Решение № 602 от 26.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Б., 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20251200500912 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№18347/18.07.2025г., подадена от Община Б., представлявано от Кмета - М.Б. против Решение №536 от 28.06.2025г. по гр.д.№1471/2024г. по описа на РС - гр.Б..

С въззивната жалба решението се обжалва изцяло. Решението се определя като неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се противоречиви мотиви относно приетия факт дали ищците са владелци или държатели на процесния имот. Сочи се допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в погрешно интерпретиране на събраните гласни доказателства и липсата на анализ на показанията на всеки свидетел, а така също и предвид данните от приетата техническа експертиза и останалите събрани доказателства. При поддържане на оспорвания в горната насока се ска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски.

Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещните страни, като в 1 срока по чл. 263, ал.1 ГПК от тях е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна при подробно изложени съображения. Иска се потвърждаване на решението.

От страните не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа подадената жалба и доводите в нея.

Въззиваемите страни, редовно и своевременно призовани, не се явяват.

Представляват се от пълномощник, който поддържа отговора и по същество искат потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжен съд Б., след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира следното:

Производството пред РС Б. е образувано по искова молба от Р. В. К., ЕГН ********** и А. В. Е., ЕГН **********, с която срещу Община Б., ЕИК ************, е предявен положителен установителен иск – за признаване за установено по отношение на ответната община, че ищците са собственици – всеки един от тях на по 1/2 ид.ч., на основание давностно владение осъществено в периода считано от 1982 г. и към настоящия момент на Поземлен имот с идентификатор ************, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-1877/26.11.2021 год. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри, засягащо имота: няма данни за изменение, с адрес на имота се в с. Б.П., общ. Б., обл. Б., ул. “В.Б.” № 6, с площ на целия имот от 540 кв.м., с трайно предназначение на териториятаурбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), при граници /съседи/: поземлен имот с идентификатор №

************, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор № ************, поземлен имот с идентификатор № 2

***.

Ищците са поддържали, че заедно с баща им В.Е.Ш., бивш жител на с. Б.П., починал на 04.03.2014г., са завладели и ползвали процесния имот, като през 1982г. баща им изградили в имота жилищна сграда, обитавана от цялото семейство. След смъртта на баща им през 2014г. единствено ищците твърдят, че са продължили да ползват сградата и мястото, като за А. Е. това е и единствения имот. Сочат, че от 1982г. имотът се ползва като дворно място от родителите на ищците, а след смъртта им и от самите ищци, които сочат, че са израснали в имота и до този момент никой не е оспорвал собствеността им.

През 2023г. поискали да се снабдят с документ за имота, но от ответната община собствеността била оспорена с представяне издаването на АЧОС № 12782/20.09.2023 г. 20 дни след подаването на молба декларацията от Р. К.. С горното се обосновава правен интерес от установяване правото на собственост в полза на ищците по отношение на процесния имот.

От ответната страна искът се оспорва като неоснователен. Поддържа, че е собственик на процесния имот на отразеното в издадения АЧОС № 12782/20.09.2023г. придобивно основание - § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.

Оспорва се възможността ищците и наследодателите им да са могли да осъществяват давностно владение с оглед действащия мораториум за придобиване на имоти държавна респ. общинска собственост. При обосноваване на подробни възражения в горната насока се иска отвърляне на иска като неоснователен

По делото са приети писмени и са събрани гласни доказателства. Приета е съдебно – техническа експертиза. От анализът им се установява, че въззиваемите страни - Р. В. К. и А. В. Е. са преки наследници-дъщеря и син на Е.К.Ш., починала на 15.05.2004г. и на В.Е.Ш., починал на 04.03.2014г.

/удостоверения за наследници изх.№ 7 и 8 от 26.05.2021г./.

С Договор от 4.V.1976 г., сключен между АПК „Д. Б.“ - Б. и бащата на въззиваемите В.Е.Ш., АПК е предоставило на В.Ш., като ползвател, правото на строеж върху парцел Х-общ., в кв.4, срещу задължението последният да работи в АПК в продължение на 10 години, като на основание така подписания договор, АПК е предложило на ГОНС Б., да се предостави право на строеж на др.В.Е. Ш.. По Молба вх.№ 2811 от 7.IV.1978 год., със Заповед № 87 от 9.V.1978 год. на Председателя на ГОНС-Б. /лист 13 от делото в РС/, 3 одобрена на 12.05.1978г. на лицата Е.Н.Ш. и В.Е.Ш., е отстъпено право на строеж върху парцел Х-общ., в кв.4, от 500 кв.м., в с.Б.П.. С Удостоверение № 01-1036/10.06.1981г. АПК „Д.Б.“ е удостоверило, че В.Е. Ш. поема строителството на жилищна сграда в с. Б.П. върху собствения му парцел. На основание посочената заповед с Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 14.07.1982г., ОбНС Б., е отстъпил на В.Е. Ш., право на строеж върху държавна урегулирана земя, парцел Х-общ., в кв.4, в с.Б.П..

Като писмено доказателства от въззивника е представен и приет Акт за държавна собственост на недвижим имот № 198 от 5.XI.1985г., с който като държавен е актуван незастроен жилищен парцел - 33 от 600 кв.м., парцел XX, в кв.1, в с.Б.П., целия, на основание ПМС № 1 от 07.01.1981 г., чл.77 от НДИ и Рег.план, одобрен със Заповед № 250/21.09.1984г., бивш собственик на имота АПК„Д. Б.“. Актът не е подписан за „одобрявам“ от посочения в него като председател на Изпълнителния комитет на Общинския /районния/ народен съвет в Б.. Към него е представена и справка от разписен лист, в който е отразено, че имотът е държавен.

