Решение № 260018 от 04.09.2020, Районен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.Ловеч, 04.09.2020 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 392 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :

Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.

С наказателно постановление № 35- 0000083 от 09.03.2020 г. на Началник на Регионална дирекция „АА” – гр.Плевен е наложено на ЕТ „Д-Д.Г-Л.Г.“, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, **************, БУЛСТАТ ********, представляван от Л.Г.Г., административно наказание на основание чл.96, ал.1, т.8, предл.2-ро от Закона за автомобилните превози – имуществена санкция в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл.61, ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който чрез процесуалния си представител адвокат С.Д. го е обжалвал, като неправилно и незаконосъобразно издадено. В жалбата изтъква, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

Сочи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в наказателното постановление е било посочено мястото където е извършено нарушението. Подобно са изтъкнати доводи и развити съображения в този смисъл. Изтъква, че от съдържанието на обстоятелствената част на наказателното постановление не става ясно какво точно нарушение е извършил жалбоподателя, поради което не може да организира и реализира защитата си в пълен обем.

Подробно в жалбата са развити и съображения относно нормата на чл.96, ал.1, т.8, предл.2-ро от ЗАвП, като изтъква, че в същата са дадени две форми на изпълнителното деяние – „разпореди“ или „допусне“. В тази връзка сочи, че не става ясно как наказващият орган е установил, че е осъществена именно формата на изпълнително деяние „допусне“, а не „разпоредил“ и че в тази насока е налице недоказаност на нарушението.

Изтъква също така, че жалбоподателят е наказан за неизпълнението на чуждо задължение, тъй като клиента с който той е имал договор е следвало да подаде списък с имената на превозваните лица и декларация, че същите са негови работници, служители или ученици.

Обстоятелствено в жалбата са развити и съображения относно наличието на маловажен случай и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява.

Представлява се от адвокат С.Д., която пледира наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Претендира и направените по делото разноски. Развива изложените аргументи в жалбата, като акцентира на това, че не е посочено мястото, където се твърди, че е извършено нарушението, че не е ясно как наказващият орган е приел и установил, че е извършено при форма на изпълнително деяние „допусне“. Развива и доводи, че жалбоподателят не е имал задължението той да съгласува разписанието с ИА „Автомобилна администрация“ и в този смисъл е наказан за неизпълнение на чуждо задължение.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Писмено, в съпроводителното писмо предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно.

Пак там, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН правят възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай, че същия надвишава размера, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.И. и И.Ц.М., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

ЕТ „Д-Д.Г-Л.Г.“, представляван от Л.Г.Г. притежавал лиценз № 10236 на Европейската общност за извършване на превоз на пътници. На 02.01.2020 г. между търговеца и „В.“ АД – гр.София бил сключен договор за специализиран превоз /л.14/, съгласно който ЕТ „*****************“ следвало да извършва превоз на работници и служители на „В.“ АД на повикване и в зависимост от нуждите на дружеството.

Съгласно така сключеният договор и видно от пътен лист № 247778 /л.12/, на 06.02.2020 г. едноличният търговец извършил специализиран превоз на пътници (работници на „В.“ АД) с автобус „Р.М.“ с рег.№ ********по маршрут гр.Ловеч – с.Галата, област Ловеч. Водач на автобуса бил Е. М. П., ЕГН : **********, като началният час на тръгване от гр.Ловеч бил в 14:40 часа.

Тъй като докато бил изпълняван превоза с автобуса на търговеца се случило ПТП, в което последния участвал, то от ОД на МВР Ловеч информирали за него органите на ОО „АА“ – Ловеч. В тази връзка, на 07.02.2020 г., в офиса на ОО „АА“ – Ловеч била извършена документална проверка на ЕТ „*****************“ относно спазване нормативните разпоредби за извършения специализиран превоз на пътници. Проверката била извършена от свидетелите Д.И. и И.М. – инспектори при ОД „АА“ – Плевен. При проверката на представените от представляващия търговеца Л.

Г. документи свидетелите констатирали, че липсва разписание за специализиран превоз, което да е съгласувано с регионалното звено на ИА „АА“ в гр.Ловеч. При разпита им в хода на съдебното следствие свидетелите не могат да си спомнят дали сред представените от свидетеля документи е било налично и маршрутното разписание намиращо на л.13 от делото. Същото обаче е посочено като иззето доказателство в съставения на едноличния търговец АУАН, поради което съдът приема за установено, че към момента на проверката такова маршрутно разписание е съществувало.

С оглед на констатираното при проверката свидетелят И. приел, че ЕТ „*****************“ е нарушил разпоредбата на чл.61, ал.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ, поради което му съставил акт за установяване на административно нарушение № 259998/07.02.2020 г. за нарушение на посочената разпоредба, на който като свидетел се подписал И.М..

По така съставеният му акт представляващият търговеца не е вписал възражения.

Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е представил писмени възражения.

Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление № 35-0000083 от 09.03.2020 г. на Директор на Регионална дирекция „АА” – Плевен, в което била пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка и жалбоподателят ЕТ „*****************“ бил санкциониран на основание чл.96, ал.1, т.8, предл.2-ро от ЗАвП с имуществена санкция в размер на 3000 лева. Наказващият орган също квалифицирал нарушението по чл.61, ал.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие за установено следното от правна страна :

Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление. Подадена е също така и от надлежна страна, поради което е допустима.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от легитимен орган, съгласно заповед № РД-08-80/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта /л.10-11/.

