Решение № 276 от 08.12.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Добрич, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253230200848 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. С. В., ЕГН **********, чрез адвокат И. Г. от Адвокатска колегия - Шумен, с адрес за призоваване и съобщения: гр. ***, ж.к. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, срещу наказателно постановление № 9422 от 19.06.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. ***, бул.

„***“ № ***, с което на В. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, предл.

2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал.

1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се представлява. С писмена защита пълномощникът на жалбоподателя изразява желание при липса на процесуални пречки да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, навежда доводи по съществото на делото, като се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за 1 неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 22.05.2025 г., в 14:16 часа, на път ІІІ-2702, км 0+716, на отбивна площадка в посока гр. Суворово - с. Кардам, служителите от Агенция „Пътна инфраструктура“ – свидетелите Е. Г. Г. и М. С. И., спрели за проверка моторно превозно средство с четири оси, с две управляеми оси марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № ***, управлявано от В.

С. В..

При проверката се установило, че В. С. В. извършва превоз на ломен камък, видно от кантарна бележка № 6144/22.05.2025 г., без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя - Агенция „Пътна инфраструктура“), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Необходимостта от разрешително се доказва от направените измервания от свидетелите Е. Г. Г. и М. С. И. с техническо средство – електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел RW-10 № К0200009, при което се констатирало, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както следва:

- при измерено разстояние между осите – 1,36 м, сумата от натоварването на ос (на двойната задвижваща ос на моторното превозно средство) е 24,800 т., при максимално допустимо натоварване на оста – 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т.

5, б. „в” от Наредбата, като превишаването е с 5,800 т.

Съобразна разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл.

1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително) за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя - Агенция „Пътна инфраструктура“.

При така измерените параметри на ППС, същото се явява тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като водачът В. С. В. е 2 извършвал превоза на товари без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и при забрана за извършване на това, поради което му е бил съставен АУАН за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл.

37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Е. Г. Г. и М. С. И., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства - протокол за измерване на превозно средство № 46/2025 г.; копие на свидетелство за регистрация част II; копие на пътен лист № 6967308; копие на кантарна бележка № 6144/22.05.2025 г.; копие на трудов договор № 39/19.08.2015 г.; заявление за проверка № 000029-30193/10.06.2024 г.; заявление за проверка № 000029-28189/09.06.2025 г.; преносима система за претегляне PW-10 (ръководство за потребителя); ЕО сертификат за одобряване на типа № ТМС 128/04-4103; преносима везна PW-10 (схема на системата за оценка); сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие от 26.07.2018 г.; ЕО-декларация за съответствие; сертификат за съответствие DIN 50046-2.1; протокол за проведено обучение от 22.01.2025 г.; решение № 959 от 31.12.2018 г. на Министерски съвет; списък на републиканските пътища в Република България.

При така установената фактическа обстановка, наказващият орган е приел, че водачът В. С. В., в качеството му на физическо лице по смисъла на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, се явява субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б.

„в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, поради което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата, му наложил с обжалваното наказателно постановление административно наказание глоба в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

Така установената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движението на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. След като процесното ППС е имало по-голямо натоварване на ос, извън допустимите стойности по чл. 7 от Наредбата, данните за които не са опровергани от жалбоподателя в хода на съдебното производство, правилно наказващият орган е приел, че то е тежко пътно превозно средство.

Движението на тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия се счита за дейност от специалното ползване на пътищата по смисъла на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, за което се изисква разрешение от собственика или на администрацията, управляваща пътя, съгласно чл. 18 от ЗП. Аргумент за това е и разпоредбата на §1, т. 8 от ДР на ЗП, в която са описани дейностите, представляващи специално ползване на пътищата, една от които е използването на пътищата за превозване на 3 тежки и извънгабаритни товари. В случая няма спор, че път път ІІІ-2702, км 0+716, на отбивна площадка в посока гр. Суворово - с. Кардам, където е извършена проверката, е част от републиканската пътна мрежа, поради което за движението на процесния товарен автомобил в обхвата му е следвало да има издадено разрешение (разрешително). Безспорно е установено и, че управляваното от В. С. В. моторно превозно средство – товарен автомобил „*** ***“ с рег. № *** е собственост на „***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № ***, с което дружество В. се е намирал в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 39/19.08.2015 г.

Спорният въпрос по делото е В. С. В., в качеството си на водач на моторното превозно средство, явява ли се субект на нарушението за което е наказан.

Отговорът на този въпрос се съдържа в Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. на Върховния административен съд - ОСС от НК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС по тълкувателно дело № 5/2023 г., видно от което, водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.

В настоящия случай, съобразявайки задължителната съдебна практика, В.

С. В., в качеството си на водач на товарен автомобил „*** ***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ООД, е извършил единствено фактическите действия по осъществяване на превоза въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с „***“ ООД, поради което следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като същият не носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, санкционирайки В. С. В. по чл.

53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред с вписване на направеното плащане в договора за правна помощ, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в 4 размер на 550 (петстотин и петдесет) лв.

Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като постановено в противоречие с материалния закон, поради което и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 9422 от 19.06.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. ***, бул. „***“ № 3, с което на В. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата.

Разпечатката съдържа 43 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91252a9a-2cf3-4434-8a6f-1468bb32395d