Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23584 от 24.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6670/2025
Вид
Определение № 23584
Подписан
24.11.2025
В сила
16.12.2025
Състав
Румяна Милчева Найденова, Евгени Стоилов Станоев, Полина Любомирова Амбарева

Цитирани разпоредби

  • чл. 22, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • Чл. 7, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 416, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23584 гр. София, 24.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна М. Найденова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20251100506670 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 75226/04.03.2025 г. от С. А. Д. срещу Решение № 2133/10.02.2025 г. по гр.д. № 64009/2024 г. по описа на СРС, 46 състав, с което районният съд е отхвърлил предявения срещу Софийски градски съд осъдителен иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 10.11.2023 г. до 28.10.2024 г. в резултат на допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз чрез неразглеждане на подадена жалба по чл. 416, ал. 2 НПК с вх. № 290286/10.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /29.10.2024 г./ до окончателното изплащане.

С Определение № 16876/10.04.2025 г. по гр.д. № 64009/2024 г. по описа на СРС, 46 състав, горното решение е допълнено в частта за разноските, като ищецът е осъден да заплати на ответника 100 лв., представляващи разноски за процесуално представителство.

Срещу горното определение е постъпила частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема следното:

Страна в настоящото въззивно производство е Софийски градски съд, ответник по претенцията на С. Д..

1

Съгласно чл. 2в ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ предвижда, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.

Съгласно решението на ЕСПЧ по делото М. срещу България, „Софийски градски съд е разгледал иск, насочен срещу самия него и целящ да ангажира неговата деликтна отговорност. При тези обстоятелства, дори да няма причина за съмнение в личната безпристрастност на съдиите, участващи в производството, професионалната им принадлежност към една от страните в спора, сама по себе си може да породи у жалбоподателя законни съмнения в обективната безпристрастност на съдиите и в тяхната независимост от другата страна в спора.“. От мотивите на решението следва, че съдът, в който е образувано дело, по което страна е самият той, не следва да го разглежда по същество, тъй като в противен случай биха били налице обективни съмнения в безпристрастността му.

С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, макар да не е посочено конкретно кой е компетентният съд, който следва да разгледа подадената жалба в случаите, когато ответната страна е въззивният съд, то при логическо и систематично тълкуване на нормата следва да се приеме, че настоящото дело следва да бъде прекратено и изпратено на най-близкия функционално компетентен съд, в случая Софийски окръжен съд.

В мотивите на законопроекта с вх. № 854-01-47/08.06.2018 г., внесен в 44то Народно събрание за изменение допълнение на ЗОДОВ, се предлагат промени в чл. 7 от същия, с които се цели внасяне на яснота в хипотезата, при която искът е предявен пред съд пред, който е ответник по него. Посочен е и конкретният повод за направеното предложение – Решение от 05.04.2018 г. по делото Боян Господинов срещу България, с което се приема, че има нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, изразяващо се в неспазване от страна на българския съд, в случая Окръжен съд в Стара Загора, на изискването за обективна безпристрастност на същия.

2

Волята на законодателя е ясна – да се предвидят гаранции за обективна безпристрастност на съда, разглеждащ претенция по ЗОДОВ, включително такава по чл. 2в от същия, в случаите, когато въззивният съд е ответник по иска.

Практиката на съдиите в Софийски градски съд, когато страна по делото е самият съд, е на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК всички съдии един по един да се отвеждат, позовавайки се на решението на ЕСПЧ по делото М. срещу България. Броят на съдиите в СГС е повече от 160, което води до забавяне на разглеждането на делото и създава основание за заплащане на обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, каквато не би следвало да е волята на законодателя. Отделно от това, преценката за наличие на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК по принцип е на всеки един от съдиите. В този случай обаче, с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 6, § 1 от Конвенцията, направено от ЕСПЧ в редица актове, преценката дали е налице обективна безпристрастност е изключена от компетентността на отделните съдии.

В тази насока е и практиката на ВКС и САС – Определение № 1160/17.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1319/2023 г. по описа на ВКС, ІV ГО, Определение № 3241/25.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1952/2024 г. по описа на ВКС, Определение № 1171/14.05.2024 г. по ч.гр.д. № 798/2024 г. по описа на САС.

Настоящият съдебен състав счита, че не намира приложение в настоящия случай тълкуването, дадено с Определение № 145/09.04.2021 г. по ч.гр.д. № 568/2021 г. ІІІ ГО на ВКС, доколкото произнасянето на върховната инстанция касае производство по частна жалба, с която е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос – изпращане на делото на компетентния съд по правилата за родова и местна подсъдност. В настоящия случай по въззивната жалба съдът следва да се произнесе по същество.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ производството по в.гр.д.

№ 6670/2025 г. по описа на СГС, ІІІ-В въззивен състав и ИЗПРАЩА делото за разглеждане на въззивна жалба с вх. № 75226/04.03.2025 г. от С. А. Д. срещу Решение № 2133/10.02.2025 г. по гр.д.

3

№ 64009/2024 г. по описа на СРС, 46 състав, както и на частна жалба срещу Определение № 16876/10.04.2025 г. по гр.д. № 64009/2024 г. по описа на СРС, 46 състав, на Софийски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението чрез Софийски градски съд пред Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4