Решение № 3317 от 07.08.2019, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 3317 гр. Пловдив, 07.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 18779 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против В.С.Д. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 4099/04.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7157/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV граждански състав, както следва: сумата от 787,84 лв. – главница по договор за паричен заем № ***от 17.11.2015 г.; сумата от 45,00 лв. - такса разходи; сумата от 594, 81 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 16.12.2015 г. до 25.05.2016 г. и сумата от 187, 63 лв. - обезщетение за забава за периода от 17.12.2015 г. до 03.05.2018 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 03.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между ответника - длъжник и „Изи

Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем

№ ***от 17.11.2015 г., въз основа на който дружеството предоставило на заемателя парична сума в размер на 1 000 лв. срещу насрещното задължение на заемателя да върне последната, ведно с договорна лихва от 111, 32 лв. на 27 равни седмични погасителни вноски. Съгласно клаузите на договора и поради забава в плащането на погасителни вноски с повече от 30 календарни дни, на заемателя била начислена такса за разходи за събирането на просрочени вземания в размер на 45 лева. С договора за заем заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение – чрез поръчителството на физическо лице, което да отговаря на конкретни условия, или валидна банкова гаранция, издадена след усвояване на заема, в размер на цялото задължение, валидна за срок – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. Поради неизпълнение на това задължение на заемателя била начислена неустойка в размер на 669, 33 лв., платима на 27 равни вноски в размер от по 24,79 лв. Поради липса на изпълнение в срок, било начислено и обезщетение за забава в размер на 187,63 лв. за периода 17.12.2015 г. – 03.05.2018 г. Ответникът платил сумата от 398 лева, с която били погасени част от неустойката, договорната лихва и главницата. Твърди, че на 01.07.2016 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /чийто правоприемник е ищецът/, по силата на който последният като цесионер придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от горепосочения договор. Длъжникът бил уведомен за цесията с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Алтернативно следвало да се счита за уведомен с получаване на известието към исковата молба.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал.

1 ГПК ответната страна В.С.Д., чрез особения й представител А.К.–., назначена с Определение от 23.04.2019 г., постановено по делото, е депозирала отговор на исковата молба. Излагат се доводи за недопустимост и неоснователност на предявния иск. Твърди, че липсва валиден договор за цесия, с който ищецът да се легитимира като кредитор на процесното вземане. Освен това съобщението за цесия не било получено от ответницата. Възразява, че обработването на личните данни на ответника от ищеца било допустимо едва след прехвърлянето на вземането. Позовава се на Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г. В условията на евентуалност твърди, че вземането е погасено изцяло от длъжника на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество от своя страна не било уведомило ищеца за това обстоятелство. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд –

Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с чл.

99 ЗЗД, чл. 92, ал.

1 и чл. 86

ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 4099/04.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7157/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV граждански състав, както следва: сумата от 787,84 лв. – главница по договор за паричен заем № ***от 17.11.2015 г.; сумата от 45,00 лв. - такса разходи; сумата от 594, 81 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 16.12.2015 г. до 25.05.2016 г. и сумата от 187, 63 лв. - обезщетение за забава за периода от 17.12.2015 г. до 03.05.2018 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 03.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал.

4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От договор за паричен заем № 2427689/17.11.2015 г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и В.С.Д., се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение на заемателя да върне сумата от 1 111, 32 лв. на 27 равни седмични погасителни вноски от по 41, 16 лв., с падеж на първата вноска на 25.11.2015 г. о на последната вноска – 25.05.2016 г. Установен е фиксиран годишен лихвен процент на заема от 40 % и годишен процент на разходите на заема от 48, 52 %. В клаузата на чл. 4 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 669, 33 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, към които се добавя сумата от 24, 79 лв. Страните са постигнали съгласие, че при забава за заплащане на някоя от погасителните вноски за всеки ден забава се начислява законна лихва за забава върху забавената сума - чл. 8, ал. 2 от Договора. С разпоредбата на чл. 8, ал 1 от Договора страните са уговорили, че ако заемателят забави заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, заемодателят ще направи разходи за събиране на задължението за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения и провеждане на телефонни разговори, поради което в тези случаи заемателят дължи заплащане на разходи от 9 лв., като тези разходи се начисляват и за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска със забава от повече от 30 календарни дни, но не повече от 45 лв.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и Агенция за събиране на вземания ООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изсикуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, които не изпълняват задълженията си. В договора е установено, че вземанията се индивидуализират с Приложение № 1, неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне. По делото е представено Приложение № 1 от 01.07.2016 г. към договора, в което е посочено вземането на цедента “Изи Асет Мениджмънт” АД против В.С.Д., с посочен единен граждански номер на задълженото лице, по договор от 17.11.2015 г., както следва: отпусната главница от 1 000 лв.; обща дължима сума по кредита 1780, 65 лв.; остатък от дължимата сума към 01.07.2016 г. – 1 655, 61 лв., в това число и лихва за просрочие към 01.07.2016 г. от 27, 96 лв.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за липса на активната легитимация на ищеца по предявените искове, свързвано с оспорване действителността на договора на цесия. Рамковият договор за продажба и прехвърляне на вземания е действителен, тъй като прехвърленото вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия носител – три имена и единен граждански номер, правното основание, от което произтича вземането на цедента – договор за кредит от

17.11.2015 г. и неговият размер – към датата на сключване на приложението към договора.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал.

4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.

Длъжникът не е получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото видно от представената по делото обратна разписка, последната се е върнала с отбелязване като непотърсена.

Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.

Наистина ответната страна не участва лично в производството по делото, а е представлявана от назначен от съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Особеният представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, като до назначаването му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.

В случая препис от исковата молба и приложенията към нея се считат за редовно връчени на ответната страна на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от заемодателя - цедент, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да е получено от ответника, а не от назначения му особен представител.