АУАН и НП са съставени съгласно изискванията на закона и съдържат всички предвидени в чл.42, респективно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити и няма основания за отмяна на постановлението на формално основание. Направените в тази връзка възражения от жалбоподателя не се споделят от настоящата инстанция и не могат да бъдат кредитирани. Точно и изчерпателно в АУАН и в НП е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В този смисъл налице е и посочване на мястото на извършване, като се има предвид и спецификата на вмененото на жалбоподателя нарушение. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана след извършена комплексна проверка по документи в гр.Ловеч, в сградата, където се помещава отдела на Изпълнителната агенция „АА“, като след констатиране на нарушението е бил съставен АУАН. Вменената като нарушена разпоредба на чл.61, ал.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ задължава разписанието за специализиран превоз да бъде съгласувано с регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в областта, на чиято територия се намира предприятието или учебното заведение. В случая това е било регионалното звено на агенцията в гр.Ловеч, тъй като, независимо, че седалището и адреса на управление на „В.“ АД се намира в гр.София, то предприятието което дружеството стопанисва (завод за производство на алкохол) и чиито работници е следвало да бъдат превозвани се намира на територията на гр.Ловеч. Изпълнителното деяние на нарушението пък е очертано в санкционната норма на чл.96, ал.1, т.8 от ЗАвП, в хипотезата на „допусне извършването на превоз“, или т.нар. „допустителство“.

В този смисъл, в обжалваното НП описанието на санкционираното нарушение е достатъчно пълно и ясно, в т.ч. и мястото на извършването му, за да разбере извършителят в какво се обвинява, респективно да организира защитата си в пълен обем. Както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че допуснатият да бъде извършен превоз без валидно, т.е. съгласувано разписание е осъществен по маршрут гр.Ловеч – с.Галата, с час на тръгване в 14:40 часа от гр.Ловеч. Това обстоятелство категорично изключва извода за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила визирани в нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Ясно и недвусмислено наказващият орган е дал да се разбере, че мястото на извършване на нарушението е гр.Ловеч, от където е започнал превоза и където е седалището на превозвача допуснал осъществяването на превоза без съгласувано разписание за специализиран превоз.

Съдът намира, че правилно наказващият орган е констатирал нарушение по чл.61, ал.2 от Наредба № 33/3.11.1999 г., като е отнесъл констатираните при проверката факти към хипотезата на правната норма. Тази разпоредба задължава разписанието по образец (приложение № 9а от Наредбата) да е съгласувано със съответното регионално звено на ИА „АА“ и това всъщност е и едно от условията за валидността му при извършването на специализирани превози. Страните по делото не спорят, че на 06.02.2020 г. автобус на едноличния търговец е извършвал специализиран превоз на пътници по маршрута гр.Ловеч – с.Галата, област Ловеч. От доказателствата по делото безспорно се установи, че е имало маршрутно разписание за специализиран превоз подписано и от двете страни по договора за превоз - ЕТ „*****************“ и „В.“ АД /л.13 от делото/, което разписание е било представено при документалната проверка на 07.02.2020 г., тъй като е било посочено като иззето доказателство в съставения АУАН /л.9/. В него е посочено, че се изпълнява от 02.01.2020 г., но липсват каквито и да било данни, че е било съгласувано с териториалното звено на ИА „АА“ в гр.Ловеч, или пък с което и да е друго звено на агенцията. В самото разписание, под т.I е налице графа „Съгласувано с ОО АА Ловеч“, но липсва подпис и печат от териториалното звено.

С оглед на тези съображения съдът намира, че липсата на съгласуване на разписанието със съответното регионално звено на ИА „АА“ прави същото невалидно и в този смисъл отразеният в обстоятелствената част на наказателното постановление факт, че превоза е бил извършван без такова разписание е безспорно доказан.

Във връзка с горното, следва да бъде обсъдено и изложеното в жалбата и в хода на съдебните прения възражение, че незаконосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран за неизпълнението на чуждо задължение.

Действително, нормата на чл.61, ал.3 от Наредба № 33/1999 г. на МТ ясно определя чие е задължението да съгласува разписанието със съответното регионално звено на ИА „АА“ и това е клиента на превозвача, в случая „В.“ АД. В разглежданият случай обаче, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана не за това, че не е съгласувал разписанието, а за това, че е допуснал негов автобус да извърши специализиран превоз на пътници без да има съгласувано с регионалното звено на ИА „АА“ разписание за това, т.е. с невалидно такова. А това вече е задължение на превозвача. Той е длъжен да съблюдава дали превозите, които извършва са в съответствие със законовите изисквания. Съставът на нарушението е очертан в нормата на чл.96, ал.1, т.8 от ЗАвП, която по същността си освен, че е със санкционен характер, визира и задължение на превозвачите. Същата изисква освен налично разписание, то същото и да е валидно. А валидността му се предпоставя от сключен преди това договор с възложителя и съгласуването на разписанието със съответното регионално звено на ИА „АА“. В този смисъл посочената като нарушена норма на чл.61, ал.2 от Наредба № 33/1999 г. на МТ касае условията за валидност на разписанието и в случая е привръзка към състава на нарушението визиран в чл.96, ал.1, т.8, предл.2-ро от ЗАвП, конкретизираща един от елементите му от обективна страна.