Решение № 161 от 06.08.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Първомай, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от С. СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Гражданско дело № 20265340100014 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл.150 СК вр. чл.143 СК /увеличение на издръжка/. Производството е образувано по искова молба вх.

№166/14.01.2026г. на малолетния К. Д. И., ЕГН:********** /ищец/, действащ чрез своята майка и законен представител – К. Д. И., ЕГН:**********, и двамата с постоянен адрес: ***, срещу Д. З. И., ЕГН:**********, с адрес: ***.

Твърди се, че ответникът е баща на ищеца, като по силата на съдебен акт – Решение рег.№627/01.08.2025г. по гр.дело №3126/2024г. на Районен съд Хасково, първият е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 285, 00 лева, считано от 01.01.2025 г. Сочи се, че от определяне на предходната издръжка нуждите на детето са се увеличили предвид неотложната необходимост от подобряване на жилищно-битовите му условия за живот.

Поддържа се, че при прекратяване на брачния съюз с бащата, семейното жилище в гр.Първомай било предоставено за негово ползване, докато майката и детето обитавали жилище, лична собственост на сестрата на майката.

Необходимостта от осигуряване на самостоятелен дом за нея и детето, принудила майката да закупи стара къща, в която двамата се преместили да живеят. Лошото състояние на имота, налагало основен ремонт в спешен порядък, за извършването на който доходите на майката били крайно недостатъчни, поради което същата заемала пари от роднини и сключила договор за кредит в размер на 90 000 лева, платим до 01.08.2055г. на равни месечни вноски възлизащи на 298,29 лева всяка. Излага се още, че през учебната 2025г./2026г. молителят е ученик в първи клас в СУ ,,Проф. д-р Асен 1

Златаров“, гр.Първомай, което обстоятелство обуславяло увеличаване на ежедневните му разходи за храна, облекло, пособия, помагала за пълноценно участие в учебния процес. Като фактор за увеличаване на издръжката се изтъква и промяната в икономическите условия в страната, а именно такива на нарастваща инфлация, изразени и в промяната на минималната работна заплата за страната от 01.01.2026г. Същевременно се твърди, че ответникът е трудово ангажиран, получава високи доходи и няма задължения за издръжка на други лица. Ищецът чрез своята майка и законен представител моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на предходно определената издръжка, като осъди ответника да му заплаща такава в размер на 200 евро, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Прави се искана за изслушване на един свидетел при режим на довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба. Претендират се разноски.

В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска. Твърди се, че за краткия 5- месечен период от време от постановяване на Решение рег.№627/01.02.2025г. по гр.дело №3126/2024г. на Районен съд – Хасково, в сила от 01.08.2025г., с което е прекратен брака между него и майката на детето, съответно същият е осъден да заплаща издръжка, до момента на предявяване на исковата молба по настоящето дело – 14.01.2026г. не са настъпили нови, съществени и трайни обстоятелства, обосноваващи увеличаване на присъдената издръжка. Пояснява се, че от 01.01.2026г., предвид промяната в размера на минималната работна заплата за страната, заплащал издръжка на малолетния си син в размер на 155,05 евро /303,25 лева/, в уверение на което е приложил три броя преводни нареждания.

Допълва се, че подпомагал издръжката и на другото родено от брака с К. И., което е студент платена редовна форма на обучение, като по този начин не ощетявал малолетното дете – молител по настоящето дело, покривайки всички негови нужди и социално – битови потребности за времето, през което то се намирало при ответника и/или неговите родители. Прави се искане за допускане до разпит на един свидетел, при режим на довеждане, с който ще се установяват изложените в отговора факти и обстоятелства, респ. ще се оспорват тези, твърдени от ищеца в исковата молба. Прави се искане, на основание чл.186, изр.2, предл.1 ГПК да се изискат от ТД на НАП – Пловдив, справки за имущественото състояние и доходите, както на майката и законен представител на ищеца, така и на ответника. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за раждане се установява, че ответникът е баща на детето К. Д. И., роден на 22.02.2018 г.

По силата на Решение № 627 от 01.08.2025 г. по гр. д. № 3126/2024 г. по 2 описа на РС Хасково упражняването на родителските права по отношение на детето К. е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 285 лева /145, 72 евро/.

Представена е служебна бележка с № УР-12-213/05.12.2025г. от СУ ,,Проф. д-р Асен Златаров“, гр.Първомай, издадена в уверение на това, че детето К. И. е ученик в I б клас, дневна форма на обучение през учебната 2025/2026 година.

Приложени са 3 /три/ броя платежни нареждания от УниКредит Булбанк АД, видно от които за месеците януари и февруари 2026г. ответникът е заплащал сумата от 156 евро за издръжка на детето К., или малко над определената със Решение рег.№627/01.02.2025г. по гр.дело №3126/2024г. на Районен съд – Хасково, в сила от 01.08.2025г.

По делото е представен и приет Амбулаторен лист №25356С0СЕАFE от 22.12.2025г. от д-р И. Ш. издаден на детето К. И. за извършено изследване на очите и зрението. В болничния лист е вписана анамнеза: от 5-6 месеца мига по – често.

Представена и приета по делото е фактура от 21.02.2026г. за закупена рамка за диоптрични очила на стойност 86, 41 евро, издадена на детето К. И..

По делото не е налице спор, че К. И. и Д. И. имат и друго дете от прекратения си брачен съюз – пълнолетният З. Д. И..

По делото е представено и прието Уверение №218/11.02.2026г. от Техн.университет, филиал Пловдив, издадено в уверение на това, че през учебната 2025г./2026г. З. Д. И. е студент във втори курс, редновна форма на обучение и заплаща редовно семестриалните си такси.

