Решение № 127 от 08.04.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. София, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Валя Рушанова

Елена Каракашева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Тома Г. Комов като разгледа докладваното от Елена Каракашева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200113 по описа за 2023 година Настоящото – второ по ред касационно производство, по чл.346, т.1 и сл. от НПК е образувано по жалби на подсъдимите В. Х. Ц. /В. Г. Г./ и Н. Д. А. подадени чрез защитниците им –адв.Г. П.. и адв.Г. Г. срещу нова присъда № 5 от 19.09.2022г., постановена по ВНОХД № 240/2021 г. от Окръжен съд –Видин.

В жалбата, изготвена от защитника на подс.Ц. /Г./, озаглавена „въззивна“ се твърди, че обжалваната присъда е незаконосъобразна, тъй като е необоснована.В допълнението към същата е уточнено, че се атакува осъждането на подс.Ц. /Г./ по вмененото му обвинение, като чрез позоваване на показанията на свидетелите Н. Ц. и Г. В. се настоява, че осъдителните изводи на въззивната инстанция не почиват на събраните по делото доказателства.Въведен е и довод за нарушение по смисъла на чл.116, ал.1 от НПК.

Отправено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.Ц. /Г./ да бъде оправдан.

В жалбата, изготвена от защитника на подс.А. се твърди, че присъдата почива на предположения.В допълнението към жалбата се сочи, че в мотивите към обжалвания съдебен акт не фигурират факти относно датата, авторството и механизма на извършване на инкриминираната кражба, като липсва и идентификация на отнетите вещи.Настоява се също, че показанията на свидетеля Ц. неправилно са поставени в 1 основата на осъдителните изводи на съда, тъй като същите имат характер на косвено доказателство, неподкрепено с други доказателствени източници.

Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.А. да бъде оправдан.

В съдебното заседание пред ВКС подсъдимите и техните защитници не се явяват.От защитника на подс.А. е постъпило писмено становище, в което е заявено, че поддържа жалбата по съображенията, изложени в допълнението към същата, както и направеното искане.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни.Счита, че ОС-Видин е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Касационните жалби на подсъдимите са процесуално допустими.Подадени са от процесуално легитимирани субекти срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в

ОСНОВАТЕЛНИ. установения в закона срок.Разгледани по същество са

Процесуалното развитие на делото е следното:

С присъда №113 от 21.05.2020г., постановена по нохд №1739/2016г., Районен съд –Видин е признал подсъдимите Н. Д. А. и В. Х. Ц. за невиновни и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1 във вр. с чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 във вр.с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ във вр. с чл.20, ал.2 от НК /за първия от тях/ и по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК /за втория/.

По протест на държавното обвинение с искане за осъждане на двамата подсъдими, пред Видински окръжен съд е било образувано внохд №140/2020г., приключило с нова въззивна присъда №35 от 08.04.2021г., с която е бил отменен изцяло първоинстанционния съдебен акт на Видински РС и вместо него подс.Н. А. и В. Г. били признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като им били наложени наказания, както следва:лишаване от свобода за срок от три години, търпимо при първоначален „строг“ режим за подс.А. и лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване било отложено за срок от четири години за подс.Г..Съдът приспаднал времето, през което подс.А. търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „домашен арест“; кумулирал част от предходните осъждания на този подсъдим и приспаднал изтърпяното от него наказание по някоя от групираните присъди.

Възложил разноските по делото в тежест на подсъдимите.

По касационни жалби, подадени от защитниците на подсъдимите Г. и А. с искане за оправдаване на подсъдимите било образувано н.д. №548/2021г., с решение № 2

60145/13.10.2021г. по което била отменена посочената по-горе въззивна присъда и делото било върнато за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав на ОСВидин от стадия на съдебното заседание, на основание чл.354, ал.3, т.2, вр. с ал.1, т.5 от НПК.

Със сега обжалваната нова присъда №5 от 19.09.2022г., постановена по внохд №240/2021г. бил отменен изцяло първоинстанционния съдебен акт на Видински РС и вместо него подс.Н. А. бил признат за виновен в това, че за времето от средата на м.януари 2015г. до 26.01.2015г. в гр.Видин, в условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с В. Г. Г. и чрез използване на МПС –л.а. марка „*********“, от л.а. марка „*********“ с рег.№*******, собственост на К. К., находящ се в бивша база на „Червен септември“ на бул.“Панония“, отнел от владението на Ц.

С. чужди движими вещи на обща стойност от 270лв., без негово съгласие и с намерение противозаканно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, пр.1 във вр. с чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 във вр.с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ във вр. с чл.20, ал.2 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, като е приспаднато времето на предварителното му задържане.На основание чл.25 от НК било определено едно общо и най-тежко наказание, измежду наложените му по нохд №145/2011г. по описа на РС-Кула, нохд №167/2013г. и нохд№934/2013г. и двете по описа на РС-Видин, в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, като е приспаднато изтърпяното наказание лишаване от свобода, по някоя от посочените присъди.