В съдебно заседание на 18.10.2024г. е приет за ненуждаещ се от доказване следните неоспорени факти, че процесният имот е бил внасян в ТКЗС, както и че е идентичен с този, върху който е учредена суперфиция.

На 01.09.2023г. въззиваемата Р. К. е подала до ответната община молба – декларация за издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен акт за общинска собственост. От ответната община е издадено удостоверение с отразяване, че за процесния имот има издаден АОС № 12782/20.09.2023г. В този акт Поземлен имот с идентификатор № ************ по КККР на с.Б.П., с площ от 540 кв.м., е актуван като частна общинска собственост, като в т.8 от него е отразено, че за този имот има издаден по-рано друг акт - АДС № 198 от 05.11.1985г.

От въззиваемите страни са доведени и разпитани като свидетели две лица.

Св. К.И. сочи, че живее в съседство със спорния имот и познава ищците като съседи повече от 40 години. Твърди, че имат къща, изградена от родителите им В.и.Е., които са починали. Сега в къщата живее А. /ищецът/. Около къщата има парцел, който е ограден с телена мрежа, с асми, с цветя, две-три дръвчета.

Дено време в имота са гледани кокошки, прасе с кочина, но сега е разрушена, круша над 30 години. В момента имота се поддържа от въззиваемите А. и Р., а 4 преди от родителите им. Гледали си лозниците, не знае някой да е оспорвал собствеността върху имота. Всички в селото знаели този имот за техен. Св.Е.Р. също потвърждава, че в процесното място родителите на въззиваметие изградили къща, като оградили и мястото около нея. От тогава до настоящия момент първо родителите на ищците, а след смъртта им и самите ищци, сега въззиваеми ползват този имот. СвидетЕ.та е категорична, че имота е ограден с ограда, има посадена асма, две-три дървета. Докато били живи родители им отглеждали и животни. Сега в къщата останал да живее само А. /ищецът/.

Знае, че имота е получен от АПК, за да си построят къща. Не знае някой да е спорил за собствеността върху имота.

Според приетата техническа експертиза след извършени проверки в отдел „Кадастър, Регулации и Земеустройство” /КРЗ/ и архива на общината и СГКК Б., за урбанизираната територия на с.Б.П., общ.Б. и в частност за района на кв.1, по регулационен план вещото лице сочи, че по години и по съответните планове е установило следното:

Геодезическият /кадастрален/ план /КП/ в М 1:1000 от 1966 год., е изработен в координатна система 1930 год., при действието на ЗПИНМ. По този закон не се е одобрявал с отделна заповед геодезическия план, а само регулацията изработена ВЪРХУ него, като водеща такава.В Приложение № 1 към експертизата, представляващо извадка от този план, вещото лице е отразило, че към 1966 год. в кадастралния план /КП/ липсва заснет и показан имот, който да отговарят на процесния по делото поземлен имот с идентификатор № ************ по КККР. Районът на експертизата е нанесен с оранжеви граници от вещото лице, попада частично върху границите на имот с пл.№ 5, но по-голямата му част попада извън обхвата на плана. В границите на имот пл.№ 5, присъства заснета и показана една паянтова стопанска сграда на един етаж /ПС/. Регулационният план на с.Б.П., е одобрен със Заповед № 804 от 20.09.1966 год., на Председателя на Окръжен народен съвет Б. /Приложение № 2 към експерт./, при действие на ЗПИМН и Правилника за ПИНМ. Този регулационен план е изработен върху основата на кадастралния план от 1966г.

По регулационен план, показан на същата извадката от плана /Приложение № 1 към експерт./, района на СТЕ попада в границите на проектен парцел Хобщ., в кв.4. с повдигнати в оранжево граници от в.л. с графически изчислена площ на парцела от 600 кв.м. В разписният лист към проекта за дворищна регулация, на с.Б.П. /Приложение № 3 към експерт./ по отношение на имотите 5 засегнати от СТЕ, записите са следните: за неурегулиран имот пл.№ 5 - двор записан на А.В.К., без вписан документ за собственост.

Според вещото лице Договор от 4.V.1976г. /лист 5 към делото от РС/ е съставен при действието на КРП от 1966г. По Молба вх.№ 2811 от 7.IV.1978 год., със Заповед № 87 от 9.V.1978 год. на Председателя на ГОНС-Б. /лист 13 към гр. дело № 1471/2024 год./, одобрена на 2.05.1978 год., на Е.Н.Ш. и В.Е.Ш., е отстъпено право на строеж върху парцел Х-общ., в кв.4, от 500 кв.м., в с.Б.П.. С Договор за отстъпено право на строеж от 14.07.1982г. върху държавна земя, ОбНС Б. /листа 6 и 7 към гр. дело № 1471/2024 год./, отстъпва безвъзмездно, но вече само на В.Е. Ш., право на строеж върху държавна урегулирана земя, парцел Х-общ., в кв.4, в с.Б.П..

Кадастралният, регулационен и застроителен план /КРЗ/ на с.Б.П. е изработен в периода 1982 - 83 год. и е одобрен със Заповед № 250 от 21.09.1984 год. на Председателя на Общински народен съвет Б., при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ /Приложение № 4 към експерт./. Планът от 1984 год. е в окаян вид - разкъсан на парчета и с липсващи в участъци за района на СТЕ, но вещото лице е изготвило цветна извадка от него, отразена на Приложение № 5 към експертизата, по който имотите са с променени планоснимачни номера спрямо плана от 1966г. и районът на СТЕ, нанесен приблизително с оранжеви граници от в.л., вече попада в имот с пл.№ 25.