Решение № 5404 от 04.12.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 04.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс. в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №17893 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД от М.П.П. срещу С.Н.С. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени в периода от месец април 2015г. до датата на завеждане на исковата молба в съда, изразяващи се в дискомфорт, безпокойство, притеснение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 23.11.2018г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че от месец октомври 2012г. заедно със съпругата си В.П. и детето К. живеят по силата на договор за наем в гр.Варна, ****. Скоро след нанасянето им разбрали, че под техния апартамент живее ответницата С.С..

Първите няколко месеца нямали контакт с нея, но след това тя започнала да се оплаква, че чува шумове от тях, които й пречат да живее спокойно. Ищецът й обяснил, че това не е умишлено и че това са нормални шумове, които се получават от ежедневния живот на едно семейство.

След няколко месеца тя отново дошла и се оплакала, че вдигат шум и че това не можело да продължава.

Заявила, че чува, когато някой си издърпва и избутва стола, когато се отваря врата на кухненски шкаф, когато се влиза и излиза от стаята, когато се отваря вратата на пералнята, когато се отваря вратата на терасата и т.н. Ищецът отново й обяснил, че това не е умишлено и че винаги се стараят да не вдигат шум и обяснил, че не може да не се чува нищо при положение, че живеят хора и извършват различни ежедневни дейности. Тя не се съгласила с това и казала,че това не било нормално. Сочи, че след няколко дни купил балатум и го положил във всички стаи на апартамента вкл. и в кухнята и коридорите, даже и в сервизното помещение, за да няма оплаквания от страна на ответницата. След още няколко месеца тя отново дошла и отново заявила, че й пречат и че това не можело да продължава повече. Непрекъснато чувала шумове вкл. и от капака на тоалетната чиния. Заявила, че пушат в тоалета и че цигареният дим слизал от седмия етаж надолу при нея на шестия етаж. Ищецът й обяснил, че нито той, нито съпругата му пушат и че димът не е от тях. Тя не приела това и заявила, че ще направи всичко възможно, за да се махнат. Казала, че ще говори с домоуправителката, за да свика общо събрание на входа, щяла да каже, че нарушават правилника системно и щяла да иска да ги глобят и изгонят. Парите от глобата щяла да поиска да й бъдат дадени за компенсация.

През месец април 2015г. се родила дъщерята на ищеца К и в следващите месеци отново имало оплаквания.

Добавени били и такива, че бебето плаче и ответницата не можела да си почива.

Заявила, че бебето плаче в часовете между 14.00 и 16.00 и след 23.00 часа, когато то спяло. Пречела й също пералнята. Щяла да направи така, че да ги глобят и изгонят. В началото на 2016г. ответницата отново дошла и за пореден път заявила, че й пречат и че това е последно предупреждение. Казала им, че ако не променят нещо, ще започне да използва институциите срещу тях и ще направи така, че в крайна сметка да се махнат. Ищецът отново обяснил, че това са шумове от нормалното ежедневие на едно семейство и няма как да изчезнат. Обяснил й също, че е взел мерки : че е закупил и сложил навсякъде балатум, за да не се чува триенето на мебели в пода, че е закупил и сложил специални силиконови обезшумяващи дискове, за да не пречи сушилнята, че е сложил балатум в сервизното помещение. Казал й, че не може да направи друго и че не могат да спрат да използват кухненските шкафове, не могат да спрат да перат о да сушат дрехите на бебето. Тогава тя заявила, че явно не може да се разбере с него и че щом отказва да промени нещата да очаква в скоро време да дойде полиция. На 27 март 2016г. малко след полунощ семейството му било събудено от блъскане по входната врата. Била отново ответницата, която заявила, че й пречат понеже чувала шум от сушилнята и това представлявало навлизане в личното й пространство. Ищецът й отговорил, че след няколко часа трябва да става за работа и че сушилнята не работи. Семейството си легнало и след малко отново събудено от почукване на вратата като при отварянето ищецът установил, че това била ответницата и заедно с нея имало полицаи. Полицаите му съобщили, че е постъпило оплакване от ответницата, че й е нанесъл побой и че я е блъскал по стълбите надолу. По случая не било констатирано правонарушение от негова страна. В началото на месец април 2016г. ответницата отново го посетила и казала, че няма да се откаже, докато не се махнат, защото й пречели и щяла да инициира общо събрание на входа, за да ги изгонят и ако пак нищо не станало щяла да пише на кмета на гр.Варна и на премиера. По нейна инициатива на 10 април 2016г. било свикано общо събрание на живущите във входа. Там тя пред всички казала, че от техния апартамент се чува непрекъснато шум, местене на мебели, освен това се чували семейни скандали и викове. Ищецът обяснил, че всеки ден е на работа от 8.15 ч сутринта и се прибира вечерта и няма как да има скандали по цял ден и че няма как съпругата му и бебето да всеки ден да разместват мебели. Съседите, които също имали деца, апелирали за малко повече търпение от страна на ответницата и че когато има бебе това е нормално да е така и че това все пак е временно. Тя обаче заявила, че не можела да чака децата им да пораснат. Няколко дни след това ответницата заявила, че тъй като среднощния сигнал до полицията не дал резултат и че след общото събрание не ги били изгонили, щяла да предприеме други действия. След няколко дни ищецът получил обаждане от мл. И.П..

