Присъда № 65 от 12.04.2023, Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №65/12.04.2023г. по НЧХД №442/2022г., изготвени на 13.06.2023г.

Постъпила е тъжба от Г. Н. КЬ. против подсъдимите Г. СТ. Г. и СТ. Г. Й. за престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.1 от НК.

С подадената тъжба частният тъжител e предявил против подсъдимите граждански иск за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 06.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъде конституиран в качеството на граждански ищец.

В съдебно заседание частния тъжител лично и чрез защитника си поддържа предявения граждански иск и моли същият да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.

Съдът счете, че гражданският иск е своевременно предявен, във връзка е с предмета на делото, но разглеждането му би затруднило наказателното производство, поради което не го прие за съвместно разглеждане в наказателния процес и отхвърли искането за конституиране на частния тъжител в качеството на граждански ищец.

В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с упълномощен повереник. Поддържа обвинението като предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни и да им се наложат наказания по смисъла на НК.

Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание подсъдимите се явяват лично и с упълномощен защитник. Не се признават за виновни и дават подробни обяснения по обвинението. Лично и чрез защитника си молят съда да ги оправдае.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител Г.К. е живеел на семейни начала със св. ЯНК. СТ. Г., която е дъщеря на подс. СТ. Г. Й. и сестра на подсъдимия Г. СТ. Г.. Двамата живеели в гр. Д.. Имали семейни разправии и на 08.03.2022г. тя с двете деца, момиченце на 5 години и момченце на 2 години и половина се прибрала при родителите си в с. К., общ. С.. На 06.04.2022г. частният тъжител К. се обадил на св. Я.Г. по телефона и поискал да види децата. Тя му отказала, тъй като преди това е идвал три пъти в с. К., за да се вижда с децата, но са се скарали и въобще не искала да го вижда. Той обаче отишъл до с. К. заедно със св. А.З..

Двамата се познавали още от ученическите си години, тъй като са учили заедно в гр. Х.. Като стигнали в с. К. частният тъжител позвънил на звънеца в дома на подсъдимите СТ. Г. Й. и Г. СТ. Г.. Тъй като никой не отварял той 1 започнал да блъска по вратата. Подсъдимият Г.Г. отишъл и отворил вратата на двора, а частният тъжител му казал, че иска да говори със сестра му, св.

Я.Г.. Подсъдимият Г. му казал, че ще отиде да й каже. В това време баща му и сестра му се занимавали с оранжерията в двора зад къщата. Като разбрала, че частният тъжител е дошъл св. Г. отказала да говори с него и казала, че не иска да го вижда, но все пак отишла отпред и казала на частния тъжител да си отива. В този момент излязъл и баща й, подс. С.Й.. Частният тъжител ударил подсъдимия Й., а св. А.З. се нахвърлил да помага на частния тъжител при побоя над подс. Й.. Те го съборили на земята и в този момент се появил подс.

Г.Г., който като видял баща си на земята се намесил. Той взел брадва и ударил с тъпото по крака частния тъжител. Свидетелят З. взел брадвата от подсъдимия Г., а св. Я.Г. се развикала да престанат и взела брадвата от него като я хвърлила настрани. Успели да разтърват сборичкалите се, частния тъжител К. и подс. Й.. Частният тъжител и приятелят му, св. З. се отдалечили от дома на подсъдимите.

Вследствие на стълкновението между частния тъжител К. и подс. С.Й. частният тъжител получил увреждания, които са му причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т. е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

Вследствие стълкновението между частния тъжител и св. З. от една страна и подс. С.Й. от друга наранявания получил и подс. С.Й., които са му причинили „болки и страдания“.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като относими към предмета на делото.

Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Я.Г. и И.Й., тъй като същите са безпротиворечиви, логични, последователни, взаимно се допълват и са относими към предмета на делото.

Съдът не дава вяра на показанията на св. З. в пълен обем, тъй като те не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Видно е от описаната по- горе фактическа обстановка, че той е участвал в инцидента и то не се е опитвал да предотврати стълкновението между частния тъжител и подсъдимия Й., а е подпомагал частния тъжител, нанасяйки също удари на подс. Й.. Неговите показания следва да бъдат кредитирани единствено в частта, с която твърди, че е отнел брадвата от ръцете на подс. Г.Г., а св. Я.Г. я е взела от него. В останалата част показанията представляват негова защитна теза и с тях той цели да се оневини неговия приятел, частния тъжител К..

Видно е, че въобще скандала е започнал вследствие държанието на частния тъжител К..

2

Съдът кредитира обясненията на двамата подсъдими С.Й. и Г.Г., тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и кореспондират с показанията на свидетелките И.Й. и Я.Г.. Те макар и да са в близки роднински връзки показанията на свидетелките Й. и Г. и обясненията на двамата подсъдими кореспондират помежду си.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът счита, че подсъдимите Г. СТ. Г. и СТ. Г. Й. не са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, затова че на 06.04.2022г. в с. К., общ. С. в съучастие помежду си като съизвършители нанесли на Г. Н. КЬ. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, т. е. „Разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК“, поради следните съображения:

От доказателствата по делото безспорно се установи, че по време на инцидента подсъдимият С.Й. не е извършил описаното в тъжбата престъпление. Напротив доказа се, че частният тъжител К. и св. З. са му нанесли побой на 06.04.2022г. Това се доказа по несъмнен начин от показанията на свидетелките Й. и Г., които са очевидци. Съдът кредитира техните показания като безпротиворечиви, последователни и относими към предмета на делото. Това се доказва и от обясненията на двамата подсъдими, които съдът също кредитира. Те също са последователни, логични и кореспондират с показанията на двете свидетелки Й. и Г..

