разглеждане, предявения от него насрещен иск по чл. 127, ал. 2 от СК и е върната насрещната искова молба, на осн. чл.

130 ГПК. Счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно, преграждащо иска и моли съда да го отмени. Излага, че ако исковете не могат да се разглеждат съвместно, то съда е следвало да ги раздели в две отделни производства, а не да го връща на страната. Сочи, че според трайната съдебна практика се допуска и се насърчава разглеждането на два по същество насрещни иска, между едни и същи страни, с един и същ правен предмет, в едно и също производство. Счита цитираната от съда практика за неотносима по настоящия казус, а твърдението за служебното начало относно интересите на детето за неоснователно. Основанието на иска се определяло от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищеца и будело учудване, как съда би възложил отглеждането на детето на родител, който не е поискал това и как ще му вмени насила права, които той не е заявил, че желае и как съда ще правораздава извън рамките за които е сезиран.

1

В срока по чл. 276, ал.1, ГПК, ответникът по жалбата, ищеца в първоинстанционното производство А. Г. Б., чрез пълномощника си адв. Р. Т.

В. от ВАК е депозирала отговор, в който излага становище за нейната неоснователност и моли съда да потвърди обжалваното разпореждане. Сочи, че производството по чл. 127, ал. 2 от СК е особено спорно производство, при което съда е длъжен служебно да изследва всички обстоятелства, свързани с интересите на детето и независимо от процесуалната позиция на страните да постанови решение относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения и издръжката.

Ответника разполагал с възможността в рамките на образуваното производство да навежда твърдения, възражения и доказателствени искания, както и да поддържа, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на него, като защитата на това материално право не било обусловено от предявяването на насрещен иск, тъй като съда така или иначе следвало да разреши спора между родителите в пълен обем и да определи при кого от тях, е в интерес на детето да живее.

В срока по чл. 276, ал.1, ГПК, контролиращата страна ДСП Каолиново, не депозира отговор на жалбата.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, по повод на частната жалба приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

На осн. чл. 272 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 ГПК въззивният съд препраща към мотивите първоинстанционния съд. По възраженията на частния жалбоподател и за пълнота на изложението, следва да се посочи следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на А. Г. Б. от с. ., общ. . срещу ответника В. С. В. от с. ., общ. ., обл. . по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.127, ал. 2 от СК вр. чл. 59, ал. 2 от СК за определяне на родителските права, личните отношения на родителя ответник, местоживеенето и издръжката за бъдеще време спрямо детето С. В. С. на 5 год. Ищцата е поискала от съда да предостави родителските права спрямо детето на нея, да определи местоживеенето му при нея, а на бащата да определи режим на лични отношения и издръжка на детето. Претендира издръжка в размер на 200 евро 2 от завеждането на исковата молба и издръжка за минало време за една година преди завеждане на исковата молба по 200 евро месечно.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който с ъ щ и я оспорва твърденията изложени от ищцата по делото, като в срока за отговор е предявена и насрещна искова молба с идентични по предмет искове по чл.

127, ал. 2 от СК.

С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд не е допуснал за съвместно разглеждане по делото предявения от ответника и настоящ жалбоподател В. С. В. насрещен иск по чл. 127, ал. 2 от СК и е върнал исковата молба, като недопустима, на осн. чл. 130 ГПК. В мотивите си е посочил, че: „За недопустимостта на насрещен иск в производството по повдигнат спор за родителските права, в Решение № 64/20.02.2012 г. по гр. дело № 1398/2011 г. на ВКС, IV г. о., е посочено, че в производството по спорна съдебна администрация съдът определя начина на упражняване на материалните субективни права, който зависи и от новонастъпили или новооткрити факти. Прието е, че доколкото те имат значение за начина на осъществяване на гражданските правоотношения съдът служебно следва да събере доказателства за тях в случаите, когато задължението му е да охранява интереса на страна в производството, включително и в производство по чл. 127, ал. 2 СК. Приема се, че за предявяване на искания в тези производства няма изисквания за форма и срок, а за събиране на доказателства за нови факти няма срокове и процесуални преклузии. Това становище се възприема и в постановените други съдебни актове, където изрично се сочи, че в производството на спорна съдебна администрация са недопустими насрещните искове. Такива актове са постановените Определение № 561 от 5.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1277/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 277 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5555/2013 г., IV г. о., ГК. Това становище е застъпено и в Определение № 80 от 12.02.2013 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 131/2013 г., с което е прието, че насрещният иск макар и подаден в срок (срока за отговор), е процесуално недопустим поради липса на правен интерес, поради това, че по въпроса относно родителските права спрямо детето, съдът се води от интереса на детето и служебно следва да се произнесе. Решение № 209 от 19.12.2024 на ОС - Видин по в. гр. д. № 382/2024 г., както и Решение № 136 от 29.12.2016 г. на ОС Видин по в. гр. д. № 401/2016 г. сочат, че в производствата на спорна съдебна администрация предявяването на насрещен иск е недопустимо поради засиленото служебното начало, задължаващо съда служебно да следи за интересите на детето. Относно присъщото на охранителните производства засиленото служебно начало в производствата по чл. 59, 127, 127а, 128 и др СК, са постановените Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, Решение № 471 от 11.07.2024 г. на ВКС по гр. д.