След това се срещнал с инспектора и ст. Инспектор П., които му съобщили, че на 21.04.2016г. има подадена жалба срещу семейството му, в което ответницата се оплаквала, че е тормозено психически от семейството като по всяко време на деня имало семейни скандали, че използвали сушилня и че разместват мебели. Ищецът обяснил на инспекторите, че през деня е на работа, след което взема детето от училище около 18.30 часа , след което го води на тренировка около 1 час и чак след това се прибират вкъщи и че няма как по цял ден да се чуват скандали и викове от тях. След няколко дни ответницата му заявила, че кварталните инспектори са некомпетентни, защото не са ги изгонили и не са ги глобили и сега решила да подаде жалба до техния началник и да говори с него, за да се оплаче от тях. Казала, че няма да спре докато не се изнесат и че ще направи всичко, за да го постигне и ако пак нямало резултат щяла да пише до кмета, премиера и президента. Това наложило ищеца да посети три пъти III РУ и дава обяснения затова дали вдигат шум и правят скандали със съпругата си. В края на месец септември 2016г. чули ответницата да крещи от апартамента си, че кварталните инспектори са некомпетентни и че не саги глобили, нито изгонили, началникът им също не направил нищо и явно нямало да стане да ги изгони чрез полицията. Щяла да се оплаче на социалните служби и да съобщи, че не се грижат за децата си, че ги пребиват и ги тормозят психически, че не ги хранят. По този начин щели да им отнемат децата и когато останели без деца, щели да си тръгнат от апартамента.

Оказало се, че ответницата е пуснала жалба срещу тях до Началника на Отдел „Закрила на детето“. Била извършена проверка, при която не се установил риск за децата, но ищеца и съпругата му били подлежи на стрес да дават обяснения в ДСП-Варна, да бъдат проверявани и да чакат резултат пот проверката. В началото на 2017г. ответницата се свързала с наемодателката на ищеца Р.М. и се оплакала от семейството му първо по телефона след това отишла на адреса й. Искала те да бъдат изгонени от апартамента. След като наемодателката отказала, ответницата подала многократни оплаквания до домоуправителката Н.Д. и поискала също да бъдат изгонени от сградата. През цялата 2017г. ответницата периодично заявявала, че няма да престане да подава жалби и да се оплаква, докато не се изнесат от жилището.

Казала, че ще отиде до местоработата на ищеца СЖ Експресбанк, за да разкаже на ръководителя му, че я тормозят и че ще отиде в училището на детето, за да разкаже, че го бият вкъщи и че е малтретиран. Казала, че сигнализира и медиите и ако трябва ще пише на кмета, на премиера и на президента. В края на месец ноември 2017г. ответницата отново подала жалба до социалните служби като написала, че по цял ден децата са тормозени, обиждани и унижавани и че по всяко време на денонощието има семейни скандали. След няколко дни заявила, че за всеки случай е пуснала втора жалба до Полицията. Наложило се ищеца да ползва отпуск, за да може да се събеседва със социалните работници – Т.Д. и П. Съпругата му се срещнала с кварталните инспектори П. и П. заради втората жалба. Ищецът също се срещнал с тях. След три дни ответницата пуснала жалба до кмета на Община Варна. Целта й била до

Коледа да бъдат изгонени и да посрещне Новата година на спокойствие. Ищецът отново трябвало да ползва отпуск, за да срещне на 19.01.2018г. с кмета на район Младост. Домоуправителката уведомила ищеца, че е получен отговор по жалбата до кмета на район Младост, който не бил удовлетворителен за ответницата.

