Определение № 12242 от 30.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12242 гр. София, 30.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20211110169836 по описа за 2021 година

Т. Д. В. е предявила срещу „т.с.“ЕАД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2938.47 лева-доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 до м.04.2020г.

Ищцата поддържа, че след справка при ответника установила, че той претендира от нея заплащането на суми за доставена топлинна енергия в размер на 2 938.47 лева за абонатен №122960 за имот, находящ се в гр.С......, ап.102.Поддържа, че ответникът е правил многократни опити да събере процесната сума.Твърди, че не е в облигационна връзка с ответника, поради което не дължи процесните суми.Оспорва качеството си на собственик, съответно на вещен ползвател на процесния имот.Твърди, че не е доставяна топлинна енергия до процесния имот.Поддържа, че вземанията на ответника са погасени по давност.

Ответникът „т.с.“ЕАД оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. ъдът като се запозна с доводите на страните намира следното:

Видно от доказателствата по делото между същите страни и за същите вземания е образувано гражданско дело №54260/2021, СРС, 64 състав /заповедно производство/, а впоследствие и исково производство –гр.дело №21278/2022, СРС, 64 състав..Заповедното производство е образувано по заявление на „т.с.“ЕАД срещу ищцата по настоящото дело Т. Д. В. за сумата 1 от 2938.47 лева /главница/, представляваща стойност на топлинната енергия за периода от м.05.2018 до м.04.2020, сумата от 421.45 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2019 до 02.09.2021, сумата от 46.41 лева –дялово разпределение за периода м.08.2018 до м.04.2020 и сумата от 9.65 лева лихва за периода от 1.10.2018 до 02.09.2021г.

Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено от „т.с.“ЕАД на 17.09.2021 и в този смисъл производството е образувано преди настоящото производство на 6.12.2021г.Освен това Т. Д. В. е подала възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което са дадени указания на заявителя да предяви иск. „т.с.“ЕАД е предявила иск с правно основание чл.422 от ГПК на 20.04.2022, въз основа на който е образувано гр.дело №21278/2022, СРС, 64 състав.

Съгласно определение №318/9.7.2019г. по гр.д. № 2108/2019 на ВКС „До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, че вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал.1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред съд. Отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване на заповедта за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането.“ В този смисъл оспорването на вземането по заповедното производство може да се реализира по два начина – с възражение по чл.414 от ГПК или с отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК в отделно исковото производство.Когато длъжникът е подал възражение, за него липсва правен интерес от предявяване на иск, тъй като може да развие възраженията си по същество в рамките на евентуален процес по чл.422 ГПК. С оглед на което съдът приема, че след като Т. Д. В. е подала възражение по чл.414 от ГПК, за нея липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.

С оглед на което предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК, предмет на настоящото дело, е недопустим.

2

Отделно от това заявлението е подадено от „т.с.“ЕАД на 17.09.2021 и в този смисъл производството е образувано преди настоящото производство на 6.12.2021г. Поради това съдът намира и, че настоящото производство е недопустимо и на основание чл.126, ал.1 от ГПК.

С оглед на изложеното съдът намира, че на основание чл.130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производство по делото следва да бъде прекратено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх.№102300/6.12.2021, подадена от Т. Д. В., ЕГН**********, със съдебен адрес: гр.С......, чрез адв. Д., срещу „т.с.“ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:гр.С.............

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №69836/2021, СРС, 49 състав.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3