Решение № 71 от 12.08.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Враца, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело № 20241400900073 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на „Къща на камъка - мрамор и гранит“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „***” ***, представлявано от управителя Б. Ц. Ц., ЕГН **********, против Отказ № 20240722093734/23.07.2024г. на длъжностно лице по регистрацията /ДЛР/ от Търговския регистър към Агенция по вписванията /АВ/ по Заявление вх. № 20240722093734/22.07.2024г., с който е отказано вписване в Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ по партидата на дружеството на заличаването на дружеството.

Жалбоподателят счита постановения отказ за незаконосъобразен.

Твърди, че ДЛР е допуснало процесуално нарушение, тъй като е постановило директно отказа, без да даде дължимите указания за представяне на документ, както и че съгласно чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ отказът не може да се основава на доводи по същество на представени документи. Поддържа, че запорът върху дружествен дял прави евентуално извършено негово прехвърляне непротивопоставимо на вписалия запора кредитор, но не съставлява забрана за извършване на разпоредителна сделка със запорирания дружествен дял, нито пък препятства заличаването на търговеца. По-нататък в жалбоподателят описва действието на наложения запор върху дружествени дялове, съгласно чл. 517, ал. 1 ГПК и чл. 451 - чл. 453 ГПК и посочва, че наложен запор върху дялове от капитала на търговско дружество не представлява пречка за вписване на заличаването му като търговец, след като са осъществени предвидените в чл. 273, ал. 1 ТЗ предпоставки. Изтъква, че с оглед нормата на чл. 273, ал. 1 ТЗ, при липса на остатъчно имущество същото не подлежи на разпределение в полза на съдружниците или едноличния собственик, а с оглед 1 нормата на чл. 73в ТЗ запорът върху дружествен дял не препятства заличаването на търговеца, ако са изпълнени условията на чл. 273, ал. 1 ТЗ. В разглеждания случай жалбоподателят счита, че връчване на уведомление по чл. 73в ТЗ на кредитора на едноличния собственик е необходимо само при предстоящо плащане на ликвидационен дял, което предполага наличие на остатъчно имущество след пълното удовлетворяване на дружествените кредитори, каквото имущество обаче не е налице и никакви суми, които да подлежат на плащане в полза на едноличния собственик не са налице. Твърди, че кредиторът на едноличния собственик не е кредитор на дружеството, поради което правилото на чл.267 ТЗ не намира приложение по отношение на него, нито пък неудовлетворяването му има значение за приключване на ликвидационното производство. Счита, че правата на лицето, вписало запора, не биха били неблагоприятно засегнати, тъй като то е кредитор на друга правна сфера – тази на едноличния собственик на капитала, а не на дружеството в ликвидация, затова и прекратяването на последното като правен субект не би се отразило върху вземането на кредитора на едноличния собственик на капитала. Наред с това поддържа, че ликвидаторът е публикувал покана по чл.267 ТЗ, шестмесечния срок на ликвидация е изтекъл към датата на депозиране на заявлението за заличаване на търговеца и са представени всички документи за проведено и приключило ликвидационно производство, съгласно изискванията на ТЗ. Моли съда, да отмени обжалвания отказ, като незаконосъобразен и да укаже на длъжностното лице по регистрация към ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията да извърши исканото вписване на заличаването на дружеството поради приключване на производството по ликвидация.

На основание чл.25, ал.2, изр.3 ЗТРРЮЛНЦ е подаден отговор от АВ, чрез гл. юрк. Д. М., която изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на постановения отказ. Иска се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, да бъде потвърден отказа на ДЛР като правилен и законосъобразен и да бъдат присъдени на АВ направените съдебни разноски, възлизащи на 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

След като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата доводи, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред АВ е образувано въз основа на Заявление вх. № 20240722093734/22.07.2024г., подадено от Б. Ц. Ц., ЕГН ********** – управител и ликвидатор на „Къща на камъка - мрамор и гранит“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК ***, гр. Враца, с което е заявено за вписване в Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ по партидата на дружеството заличаването на дружеството.

В подкрепа на заявлението към същото са ангажирани: счетоводен баланс на дружеството към 22.07.2024г., отчет за приходите и разходите на дружеството към 22.07.2024г., отчет за паричните потоци по прекия метод на 2 дружеството към 22.07.2024г., годишен отчет на ликвидатора към 22.07.2024г.

– Приложение № 1 към баланса, пояснителен доклад към краен баланс при ликвидация на дружеството, протокол-решение от Общо събрание на дружеството, проведено на 22.07.2024г., на което са взети решения за приемане на ликвидационния баланс, пояснителния доклад към баланса и годишния отчет на ликвидатора и за освобождаване от длъжност и от отговорност на ликвидатора Б. Ц. Ц.; декларация по чл. 273, ал.1 ТЗ, подадена о т Б. Ц. Ц., декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, подадена от Б. Ц. Ц., удостоверение по чл.5, ал.10 от КСО на НОИ – ТП – Враца и документ за внесена държавна такса.