Ответницата заявила, че няма да спре докато не ги изгонят от апартамента. На 27.01.2018г. по инициатива на ответницата било свикано общо събрание на входа, на което тя отново започнала да се оплаква, че чува шум, който идва от тях и да твърди, че й пречат да си почива.

Всички я помолили за повече толерантност, тъй като живее в блок и не е възможно да не чува абсолютно никакви шумове. Нито един от присъстващи не заявил, че семейството на ищеца пречи.

Мъжът от семейството, което живеело над апартамента на ищеца, заявил, че не се чуват шумове различни от обичайните, когато в едно жилище живеят хора, а жената заявила, че те просто са едно нормално семейство и щом те и нито един човек от входа не чуват нищо, не е нормално ответницата да се оплаква непрекъснато. Събранието завършило с връчване на предупреждение към ответницата за изваждане от сградата поради действията й и неплащане на разходите във входа в продължение на месеци. Излага, че може би това била причината следващите няколко месеца тя да не предприема действия срещу тях. Наскоро обаче ответницата отново заявила, че ще има спокойствие, ако те не живеят там и отново ще пише жалби и ще отиде до местоработата на ищеца, за да говори с ръководителите му и ще отиде в училището на сина му, за да говори с директорката, с класния му ръководител и със съучениците му, че го малтретират.

Ищецът излага, че през всичките тези години не предприемал ответни действия като предполагал след всяко действие на ответницата, че е последно и ще спре тормоза, който ответницата упражнява спрямо него и съпругата му. Твърди, че тя използвала МВР, държавните и общинските органи, за да постигне като резултат да няма наематели, които да живеят в съседство с нея. За тази цел умишлено декларирала неверни за ищеца и съпругата му твърдения пред Полицията, Община Варна и Агенция социално подпомагане. Сочи, че всеки има право да се жалва от незаконни действия и да търси правата си, но че не трябва да се злоупотребява с гражданските права като счита, че действията на ответницата са умишлени и не целят да възстановят правния порядък в жилищната сграда, в която живеят. Твърди, че с действията си тя цели да накърни договора им за наем като ги принуди да го прекратят, цели да засегне и накърни волята им, спокойствието и сигурността на ищеца и семейството му, правото на отдих и почивка, неприкосновеността на личния живот. Твърди, че в резултат на действията на ответницата през последните години му е причинен дискомфорт. Сочи, че когато се прибира вкъщи не се чувства спокоен, защото очаква на вратата му да позвъни ответницата, водеща Полиция, домоуправител, общински служители или други органи. Притеснявал се, че наемодателят му може да го изгони от квартирата като прекрати договора заради оплакванията на ответницата. Изпитвал неудобство от съседите си, защото се твърди, че са нарушители. Притеснявал се за децата си, защото те били обект на проверка от Социалните служби, притеснявал се, че техните съученици и учители ще научат неверни факти и ще гледат с лошо око на него и на семейството му.Притеснявал се от уволнение, защото на работата му идвали недоволни граждани, които твърдели, че действа в разрез със закона и морала. Притеснявал се, че може да бъде съден за домашно насилие, както и че съпругата му изживявала тежко случващото се, което понякога обтягало отношенията им, когато говорели за това и тя страдала и се чувствала притеснена и нервна. Притеснявал се, защото не се чувствал сигурен в утрешния ден, не знаел какви са следващите планове на ответницата, предвид че се заканвала да пише на министър председателя, на президента и на кмета. Това се отразявало изключително негативно върху личния му живот, причинявало му стрес, изпитвал страхове, безпокойство и нервност, безсъние и напрежение. Излага, че постоянните сигнали и оплаквания на ответницата, неверните й обидни и клеветнически твърдения, намесата в личния му живот и опитите за накърняване на доброто му име, непрекъснатите ангажименти, свързани с явяване в различни държавни институции и даването на обяснения в устна и писмена форма по недоказани и неоснователни твърдения, изложени в жалбите на ответницата се явяват психически тормоз.