Решение № 51 от 14.07.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. гр. Лом, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Р.а като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20251620200050 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2400158 от 20.11.2024 г . на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана на **** – гр.

София, ЕИК *** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500.00 лв .

/две хиляди и петстотин лева/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, за това, че при извършена проверка на 28.06.2024 г. на обект „Рехабилитация на общински път MON 1130, II-81, Расово-Лом-Комощица“, се констатира, че дружеството в качеството си на работодател, не е сключил писмен трудов договор с лицето Р. Г. М. с ЕГН **********, за предоставяната от него работна сила в обект, изпълняван от дружеството.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останало административнонаказаното дружество, за което в последното съдебно заседание не се явява представител. От адв. З. Маркова от МАК е постъпила писмена защита, с която моли издаденото да бъде отменено, алтернативно изменено, като санкцията бъде намалена до законовия минимум, като бъдат присъдени и направените разноски.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален 1 представител – старши юрисконсулт С. К., взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Представя и писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по същество се явява частично основателна.

От фактическа страна:

Н а 28.06.202 4 г. свидетелите Л. Р. и С. Ш. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка на място в обект Рехабилитация на общински път Расово - Лом – Комощица, изпълняван от ******“ ЕООД. При проверката установили да работи лицето Р. Г. М.. Същият собственоръчно попълнил при условията на чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ данните си в списък на работещите в обекта, като посочил, че работи като общ работник с работно време от 06.00 ч. до 14.00 ч., но не посочил дали има сключен трудов или граждански договор. С призовка на осн. чл. 45, ал. 1 от АПК са изискани от дружеството трудовите досиета на работещите в обекта, но договор с Р. М. не бил представен. При справка в регистъра на НАП за уведомление за сключени договори по чл. 62, ал. 1 КТ също се установило, че въпросното лице няма действащ трудов договор.

На 10.07.2024 г. до Р. М. Г. – управител на *** е изпратена покана за съставяне на АУАН. На 12.08.2028 г. в отсъствието на представител на дружеството - нарушител е съставен АУАН № 12-2400158 от св. Л. Р. в присъствието на свидетеля С. Ш., за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ. АУАН е изпратен по пощата, но тъй като писмото не било потърсено, на 16.10.2024 г. на таблото за обявление в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана и на интернет страницата на ИА „ГИТ“ е поставено съобщение на осн. чл. 416, ал.

3 и ал. 4 КТ относно съставения АУАН. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение против така съставения акт и въз основа на него наказващият орган издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал.

3 от КТ атакуваното НП № 12-2400158 от 20.11.2024 г. , с което наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500.00 лв.

2

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения“. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ пък предписва, че „Трудовият договор се сключва в писмена форма”. По делото не е представен нито трудов, нито граждански договор между ******“ ЕООД и Р. Г. М., който е установен да работи в обекта, изпълняван от дружеството. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като обективни, безпристрастни и съдействащи за изясняване на фактическата обстановка по делото. Те се подкрепят и от събраните писмени доказателства - призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК и Списък по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ /л. 17-18 от делото/. Видно от саморъчно попълнената от М. декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, същият изрично е заявил, че работи на въпросния обект като общ работник, но няма сключен договор. И двамата проверяващи са категорични, че при пристигането им на обекта са установили, че Р, М. се намира и действително работи на обекта, изпълняван от ******“ ЕООД – ремонт на път, т. е. престирал е работна сила.

Видно от приложения с административнонаказателната преписка Договор за изпълнение на СМР от 15.05.2024 г. /л. 30-31 от делото/ ММ Пътстрой ДЗЗД е възложител, а ******“ ЕООД – изпълнител на обект „Рехабилитация на общински път MON 1130, II81, Расово-Лом-Комощица“. Вярно, възложителят има сключен договор и с друг изпълнител - ***ЕООД за същия обект. В попълнения списък по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ обаче лицето Р. М. е отбелязал, че работи именно за ******“ ЕООД, а не е посочен друг работодател. Отразеното във въпросния списък не се опровергава по никакъв начин, напротив – подкрепя се от показанията на свидетелите – проверяващи.

Следователно може да се приеме, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ.

Въпросната разпоредба предвижда, че „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв....“. От *** е нарушен чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като не е изпълнило задължението си да сключи писмен трудов договор с Р. М. за предоставяната от него работна сила.

3

Нарушението се явява безспорно доказано и правилно е реализирана административнонаказателна отговорност на дружеството – работодател /в този смисъл и Решение 752/03.06.2024 г. по КАНД 227/24 г. на АС – Монтана/.

Административнонаказващият орган е наложил административно наказание „имуществена санкция“. При определяне размера на това наказание обаче (което в нормата на чл. 414, ал. 3 КТ не е абсолютно, а относително определено - „от-до“) АНО е допуснал нарушение на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид административно нарушение. В случая имуществената санкция е определена от АНО на 2 500,00 лв., без да са изложени аргументи за това. Законодателят е предвидил „глоба или имуществена санкция” в размер от 1500,00 лв. до 15 000,00 лв. Това означава, всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Както правилно се посочва от процесуалния представител на АНО, не може да се приложи института на „маловажен случай“, уреден в чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за сериозно нарушение на трудовото законодателство, с което се създават предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите.

Неслучайно законодателят изрично е предвидил в нормата на чл. 415в, ал. 2 КТ, че случаите по чл. 62, ал. 1 КТ не са маловажни. Необосновано обаче е налагането на имуществена санкция в размер, по-висок от минималния /в случая – 2500 лв./. По делото не са представени доказателства, че жалбоподателят е санкциониран за други нарушения на трудовото законодателство. Ето защо съдът намира, че правилно е наложено административно наказание, но размерът на наложената имуществена санкция се явява необосновано завишен и следва да се намали до минималния такъв от 1500,00 лв. В тази насока и следва да бъде изменено издаденото наказателно постановление.

При този изход на делото и в съответствие с чл. 63д от ЗАНН, и на двете страни следва да се присъдят разноски, както следва – в полза на АНО 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а в полза на жалбоподателя – 160,00 лв. за адвокатско възнаграждение, в съответствие с изменението на размера на имуществената санкция.

4

С оглед на гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от 3АНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-2400158 от

20.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на ***, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, като намалява размера на административното наказание „имуществена санкция“ от 2 500,00 лв. на 1 500,00 лв.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН ***, ЕИК *** да плати на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. /сто лева/.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Дирекция „Инспекция на труда” - гр. Монтана да плати на ***, ЕИК *** разноските за процесуално представителство в съответствие с изменения размер на имуществената санкция, в размер на 160,00 лв. (сто и шестдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд - гр. Монтана, на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5