Решение № 181 от 01.04.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Разлог, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20241240101418 по описа за 2024 година

Делото е образувано по депозирана ИМ от З.Г.С., ЕГН*, адрес: *, против Д.С.Я., ЕГН*, адрес: *. Твърди се в ИМ, че ищцата по делото е собственик по наследство и давностно владение на 1/4 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на г.Б., ведно с построената на това място сграда с идентификатор ***. Твърди се, че наследодателя на ищцата А.К. е построил тази къща и там е родена и израснала. п/з поголямата част от времето си живее в г.С., като п/з лятото е в г.Б.. Сочи се, че има брат Я., който живее в с.Г. от 20 г. и почти не идва. Х. е нейна сестра и докато е била жива живяла в апартамента си в г.Б.. Сестра и Р. живяла изцяло в къщата в г.Б.. Никога не я е напуснала.

Изложени са твърдения, че ищцата е направила покрив на къщата преди 3-4 г.. Твърди се, че от страна на ответницата не са дадени средства за тази къща за ремонт като изобщо не е идвала в къщата. Твърди се, че Д. е дъщеря на сестрата на ищцата Х. и никога не е живяла в тази къща и никога не е ползвала същата. Изложени са фактически твърдения, че п/з м.06.2024 г. ответницата Д.Я. е отишла в къщата в г.Б., за да съобщи на сестрата на ищцата Р., че е собственик на къщата и на парцела, като е поискала да се махне от къщата. В тази вр. се твърди, че Д. никога до сега не е живяла в къщата и в парцела. А от друга страна сестрата на ищцата Х. починала на *, като до смъртта си е живяла в апартамента на Д.. Сочи се, че с изненада е разбрала, че ответницата се е снабдила с нот. акт на основание наследство и придобивна давност. Твърди, че ако в нот. акт било записано, че е собственик на 1/4 ид. ч. по наследство и по присъединено давностно владение от процесния имот, то би се съгласила, но останала шокирана, че претендирала право на собственост по отношение на целия недвижим имот. Изложени са твърдения, че ответницата изгонила ищцата от къщата. Също така се възразява, че не е изтекла придобиваната давност както по отношение на майката на ответницата - Х., така и по отношение на Д.Я..

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на ИМ, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Изложени са доводи, че ищцата повече от 30 г. живее в г.С., и не се интересува от процесните имоти, като само ответницата заплащала данъци и такси за тях. В тази вр. се сочи, че ответницата лично е уведомила ищцата, че ще изготви констативен нот. акт и тя не е възразила, напротив заявила е, че не се интересува. Изложено е становище относно характера на правото на собственост и относно титуляра на вещн право. Отделно от това се сочи, че ответницата й нейната майка 1 единствено стопанисвали къщата. Вследствие поради непрекъснати скандали и разправии с леля им Р.Я., която се настанила и обитавала една стая от къщата, ответницата се изнесла на квартира, но направила основен ремонт на част от жилището. Изложени са съображения от правна страна, касаещи осъществено владение и неговите елементи. Представя декларация от А.Я.Ш., с което се признава правото на собственост в/у имота, предмет на иска. Също така се твърди, че всички н-ци на А.Я.К. изразили устното си съгласие по отношение правото на собственост на ответницата, поради което и се е стигнало до издаване на констативния нот. акт.

Рг.РС, след като съобрази приетите по делото док-ства, намира следното от фактическа страна:

Установява се по делото, че Д.Я. на 01.04.2024 г. се е снабдила с нот. акт, издаден по реда на извършена обстоятелствена проверка, с който е призната за едноличен собственик по отношение на процесните недвижими имоти. Не се спори, че А.Я.К., който построил процесната къща, е общ наследодател на страните и починал п/з 1998 г. като оставил като нци 3 дъщери и 1 син (Я.Ш.), сред които и ищцата в производството. Ответницата е дъщеря на Х.Я. и внучка на А.. В ОСЗ ищцата уточни, че присъединява към своето владение на имота това на общия наследодател, който установил владение п/з 1963 г., като и по този въпрос не се спори м/у страните. Единственото спорно обстоятелство в производството е това дали ответницата е придобила по давност ид. ч. - предмет на иска на ищцата. В тази вр., с оглед на това, че страните са н-ци на А.К., то в доказателствената тежест на ответницата бе да установи, че е отблъснала владението на З.С. в/у ид. ч. от недвижимия имот, демонстрирайки не държане, а владение по отношение на същата. В тази насока не се твърди и доказва, че ответницата е придобила фактическа власт в/у имота на основание, което да изключва владението на останалите съсобственици, в това число това и на ищцата.

От изслушаните гласни доказателствени средства, ангажирани от ответницата, не следва по категоричен начин, че последната е своила ид. ч. на ищцата, свеждайки това по недвусмислен начин до нейното знание. Спорадичните посещения на имота от наследник, при които той безпрепятствено влизал в имота и изявленията, че имотът е негов, както и декларирането на имота и заплащането на данъци, не са достатъчни за да се приеме, че е придобита частта по давност. Това не са действия, сочещи на установяване на владение на наследствената част на ищцата – така изрично Решение №405 от 25.06.2024 г. по гр. д.

№4744/2022 г. на ВКС, 1-во г. о.. От разпита на свидетелите не се доказва ответницата по недвусмислен начин да е свела до знанието на ищцата претенцията си за собственост, като например ограничавайки достъпа на страната до общия дом или по друг начин.

Ето защо установителният иск подлежи на уважаване, ведно със законната последица по чл.537, ал.2 ГПК. При този изход на спора, разноските остават в тежест на ответницата, която не мотивира и възражението си по чл.78, ал.5 ГПК, с/у размера на претендираното възнаграждение, което е заплатено от ищцата в полза на процесуалния представител.

Така мотивиран, съдът на основание чл.235, ал.1 ГПК,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на ответницата Д.С.Я., ЕГН*, адрес: *, че ищцата З.Г.С., ЕГН*, адрес: *, притежава право на собственост по силата на наследствено правоприемство и давностно владение в/у 1/4 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на г.Б., ведно с построената на това място сграда с идентификатор ***, с адрес на имота *, като на основание чл.537, ал.2 ГПК, ОТМЕНЯ нот. акт за собственост №175, том I, рег. №1734 по дело №167 от 01.04.2024 г. на нот. М.К. до 1/4 ид. ч. от описаните в същия недвижими имоти, която ид. ч. е собственост на З.Г.С..

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, ГПК, Д.С.Я., ЕГН*, да ЗАПЛАТИ на З.Г.С., ЕГН*, съд.- 2 делов. разноски за настоящата инстанция общо на 1`176.76 €.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на неговото получаване от страните пред Бл.ОС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3