Решение № 951 от 04.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 951 гр. Бургас, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120103271 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД, предявени от ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД против Й. Н. Н. от гр.Б.

Ищецът твърди, че по заявление на “Първа инвестиционна банка“ АД е била издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, както и изпълнителен лист, срещу ответника – по ч. гр. дело № 2026/2017г. на РС Б, за заплащане на сумата от 2 105.67 лв. – главница, дължима по Договор за банков кредит № 002LD-R-002050 / 31.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2017г. до окончателното плащане; сумата от 126.29 лв. – договорна лихва за периода 30.07.2015г. – 30.09.2016г.; сумата от 419.93 лв. – наказателна лихва за същия период, както и за деловодните разноски. Твърди и че е придобил тези вземания от банката с Договор за цесия от 08.06.2021г. Сочи, че запо-ведта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на заявителя – цедент е било указано да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК. Предвид това, като частен правоприемник на банката – цесионер, иска от Съда да постанови ре-шение, с което да бъде признато за установено по отношение на Н., че му дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адвокат Н. Ч., е депозирал писмен отговор, с който исковете се оспорват. Излагат се съображения, че цесията не е съобщена надлежно на длъжника и не е породила правно действие спрямо него, съответно – 1 че ищцовото дружество не се легитимира като кредитор на Н.. В писмените бележки се възразява и че той не е уведомен от банката, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. От Съда се иска да отхвърли претенциите.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 31.03.2015г. между “Първа инвестиционна банка“ АД и Н. е сключен Договор за банков кредит с № 002LD-R-002050, по силата на който банката му е предо-ставила сумата от 2 500 лв. по разплащателна сметка – така в заключението на вещото лице по ССЕ, а той се е задължил да я върне, ведно с уговорената лихва – общо 2 703.36 лв., на 18 месечни вноски – до 30.09.2016г., съобразно приложения погасителен план.

Т. е. – касае се, безспорно, за потребителски кредит, попадащ в приложното поле на ЗПК.

На 30.07.2015г. ответникът е спрял да обслужва кредита си, поради което банка-та се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист сре-щу него – за исковите суми, по ч. гр. дело № 2026/2017г. на РС Бургас.

По молба на “Първа инвестиционна банка“ АД е образувано изпълнително дело № 20188050400316 на ЧСИ Станимира Николова.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за което на 19.06.2018г. е постъпило писмо от съдебния изпълнител по ч. гр. дело.

С Договор за цесия от 08.06.2021г. взискателят е прехвърлила вземанията си по договора за кредит на ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД.

Същият е валиден и е породил правно действие между сключилите го страни.

Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, обаче, той има действие за длъжника от деня, в кой-то прехвърлянето на вземането му е съобщено от предишния кредитор.

Безспорно е обстоятелството, че до подаването на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, цесията не е била съобщена от банката на Недел-чев, съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо него – ал.4.

С исковата молба ищецът е представило писмено потвърждение за извършената цесия от прехвърлителя, както и пълномощно, с което последният го е упълномощил да уведоми от негово име длъжника за нея.

Предвид горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от книжата по делото ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия, съобразно разпо-редбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при постановяването на решението, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоящия момент именно ищецът се явява негов кредитор.

Тук следва да се посочи, че Н. е бил търсен на отразения в договора негов постоянен и настоящ адрес, но не е бил открит, поради което му е бил назначен особен представител по делото, приел книжата за него. Макар и да не ги е получил лично, той не може да черпи 2 права от собственото си неправомерно поведение – неизпълнение на задължението си по чл.99 от ЗГР в 30-дневен срок да заяви промяната на настоящия си адрес. На второ място, не е допустимо длъжник, който не може да бъде открит на посо-чения от него в договора адрес, както и на тези по адресната му регистрация, да се тре-тира по-благоприятно от длъжниците, които са изрядни в това отношение. На следващо – обективната невъзможност да бъде открит длъжникът, при положена максимално за това грижа, не следва да се отразява на правото на кредитора да се разпореди с вземане-то си, съответно – на приобретателя – да събере същото. И най-накрая – изискването за съобщаване на цесията, уредено в разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. сре-щу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ето защо, в случаите, когато длъжникът не твърди да е изпълнил вече задължението си на стария кредитор, той не може да иска отхвърлянето на предявения от новия иск срещу него.

