Решение № 1871 от 01.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1871 гр. София, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.ова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И.ова Въззивно гражданско дело № 20211100505916 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ГД „П.б. и з. на н.“ (ГДПБЗН) при МВР срещу решение № 20007485/11.01.2021 г. на СРС, 141 с-в, по гр. д. № 17871/2020 г., с което последната е осъдена да заплати, на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР следните суми : на П. М. Л., ЕГН ********** - сумата 1 822, 35 лв., представляваща допълнително възнаграждение за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. за положен извънреден труд след превръщане на отработените часове нощен труд в дневен труд, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2020 г. до погасяването, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 253, 17 лв., лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася съответното вземане за възнаграждение за извънреден труд, или общо за периода от 01.04.2017 г. до 19.02.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500 лв., разноски в производството пред първата инстанция, на П. С. Е., ЕГН **********, сумата 1 100, 65 лв., допълнително възнаграждение за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. за извънреден труд, след превръщане на отработените часове нощен в дневен труд, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2020 г. до погасяването, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 127, 48 лв., лихва от първо число на месеца, на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася съответното вземане за възнаграждение или за периода от 01.04.2017 г. до 19.02.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500 лв., а на П. Ц. П., ЕГН **********, сумата 1 757, 74 лв., дължимо възнаграждение за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. - възнаграждение за положен извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд, ведно със законната лихва от 20.02.2020 г. до погасяването, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 248, 78 лв., лихва от първо число на месеца, на месеца, следващ 1 тримесечието, за което се отнася съответното вземане за възнаграждение или за периода от 01.04.2017 г. до 19.02.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 500 лв. адвокатско възнаграждение.

Ищецът е осъден и за разноски по сметка на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Жалбоподателят намира, че в обжалваната част съдебното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Според него не е налице празнота в правната уредба на полагания извънреден труд в процесните периоди, като полаганият от ищците труд в интервала 22.00 ч. – 6. 00 ч., 8 часа не е извънреден. Счита, че по отношение заплащането на нощният труд на служителите по ЗМВР няма празнота в закона и нормите на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ, според която положения 7 часа нощен труд се заплаща като 8 часов труд след умножаване с коефициент 1, 143 не намират приложение. Излага съображения, че отношенията между страните са уредени от специалния ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби, които са прилагат относно служителите на МВР, поради което и нормите на КТ и издадените въз основа на него Наредби, са неприложими. Поддържа, че за отчитането и заплащането на нощния труд на служителите в МВР се прилага ЗМВР. Последните имат права и задължения по ЗМВР, който урежда служебните им правоотношения и е специален по отношение на КТ и подзаконовите актове по прилагането му. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете отхвърлени. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна, по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ищците П. М. Л., П. С. Е. и П. Ц. П. оспорват жалбата като неоснователна, в писмен отговор подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Поддържат, че решението е законосъобразно и обосновано постановено в съответствие с материални закон и доказателствата по спора. Считат, че след като в законите и подзаконовите актове са налице празноти или по - неблагоприятни разпоредби, основателно СРС е приел, че на ищците се дължи възнаграждение за нощен труд преобразуван с коефициента по НСОРЗ. Поддържат, че става въпрос за положен реално труд, който следва да се възмезди, за да не са поставят служителите в МВР в по - неблагоприятно положение спрямо работещите по трудово правоотношение. Излагат доводи, че претенциите са доказани по основание и размер и законосъобразно са уважени. Молят да се потвърди решението. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира следното:

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, (ред. до изм. ДВ бр. 60/2020 г.), вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо постановено и не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

В производството е било установено, че през исковия период 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. ищците са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на 2 което П. М. Л. и П. С. Е. са изпълнявали длъжността „водач на специален автомобил“ в 01 група „Оперативна дейност“ към сектор „Специализирани оперативни дейности“ при отдел „Пожарогасене и спасителна дейност“ на СД „Пожарна безопасност и з. на н.“ при ГД „Пожарна безопасност и з. на н.“ МВР, а П. Ц. П. е изпълнявал длъжността „командир на екип“ в 01 група „Оперативна дейност“ към сектор „Специализирани оперативни дейности“ при отдел „Пожарогасене и спасителна дейност“ на СД „ПБЗН“ при ГД „ПБЗН“ на МВР.

Страните не спорят и от представената по делото и неоспорените справки за дадени дежурства и заключение на приетата от СРС ССчЕ се установява, че през исковия период ищците са полагали при ответника труд на смени, по график.

От заключението на съдебно - счетоводната експертиза, приета пред СРС, която не е оспорена от страните, се установява, че за ищеца П. М. Л. нормата часове труд, при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие /редуцирана е часовете в отпуск/ през периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г., е 5 008 часа. Преизчисляването на положения нощен труд като дневен труд с коефициент от 1, 143 по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, дава 5 230 отработени часове. Разликата между реално отработените от ищеца часове, след превръщане на нощните часове в дневни, и нормата за всеки отчетен период, които подлежат на компенсиране и не са заплатени от ответника е 222 часа.

Според вещото лице стойността на незаплатеното възнаграждение за извънреден труд от превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд възлиза на 1 822, 35 лв.

За ищеца П. С. Е. нормата часове труд при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие /редуцирана с часовете в отпуск/ през периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. е 4 840 часа. След преизчисляване на положения нощен труд като дневен труд с коефициент от 1, 143, по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, отработени часове са 5 104, 2.

Разликата между реално отработените от ищеца часове, след превръщане на нощните часове в дневни, и нормата за всеки отчетен период е 264, 2 часа, а стойността на незаплатеното възнаграждение за тези часове труд възлиза на 1 100, 65 лв.

Според експертизата за ищеца П. Ц. П. нормата часове труд при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие /редуцирана с часовете в отпуск/ през периода от 01.02.2017 г. до 31.02.2020 г. е 4 888 часа, а след преизчисляване на положения нощен труд като дневен труд с коефициент от 1, 143 по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, се получават 5 079 часа. Разликата между реално отработените от ищеца часове, след превръщане на нощните часове в дневни, и нормата за всеки отчетен период е 191 часа, а стойността на незаплатеното възнаграждение за положен труд е 1 757, 74 лв.

СРС е приел в атакуваното решение, че посочената сума се дължи на ищците и е уважил главните искове за този размер.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

По тези въпроси въззивният състав приема следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно 3 възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 - дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в приложимата редакция на нормите преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.).

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Към процесния период е приложима Наредба № 8121з776/29.07.2016г., обн. бр. 60/16 г. ДВ.

Съдът констатира, че преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1.

143 не е предвидено нито в ЗМВР, нито в някоя от следващите две Наредби. Само според чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е предвидено, че когато работното време се изчислява сумирано, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. 143 - равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

По поставения в производството спорен въпрос за отчитане на нощния труд и преобразуването му в дневен, към настоящият момент е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният състав намира, че в конкретния случай следва да съобрази задължителното тълкуване дадено от ВКС във връзка с прилагането на правната норма, независимо от досегашната практика на състава по този въпрос.

Според даденото задължително тълкуване на ВКС на въпроса : „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?".