№ 2881/2023 г., III г. о., ГК, Решение № 269 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д.

3

№ 1420/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 243 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д.

№ 1457/2023 г., III г. о., ГК, и мн.мн.др. Посочените по – горе разпоредби на закона (чл. 540 ГПК) и на практиката на ВКС и на въззивните съдилища, доколкото повечето от тези дела не подлежат на касационен контрол, сочи недопустимост на насрещните искове в тези производства. Искането за съвместно разглеждане на насрещното искане на родителя-ответник следва да се остави без уважение, а самият насрещен иск да се върне на ответника, като недопустим на основание чл. 130 вр. чл. 540 ГПК вр. чл. 211 ГПК. Срещу връщането на насрещния иск, ответникът може да подаде частна жалба на основание чл. 130, изр. 2-ро ГПК. Предявеният насрещен иск не подлежи на отделяне в самостоятелно производство по реда на чл. 211, ал. 2 ГПК, който е неприложим поради недопустимост на самия иск. Защитата на ответника, в интерес на детето, може да се реализира в настоящето производство, вкл. и чрез обжалване на постановения съдебен акт, като заинтересовано лице, както и в отделно производство след ВЗС на окончателен съдебен акт по делото. В този смисъл е и Определение № 330 от 5.07.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2108/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 446 от 19.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 328/2012 г., II г. о., ГК.“.

Основният спорен въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, е следния: В производство по чл. 127, ал.2 СК допустим ли е насрещ иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК.

Действително, по този въпрос съдебната практика е противоречива, като са налице следните становища:

Според ПЪРВОТО становище, насрещния иск с правно основание чл.

127, ал.2 СК е допустим. Това становище е намерило израз в:

- постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 85 от 8.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3317/2019 г., IV г. о., ГК /със същото е ОТХВЪРЛЕН насрещ иск по чл. 127, ал.2 СК/,

- Решение № 267 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7140/2014 г., IV г. о., ГК,

- Определение № 1195 от 15.07.2020 г. на ОС - Хасково по в. ч. гр. д. № 637/2020 г.,

- Решение № 134 от 3.05.2019 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. № 138/2019 г. и първоинстанционните Решение № 74/31.10.2018 г. и допълнително Решение № 91/20.12.2018 г., постановени по гр. д. № 40/2018 г. по описа на Котелски районен съд,

- Решение № 66 от 6.02.2023 г. на РС - Хасково по гр. д. № 2910/2021 г., 4

Решение № 329 от 21.11.2023 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 640/2023 г., което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 4440 от 7.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 870/2024 г., III г. о., ГК, - Решение № 260012 от 18.02.2021 г. на РС - Провадия по гр. д. № 363/2020 г., Решение № 1550 от 19.10.2021 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1222/2021 г., което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 406 от 13.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 92/2022 г., III г. о., ГК, - Решение № 2486 от 30.11.2018 г. на РС - Бургас по гр. д. № 1760/2018 г., Решение № 478 от 10.06.2019 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 267/2019 г., ., което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 254 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3659/2019 г., IV г. о., ГК, - Решение № 260941 от 29.10.2020 г. на РС - Варна по гр. д. № 7771/2019 г., Решение № 1010 от 4.06.2021 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 834/2021 г., /с решение Решение № 139 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3840/2021 г., IV г. о., ГК въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, но ВКС не е обезсилил като недопустимо решението относно насрещния иск по чл. 127, ал.2 СК и не е прекратил производството по насрещния иск поради недопустимост/,

- Решение № 7740 от 25.10.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 6909/2015 г., - Решение рег. № 283 от 02.07.2025 г., постановено по гр. д. № 57/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово, потвърдено с Решение № 300 от 19.11.2025 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 568/2025 г., което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 2395 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д.

№ 1257/2026 г., III г. о., ГК,

- Решение № 1578 от 8.05.2024 г. на РС - Варна по гр. д. № 15959/2023 г., Решение № 1139 от 5.11.2024 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1344/2024 г., което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 5188 от 12.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1940/2025 г., III г. о., ГК, - Решение № 870 от 3.12.2019 г. на РС - Ямбол по гр. д. № 2910/2019 г., Решение от 9.07.2020 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 98/2020 г., което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 238 от 30.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3015/2020 г., IV г. о., ГК,

- Решение № 949 от 27.12.2019 г. на РС - Ямбол по гр. д. № 1101/2019 г., 5

Решение от 16.06.2020 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 110/2020 г., което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 896 от 16.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3028/2020 г., III г. о., ГК,

- Решение № 1100/16.10.2019 г. по гр. д. № 379 по описа на Районен съд Сливен за 2019 г. потвърдено с Решение № 227 от 23.12.2019 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. № 571/2019 г., което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 544 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1099/2020 г., III г. о., ГК,