Със същата присъда бил признат за виновен и подс.В. Г. Г. в това, че за времето от средата на м.януари 2015г. до 26.01.2015г. в гр.Видин, в условията на повторност, в съучастие като съизвършител с Н. Д. А. и чрез използване на МПС –л.а. марка „*********“, от л.а. марка „*********“ с рег.№*******, собственост на К. К., находящ се в бивша база на „Червен септември“ на бул.“Панония“, отнел от владението на Ц. С. чужди движими вещи на обща стойност от 270лв., без негово съгласие и с намерение противозаканно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 във вр.с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ във вр. с чл.20, ал.2 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Направените по делото разноски били възложени в тежест на подсъдимите.

В двете жалби са изложени идентични оплаквания, които позволяват общото им разглеждане.Съдържанието на сезиращите документи налага обаче, на първо място уточнението, че касаторите са формулира твърдения за липса на достатъчно безспорни доказателства за вината на подсъдимите Г. и А., които очертават оплакване за 3 необоснованост.Всъщност последното е основния акцент в жалбата, изготвена от защитника на подс.Г. –адв.П., която не само е озаглавена „въззивна“, но и е изготвена съобразно стандарта на въззивната, а не на касационната жалба. По този повод ВКС ще припомни, че необосноваността, когато не е резултат на процесуални нарушения, е извън лимитираните от чл.348, ал.1 от НПК касационни основания. По тази причина твърденията в тази насока не представляват предмет, годен за процесуално обсъждане при касационна проверка.В рамките на настоящия касационен контрол ще бъдат включени само останалите оплаквания на касаторите, съдържащи твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събиране, проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства и обусловени от тях отклонения от закона.

Следващото уточнение, което касационният съд ще направи е по повод искането за оправдаване на подсъдимите.Това принципно е допустимо (чл.354,ал.1,т.2 от НПК), но единствено и само в рамките на приетите от въззивният съд фактически обстоятелства, а от изложените в жалбите съображения е видно, че именно те се оспорват с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в аналитичната и доказателствена дейност на съда. Ето защо, подадените касационни жалби изискват произнасяне преди всичко по основателността на наведените в тях оплаквания за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Последното уточнение е във връзка със спецификите на настоящото производство, което както се отбеляза, е второ по ред касационно такова, доколкото по същото е постановено отменително решение от предходен състав на ВКС.В тази връзка следва да се отбележи, че очертаните в последното процесуални недостатъци, които са се явили предпоставка за отмяна на предходно постановения възззивен съдебен акт, представляват указания относно съдържанието на мотивите и са със задължителен характер по смисъла на чл. 355, ал.1, т. 3 от НПК.С други думи казано, при проведения повторен процес въобще, и в частност в постановения по него съдебен акт, който несъмнено трябва да е в съответствие със стандарта, въведен в чл.339 от НПК /в конкретния случай, в хипотезата на чл.339, ал.3 във вр. с чл.305, ал.3 от НПК/ най-напред трябва да са изпълнени задължителните указания, дадени от върховната съдебна инстанция по наказателни дела, в рамките на предвиденото в разпоредбата на чл.355 НПК. Разбира се, изпълнението на задължителните указания на ВКС по силата на чл.355, ал.1 НПК не ограничава решаването на делото по вътрешно убеждение от следващия състав на съда, на който делото е върнато за ново разглеждане, стига то да почива на процедурно вярно събрана и анализирана доказателствена наличност, очертаваща приетата фактология, като спрямо последната от своя страна бъде приложено правилното материално право.

Извършената от настоящият касационен състав проверка установява, че при новото разглеждане на делото от въззивния съд указанията на ВКС, дадени в отменителното решение са останали неизпълнени, като наред с това, в съдържателен план, доводите му не се отличават с убедителност и задълбоченост, което на собствено основание е довело до сериозни недостатъци в мотивировката, на практика предпоставящи извод за 4

„липса на мотиви” по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.

С отменителното решение на ВКС са дадени указания за отстраняване на констатирани нарушения на процесуалните правила, уреждащи дейността на съда по оценката и анализа на доказателствените материали, като са направени констатации за незадълбочено и формално изпълнение на процесуалните задължения.Наред с това е констатирана липса на обективирана в мотивите фактическа обстановка, като вместо това е направен преразказ на свидетелските показания.Съзрян е и дефицит на мотивите относно правната страна на деянието, като изрично е посочена липсата на каквито и да е съображения за квалифициращите обстоятелства –опасен рецидив /кои присъди и защо обосновават тази квалификация/; повторност в немаловажни случаи; използване на моторно превозно средство при извършване на кражбата; фактът, че инкриминираните вещи не са под постоянен надзор.Идентичен порок е констатиран и в частта от мотивите, в която са индивидуализирани наказанията на подсъдимите.Специално внимание е обърнал предходния касационен състав на необходимостта да се извърши правилна преценка на данните, съдържащи се в показанията на свидетеля Ц., по –конкретно –дали същите са косвени или производни доказателства, като се съобрази актуалната практика на ВКС и тази на ЕСПЧ относно възможността за тяхното ползване.Извън съмнение е обстоятелството, че дадените указания са задължителни за новия въззивен състав, като изпълнението им е изисквало преодоляване на пропуските в обсъждането на доказателствената съвкупност, но не самоцелно, а насочено към разкриване на обективната истина и надлежно мотивиране на фактическите изводи и тези по приложимото право.