По заявлението е постановен обжалваният отказ

№

20240722093734/23.07.2024г. на ДЛР от Търговския регистър към Агенция по вписванията /АВ/, на основание чл.24, ал.1 във връзка с чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. Като мотиви ДЛР е изложило, че при извършена проверка на електронното дело на търговеца, е констатирало, че върху дяловете на едноличния собственик на капитала Б. Ц. е вписан запор по изпълнително дело № 20208990400862 по описа на ЧСИ И. Ц., с взискатели ТД на НАП Враца и „ОТП Факторинг България" ЕАД, както и че към момента на разглеждане на заявлението не е постъпил акт на съдебния изпълнител, по силата на който да бъде вписано заличаване на запора върху тези дружествени дялове. Приело е, с оглед нормата на чл. 451, ал. 1 от ГПК, че при вписан запор на дружествените дялове на едноличния собственик на капитала, този имуществен дял следва да се предостави на взискателя, както и че правото на взискателя да иска принудително удовлетворяване от ликвидационния дял на съдружника - длъжник, се конкурира с правото на съдружника да претендира равностойността на дружествения дял, респ. на ликвидационен дял при прекратяване на членството или на дружеството на основанията посочени в ТЗ. За да бъде гарантирана възможността на кредиторите на съдружникадлъжник, да предизвикат прекратяване на дружеството, за да се удовлетворят от ликвидационния дял на длъжника, което право да не бъде парирано от прекратяване на членствените му правоотношения, законодателят е предвидил запора върху дела на съдружника в търговското дружество. ДЛР е констатирало, че със заявлението не са представени доказателства, че сумата, съответстваща на ликвидационния дял на Б. Ц., е внесена по сметка на взискателя, тъй като с изплащането на тази сума фактическият състав на прекратяването е завършен. Установило е също, че с оглед разпоредбата на чл.

73в от ТЗ, не е налице съгласие на взискателя, в чиято полза е наложен запор върху дружествените дялове на Б. Ц. в "Къща на камъка - мрамор и гранит" ЕООД - в ликвидация, за извършване на посоченото плащане от имуществото на едноличния собственик на капитала, произтичащо от притежаваните от него дружествени дялове. От представените към заявлението документи не е установено спазване на процедурата по чл. 73в от ТЗ за уведомяването на 3 взискателите, независимо от това дали е налице имущество, което след разпределение да може да бъде обект на вземане от кредитора. Посочило е също, че с оглед нормата на чл. 273, ал. 1 от ТЗ, при неуредени задължения не би следвало ликвидаторът да отправя искане за заличаване на дружеството, или с още по-голяма сила подобно искане да бъде уважено и вписано в Търговския регистър. Не е постигната целта на ликвидационното производство и не са налице предпоставките, предвидени в чл. 273, ал. 1 от ТЗ, оправомощаващи ликвидатора да заяви заличаване на дружеството. В заключение ДЛР е направило извод, че от приложените към заявлението документи не се установява приключване на производството по ликвидация, като предпоставка за заличаване на дружеството.

Срещу отказа на длъжностното лице е подадена процесната жалба.

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна в процеса, против подлежащ на съдебен контрол акт по смисъла на чл.25, ал.1 ЗТР и в рамките на преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТР /отказът е постановен на 23.07.2024 г. и жалбата е подадена на същата дата, видно от направената справка в регистъра по партидата на дружеството и от приложеното уведомително писмо № 20240723154037/24.07.2024г./.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на регистърното производство, образувано по заявлението на „Къща на камъка - мрамор и гранит“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК ***, гр.

Враца, по което е постановен обжалвания в настоящото производство отказ, е вписване на заличаването на дружеството в Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ по партидата на дружеството, на основание чл.273, ал.1 от ТЗ.

За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър обстоятелства или актове, ДЛР следва да провери налице ли са изискванията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са: дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР.

В случая не се спори, че е подадено заявление от оправомощено лице и 4 по предвидените за това форма и ред, с което е заявено подлежащо на вписване обстоятелство – заличаване на дружество от ТРРЮЛНЦ.

Предвид това, че се иска да бъде вписано заличаване на търговско дружество на основание чл. 273 ТЗ, то проверката, която следва да извърши длъжностното лице, включва и това дали заявителят е представил документи, удостоверяващи настъпването на всички предпоставки, при които в закона е предвидено, че приключва производството по ликвидация по отношение на търговеца и същият се заличава като правен субект.

В посочената разпоредба на ТЗ е предвидено, че когато са уредени всички задължения на дружеството към кредиторите и остатъкът от имуществото му е разпределен, ликвидаторите искат неговото заличаване.

При тълкуване на тази разпоредба, заедно с нормите на чл. 268 и чл. 271 ТЗ, се налага извода, че производството по ликвидация се счита приключило тогава, когато ликвидаторите са довършили текущите сделки на дружеството, събрали са неговите вземания, превърнали са имуществото му в пари и в резултат на това са удовлетворили всички негови кредитори и са разпределили останалото след удовлетворяването имущество между неговите членове, тоест тогава когато търговското дружество няма вече никакво имущество, тъй като с това е постигната неговата цел, а именно - осребряване на имуществените му права, за да бъдат погасени задълженията му и при наличие на остатък от имуществото, то да бъде разпределено между членовете му. В случай, че имуществото на дружеството е изчерпано, като то не е било достатъчно да се удовлетворят всички кредитори и са останали неудовлетворени такива, то производството по ликвидация също се счита за приключило, тъй като при липсата на каквито и да било имуществени права, то очевидно не може да изпълни докрай целта си за удовлетворяване на всички кредитори на търговеца. В разпоредбата на чл. 273 ТЗ е предвидено изрично, че последица на приключилото производство по ликвидация на дружеството е неговото заличаване в търговския регистър.

Разпечатката съдържа 29 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9127331a-8cf7-4c52-bbeb-2742acaf4087