С Разпореждане от 15.04.2022г., постановено по ч. гр. дело № 2026/2017г. на РС Б, на заявителя – цедент е указано да предяви иск за вземанията си, съобразно раз-поредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК

Горното обуславя наличието на правен интерес за ищеца – цесионер от воденето на предявените установителни искове съобразно т.10б от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.

За установяване размера на задължението на Н. по процесния договор за кредит по делото е допуснато извършването на ССЕ.

От заключението на вещото лице Т. Д. се установява, че ответникът е заплатил първите три вноски по погасителния план – на 30.04., 30.05. и 30.06.2015г., об-що 446.40 лв., в това число – 394.33 лв. главница и 52.07 лв. – договорна възнаградител-на лихва, като дължими по договора за кредит остават претендираните с исковата мол-ба суми: 2 105.67 лв.

– главница, 126.29 лв. – договорна лихва за периода 30.07.2015г. – 30.09.2016г. и 419.93 лв. – наказателна лихва за същия период.

Тук следва да се посочи, че договорът за кредит не е бил обявяван за предсрочно изискуем от банката, тъй като към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда – 23.03.2017г., падежът на последната вноска вече е бил настъпил на 30.09.2016г. Обсъждането на доводите на особения представител за липсата на уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията му се явява безпредметно.

При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил горните суми на ищеца.

Предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на главницата и договорната лихва се явяват доказани по основание и по размер и следва да бъдат уважени изцяло. Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от 23.03.2017г. до окончателното й изплащане.

3

Както беше посочено по-горе, процесният договор е такъв за потребителски кре-дит, по отношение на който приложение намират разпоредбите на ЗПК, а по силата на чл.24 от същия – и на Закона за защита на потребителите.

Нормите, уреждащи нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им Съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор – ище-цът черпи правата си от договор за потребителски кредит, Съдът е длъжен да провери неговата действителност, включително и на клаузите му, и без да има съответно позо-ваване /в този смисъл Решение № 384 от 02.11.2011г. на ВКС по гр. д ело № 1450/2010г., I г. о., и Определение № 483 от 08.10.2015г. на ВКС по гр. дело № 3383/2015г., I г. о./ В Раздел II, т.10 от процесния Договор е предвидено, че дължимите, но неизвършени в срок – поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополуча-теля в Банката, плащания, се отнасят в просрочие и се олихвяват с уговорения в т.4.1 – т.4.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, т. е. 18.7 % /8.7 % ГЛП + 10 % ЗЛ/, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, дори и да е неработен.

Съдът намира, че клаузата от Договора, досежно наказателната лихва, е недействителна. Същата е нищожна, на основание чл.26, ал.1, вр. с ал.4 от ЗЗД, поради противоречие със закона – разпоредбата на чл.33, ал.2, вр. с ал.1 от ЗПК, според която, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита кредиторът има право са-мо на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а обезщетението не може да надвишава законната лихва.

Следователно за ответника не е възникнало валидно задължение за заплащане на наказателна лихва по процесния договор за кредит.

Начислената от банката и претендирана от ищеца такава, а именно – 419.93 лв. за периода от 30.07.2015г. д о 30.09.2016г., не е дължима от Н.. Претенцията за нея – като неоснователна, следва да се отхвърли изцяло.

На ищеца следва да се присъдят направените в заповедното и настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно – общо 134.23 лв. за ДТ, 349.81 лв. – за възнаграждение на особения представител, и 151.50 лв. – за ССЕ, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 150 лв.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Н. Н., с ЕГН: **********, гр.Б, бул.”, че същият дължи на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029, седалище и адрес на управле-ние: гр.С, ул.”, сумата от 2 105.67 лв. – главница по До-говор за банков кредит № 002LD-R-002050, сключен на 31.03.2015г. с “Първа инвести-ционна банка“ АД, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2017г. до окончател-ното плащане, 4 и сумата от 126.29 лв. – договорна лихва за периода от 30.07.2015г. до 30.09.2016г., за които вземания, прехвърлени впоследствие на дружеството с договор за цесия от 08.06.2021г., са издадени в полза на банката Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист по ч. гр. дело № 2026/2017г. на РС Бургас , като ОТХВЪР-ЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК за сумата от 419.93 лв. – наказателна лихва за периода от 30.07.2015г. д о 30.09.2016г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Й. Н. Н. да заплати на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 635.54 лв., както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 150 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала : З.М.

Съдия при Районен съд – Бургас: /п/ Калин Кунчев _______________________ 5