Определение № 438 от 29.04.2025, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 289/2025
- Вид
- Определение № 438
- Подписан
- 29.04.2025
- В сила
- 29.04.2025
- Състав
- Полина Пенкова, Галина Косева, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- член 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 438 гр. Габрово, 29.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Галина Косева
Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500289 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк.А. срещу разпореждане на РС-Севлиево по ч.гр.д.№444/2025г. , с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Р. Р. К..
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се ,че на този етап от производството заповеднит съд не разполага възможност да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Сочи се ,че неправилно съдът не е отчел разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП.
Твърди се ,че уговореният ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Законната лихва се дължи като последица от уважаване на главния иск , като размерът й подлежи на установяване в изпълнителното производство, което следва да е приложимо и за заповедното производство. Прави се позоваване и на решение на ВКС, постановено в исково производство, както и на ТР №3/2017г. Сочи се ,че претендираното обезщетение за забава е начислено на основание чл.33 ЗПК и ОУ върху просроченото плащане за периода , посочен в заявлението. Твърди се , че уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР са действителни , поради което процесният договор е изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни.
Претендира се за отмяна на разпореждането на заповедния съд и уважаване искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания .
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на 1 обжалване акт и е процесуално допустима.
С постановеното от първоинстанционния съд разпореждане по ч.гр.д.№444/2025г. е отхвърлено изцяло заявлението на „Профи Кредит България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Р. Р. К.. Заповедният съд е приел,че клаузите от договора, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или неизпълнение на задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност да са неравноправни. Също така претендираните вземания за допълнителни услуги са включени наред с основното задължение по погасителния план , от което следва извода за некоректно посочен ГПР. Това обосновава ,че целият договор за потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи връщане само на чистия размер на кредита. При отхвърляне на заявлението за вземанията за такси и услуги и при извършено частично плащане, не може да се приеме,че главницата е дължима в претендирания размер, нито да се извърши преизчисляване в заповедното производство.
Постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е законосъобразен .
В случая със заявлението по чл.410 ГПК „Профи Кредит България“ЕООД е претендирал освен заплащането на главница и договорна лихва по процесния договор за кредит, и заплащането на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, в посочения в заявлението размер за всяко от претендираните вземания.
От приложения договор за потребителски кредит се установява, че като възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги е посочена сумата от 1999,92лв., която се равнява на размера на отпуснатия кредит от 2000лв. С оглед на това ,като и посочените услуги, които се включват в допълнителни пакет и условията за предоставяне съгласно споразумението от 29.12.2014г., обосновават това вземане да се основава на неравноправни клаузи, уговорени във вреда на потребителя и водещи до скрито оскъпяване на кредита . В договора не е посочено как е формиран ГПР, нито се установява в него да се включва и възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги, което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. Също така с постановеното решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 съдът е постановил, че посочването на ГПР , който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, като член 10 ,§2,б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл ,че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР , включващ всички предвидени в чл.3,б „ж“ от тази директива разходи ,посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски , така че 2 обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на това не следва да се уважава заявлението по чл.410 ГПК за неплатено договорно възнаграждение от 898,74лв., неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1880,73лв., законна лихва от 4407,26лв. Относно претендираната главница като неплатена, в случая не се установява каква част от частичното плащане по договора е за погасяване на договорна лихва и възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги и каква за главницата, поради което не може да се извърши преизчисляване в заповедното производство каква част е останала непогасена от предоставената в заем главница.
На основание изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното разпореждане потвърдено, предвид на което въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане№745 от 28.03.2025г. по ч.гр.д.№444/2025г. на РС-Севлиево.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3