Приложени са платежни нареждания, видно от които ответникът Д. И. е нареждал по сметка на З. Д. И. за семестриални такси следните суми: на 02.02.2025г. сума в размер на 306,78 евро /600,00 лева/, на 30.09.2025г. сума в размер на 383,47 евро /750 лева/. Отделно са приложени и платежни нареждания, видно от които ответникът Д. И. е заплащал чрез ПОС – терминал по сметка на Техн.университет, филиал Пловдив за семестриални такси следните суми: на 04.02.2025г. сума в размер на 306,78 евро /600 лева/, на 03.10.2025г. сума в размер на 383,47 евро /750,00 лева/ и на 04.02.2026г. сума в размер на 383,47 евро /750,00 лева/.

От показанията на свидетелката С. В. – майка на К. И., преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични, безпротиворечиви и основани на лични възприятия, се установява, че грижи за детето К. се полагали главно от дъщеря й К.. Посочва, че след развода с ответника, дъщеря й К. и детето К. около година живеели заедно с нея и съпруга й в апартамент с площ от 130 кв.м в гр.Хасково, който бил прехвърлен от свидетелката и съпруга й с договор за дарение с уговорка за гледане и издръжка на другата им дъщеря и сестра на К. и се водил нейна собственост. Невъзможността да си намери подходяща работа на територията на гр.Хасково, с която да съчетава 3 отглеждането на К., станала причина година след развода дъщеря й и внукът й К. да се преместят в гр.Първомай, където К. успяла да започне работа, която да съвместява с грижите за детето. Твърди, че дъщеря й закупила жилище на територията на гр.Първомай, покупката и ремонтът на което финансирала с голям кредит и средствата от продажбата на апартамент /гарсониера/, нейна лична собственост. В новото жилище детето К. имало самостоятелна стая и всичко необходимо за отглеждането му. Разказва, че детето има здравословен проблем, поради който рехабилитатори препоръчали да практикува водни спортове. Поддържа, че дъщеря й полага усилия в тази насока и води детето на уроци по плуване, въпреки липсата на достатъчно финансови средства. Детето поддържало контакти с баща си, който му купувал по някоя играчка, докато детето било при него. Разказва, че бащата на детето работил като шофьор и разполагал с добри финансови възможности, както самият той бил споделял.

Заявява, че големият й внук – З. живеел в жилище на територията на гр.Пловдив, обща собственост на дъщеря й и ответника Д.. Посочва, че дъщеря й К. притежавала имот и на територията на село М., община С.– къща с двор и стопански постройки, който имот не бил добре поддържан. Обяснява, че проблемът със зрението на детето възникнал преди развода на родителите му, но се задълбочил напоследък.

От показанията на свидетеля З. И. – по-голям брат на ищеца К. и син на К. И. и Д. И., преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични, безпротиворечиви и основани на лични възприятия, се установява, че същият е студен по компютърни системи и технологии, редовна форма на обучение в Технически университет, филиал Пловдив, като същевременно работи на 4часов работен ден. Твърди, че както обучението, така и разходите му за живот се финансирали от бащата му в лицето на ответника Д. И.. Разказва, че не поддържал контакт с майка си от момента на развода им с баща му. Обяснява, че живеел в жилище в ***, което било лична собственост на баща му, тъй като било подарък от неговите майка и баща /баба и дядо по бащина линия на свидетеля/, но по отношение на което претенции предявявала и майката на свидетеля К.. Посочва, че баща му Д. И. живеел в къщата на родители си в гр.Първомай. Твърди, че майка му К. извършила продажби на два свои апартамента на територията на гр.Хасково – единият продала през 2025г., а другият по – назад във времето, още докато била омъжена за баща му, но така и не внесла парите от тях в семейния бюджет. Посочва и за имот, собственост на майка му К. в с.М., общ.С.

Заявява, че баща му редовна заплащал дължимата издръжка на помалкия му брат и няма случай, в който да не я е заплатил. С брат му К. се виждали само през уикендите, когато баща му го взимал по график, определен със съдебното решение за развода. Твърди, че майка му работи в банка, а баща му е шофьор. Баща му нямал други източници на доходи освен получаваното възнаграждение за извършваната от него трудова дейност.Отрича брат му К. да има здравословни проблеми и заявява, че не му е известно да ходи на плуване. Забелязал е, че отскоро брат му К. е започнал да 4 носи диоптрични очила.

В частта, в която свидетелят твърди, че жилището в гр.Пловдив е лична собственост на баща му, показанията му се опровергават от приложените по делото справки от ТД на НАП, видно от която жилището е притежавано в съсобственост между двамата му родители.

В частта, в която свидетелят твърди, че брат му не страда от здравословен проблем, налагащ да посещава уроци по плуване, показанията му с в противоречие с тези на свидетелката С. В.. Съдът счита, че в тази част следва да се кредитират с доверие именно показанията на свидетелката Велкова, тъй като същата като негова баба по майчина линия прекарва повече време с детето за разлика от свидетеля З. И., който се вижда с брат си само през уикендите, в които бащата го взема според графика, определен в бракоразводното решение. В тази връзка, съдът намира, че има възможност свидетелят З. И. да не е наясно със съществуващия здравословен проблем на брат си К., без да цели съзнателно да прикрива това обстоятелство.

При така установените фактически обстоятелства по делото съдът приема от правна страна следното:

Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест ищецът носи доказателствената тежест да установи размера на предходно определената издръжка, променените обстоятелства от предходното определяне на издръжката, нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и възможността на ответника да я дава.

Разпечатката съдържа 31 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/911ff3f7-59b4-4458-aaf9-66d251ba47ac