Съдът счита, че двамата подсъдими С.Й. и Г.Г. са действали при неизбежна отбрана. Доказа се по несъмнен начин, че със своите действия те са отблъснали предприетото непосредствено против подсъдимия С.Й. противоправно нападение от страна на частния тъжител К. и неговия приятел, св. З.. Неизбежната отбрана е обстоятелство, което изключва престъпния характер на деянието. В разпоредбата на чл.12, ал.1 от НК е посочено, че „не е общественоопасно деянието което е извършено при неизбежна отбрана- за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели“. Видно е, че се касае за съвкупност от два основни и взамно свързани елемента, а именно непосредствено противоправно нападение и защита, която се изразява в причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Смисълът на неизбежната отбрана се свежда в това, че във всеки един момент, в който някакво противоправно поведение застрашава съществуващи обществени отношения законът позволява на всеки човек да ги защити незабавно като прекъсва нападението чрез увреждане на 3 нападателя. Ето защо съдът следва да приеме, че „деянието извършено в състояние на неизбежна отбрана е правомерно, общественополезно и необходимо“ и че такива деяния не могат да имат общественоопасни последици. Положението на неизбежна отбрана се създава от непосредственото противоправно нападение, което предизвиква защитата като позволена от закона реакция насочена към неутрализиране на нападението.

Нападение е всяко деяние, което поставя в реална опасност или уврежда държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго, т. е. всяко общественоопасно деяние. Всяка форма на отрицателно поведение може да бъде нападение. Възможно е то да се осъществи чрез едно или няколко действия или чрез бездействие като деецът използва особени средства или оръдия или без да използва такива. Най- често нападението се извършва чрез действие, както е в конкретния случай вербална атака от страна на частния тъжител К. прераснала в нанасяне на удари и събаряне на подсъдимия С.Й. на земята. Следва да се отбележи, че той е получил в това отношение и помощ от неговия приятел, св. З., който не се опитал да ги разтърве, а се е опитал да му помогне при събарянето и нанасянето на побоя на подс. С.Й.. Нападението на частния тъжител К. и св. З. е само външното проявление на деянието като действие, което създава реална опасност от увреждане или уврежда определени обществени отношения. В случая е видно, че такива увреждания са нанесени на подс. С.Й.. Това е видно от приложеното по делото съдебно медицинско удостоверение №129/2022г.

Субект на нападението може да бъде всяко физическо лице и е без значение дали нападателят е наказателноотговорно лице и какви качества притежава.

Отбраняващият се не е длъжен, а и най- често няма възможност да преценява субективната страна на нападението, защото то вече е създало опасността, срещу която трябва да се реагира незабавно. Ето защо нападението може да бъде осъществено при всички форми и разновидности на вината, както и при което и да е от обстоятелствата, които изключват вината.

Обект на нападението могат да бъдат практически и всички видове обществени отношения- личността или правата на отбраняващия се, друго физическо лице или негови права, правата на юридическо лице, както и различни държавни и обществени интереси. Ето защо неизбежната отбрана представлява универсално средство за самопомощ или за помощ на другиго при застрашени законни права и интереси от всякакъв вид лични, имуществени, субективни и т. н.

Отрицателното въздействие на нападението върху обществените отношения винаги се проявява като застрашаване, като съществуваща действителна опасност от тяхното увреждане. Това е така и когато е започнало увреждане на обекта на нападението, но отрицателното изменение 4 в обществените отношения не е завършило. Съществуващата опасност от увреждане на даден обект е основанието закона да позволи нейното неутрализиране чрез увреждане на нападателя. Съдът счита, че нападение ще е налице още при замахването от страна на частния тъжител К. за нанасяне на удари спрямо подс. С.Й., но и когато той вече нанася удари върху подсъдимия Й.. А освен това такива удари нанася и неговия приятел, св. З..

Положение на неизбежна отбрана може да бъде предизвикано единствено от нападение, което едновременно е непосредствено и противоправно.

Нападението е непосредствено когато е започнало или е завършило. Само тогава обществените отношения, които то застрашава ще се намират в опасност от увреждане и само тогава ще е обществено оправдано да се реагира незабавно срещу нападението. То започва от момента, когато възниква реална опасност за съществуващи обществени отношения в следствие поведението на нападателя, например когато той се насочва към жертвата за да й нанесе побой. Нападението може да се изрази и като начало на увреждане на обекта, какъвто е настоящия случай. И в двата случая е необходимо създадената от нападението опасност да е действителна. Не е обществено оправдано и поради това не се допуска неизбежна отбрана срещу предполагаемо или срещу бъдещо нападение. В конкретния случай е видно, че се касае за действително, а не за предполагаемо или бъдещо нападение.