Решение № 876 от 26.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. Пловдив, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330105037 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя Ю. Р. К., чрез пълномощник ст. юрисконсулт Х. Х., е предявил против А. Ф. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. П.в, ул. „*****“ № ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 20716/ 2024 г. на ПРС, ХХІІ гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10192/ 02.12.2024 г., суми, както следва: сумата от 523, 77 лева- главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 15.05.2023 г. до 31.10.2024 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „******“ № ***, ап. ****, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.07.2023 г. до 30.09.2024 г. от 20, 57 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 29.11.2024 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че за периода от 15.05.2023 г. до 31.10.2024 г., ответникът, има задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода, в общ размер па 523,77 лв. и мораторна лихва към главницата за периода от 31.07.2023 г. до 30.09.2024 г. в размер на 20,57 лв., за обект, находят се в гр. П., ул. ”********” № ***, ап. ***. Твърди, че ответникът, е потребител на ВиК услуги, съгласно чл. 2, ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор – гр. П. – собственик на водоснабдения имот и фигурира в 1 базата данни на оператора като потребител с № **********. Отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg. Отчетът в имота на потребителя е извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8, чл. 23, ал. 5 от ОУ одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб. м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство. Вписаният водомерен номер ******** в приложените карнети представлява системен номер към партидата на ответника, той не е обвързан с фабричен номер на физическо измервателно устройство. Между страните имало сключено Споразумение за разсрочване на задължение № ******** от 08.02.2023 г., в което е било включена и част от процесната сума. Поради неспазване на падежите същото било приключено едностранно от В и К оператора. В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите, дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. По образуваното частно гр. дело № 20716/ 2024 г. по описа на ПРС, ХХІІ гр. с-в била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В указания от съда срок по чл. 415 ГПК, дружеството предявило срещу ответника настоящите установителни искове за заплащане на търсените суми. Претендират се разноските за заповедното и настоящото производство. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя се и писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. Р., е подал отговор на исковата молба, с който счита същата за неоснователна. Твърди, че ответникът не е потребител на услугите на ВиК по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Между страните не съществува валидно възникнало облигационно правоотношение с източник договор за доставка на вода и отвеждане на отпадъчни води, по силата на което в тежест на водоснабдителя е възникнало задължението да доставя питейна вода за питейно-битови нужди, а в тежест на абоната - да заплаща отчетеното количество вода в установения от закона срок. Във връзка с горното, А.

Ф. Й. не е получавал съответно и фактури за ползваните от ВиК услуги, за които се претендира плащане. Възразява също така, че ответникът е ползвал услуги по водоснабдяване за питейно-битови нужди в количество, равняващо се на претендираното парично вземане. Счита, че не е спазен редът за правилно отчитане и измерване на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, поради което А. Ф. Й. не дължи плащане на претендираните суми в посочения размер. В процесния период не е извършвано отчитане на индивидуалния водомер на имота, съгласно изискването на закона, както и не е извършван задължителен метрологичен контрол и задължителната периодична проверка на водомера на водопроводното отклонение и общия водомер, което предпоставя и неправилно отчитане на изразходваното количество вода. Възразява, че отчетите в представените 2 карнети не са водени редовно. Възразява, че процедурата по отчитане не е съобразена с Общите условия на ВиК. Според общите условия на ищцовото дружество, количествата доставена вода се отчитат посредством показания на водомер в присъствието на потребителя или негов представител, който подписва показанията. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, какъвто може да бъде и служител на ВиК оператора. Подобна е разпоредбата на в чл. 32, ал. 4 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която отчетените данни по ал. 2 и ал. 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В представените по делото „карнети“ няма подпис на потребител или на служител на ищцовото дружество. От съдържанието на карнетите не може да се направи заключение, как и по какъв начин е начислявано и отчитано количеството доставени услуги на ВиК през периода. Липсата на положен подпис на потребителя в карнетите до показанията отразени в тях, води и до непротивопоставимост на отразените данни, тъй като записванията не отразяват действителната консумация. Следва да се вземе в предвид, че в карнетите в раздел разлика са начислени количества, без да се уточнява въз основа на какво са тези изчисления. Така водените отчети не са редовни. Така констатираните в карнетите данни за водомера не са извършени съобразно законовите изисквания. Оспорва и начина по който са определени ползваните количества вода. Не са представени доказателства, че в имота на ответника липсва измервателно устройство и са налице основания за служебно начисляване по 5 куб.м. месечно за всеки обитател на имота.

Не са представени доказателства, че обитателите на имота са повече от един. С оглед гореизложеното счита претенцията на ищцовото дружество за неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание особеният представител се явява и поддържа отговора, като допълнително представя и писмени бележки.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед № 10192/ 02.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 20716/ 2024 г. на ПРС, ХХІІ гр. с-в, ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 523, 77 лева- главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 15.05.2023 г. до 31.10.2024 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „********“ № ***, ап. ***, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.07.2023 г. до 30.09.2024 г. от 20, 57 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 29.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство: 25 лева- за държавна такса и 50 лева- за юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящия установителен иск.

3

По делото са представени справка за задълженията на абоната, справка за водомери, а също така и копия от карнети за отчитане на абоната, включително и споразумение за разсрочване на задължение.

От писмо на Община П. се установява, че по отношение на процесния имот не са подавани декларации по чл. 14 от ЗМДТ.

От преписка от Община П. се установява, че наследодателят на ответника- Ф. Щ. Й. е получил процесния апартамент като обезщетение срещу свой отчужден имот за стоеж на жилищен блок. В тази връзка са представени заповеди, декларация на лицето, както и удостоверения за наследници и за родствени връзки.

По делото е приета и съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след извършена проверка на счетоводната документация, е установила, че по партидата на ответника за процесния период липсват плащания, като погашения за потребената вода.

Посочва се, че размерът на задълженията за главница и за мораторна лихва напълно съвпада с тези по исковата молба, като счетоводството на ищеца било редовно водено, фактурите за потреблението в имота- редовно осчетоводени, а сумите по тях- формирани съобразно съставените карнети и определените цени от държавния контролен орган. Отчетът в имота се е извършвал при условията на липсващо измервателно устройство.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Според чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребители се извършва от оператора срещу заплащане. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено, че получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай няма спор в процеса, че отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия и тук не се изисква да има индивидуален договор между дружеството и абоната. Според чл. 31 ал. 2 от същите е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

От друга страна, в чл. 3 от цитираната вече Наредба № 4/ 14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2 ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора.

От представените от Община П. писмени доказателства се установява, че наследодателят (бащата) на ответника е придобил в собственост процесния имот като 4 обезщетение за свой отчужден такъв и след смъртта на лицето, по силата на закона неговите наследници придобиват собственост в съответна идеална част, включително и ответникът.

Оттук- същият има качеството на потребител на услугите, предоставяни от ищеца, като е без значение дали лицето е едноличен собственик или пък притежава само определена идеална част от имота. Отношенията между отделните съсобственици не влияят на правоотношението с оператора, защото вътрешните отношения между лицата с право на собственост (в случая придобито по силата на наследяване по закон) върху имота не освобождават нито един от тях от задължението да заплаща потребената в имота вода. В случая не са ангажирани доказателства от ответника кои лица точно са ползвали имота в процесния период, нито пък, че той не е живеел там през цялото време. Партидата е била записана на негово име и съгласно посочената по- горе нормативна уредба именно за него като потребител възниква задължението за заплащане на потребената и отведена вода за целия обект.