Решение № 3020 от 20.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3020 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Биляна Симчева при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100504167 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца “Ю.Б.” АД срещу решение № 894/19.01.2023 г. по гр.д. № 46793/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 164 с-в. с което е отхвърлен като неоснователен предявения от “Ю.Б.” АД срещу Й. С. Д. иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване на установено спрямо ищеца, че ответникът дължи следните суми, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 28.10.2020 г. по ч. гр. дело № 46126/2020 г. на СРС, 164-и състав, а именно: 15 817,93 лв. - предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № FL 975808 от 21.03.2019 г. за периода от 24.09.2019 г. до 09.09.2020 г., ведно със законна лихва от 24.09.2020 г. до изплащане на вземането; 633,96 лв. - договорна лихва за периода от 24.09.2019 г. до 12.02.2020 г.; 327,82 лв. мораторна лихва за периода от 21.09.2019 г. до 12.03.2020 г.; 1018,49 лв. мораторна лихва след извънредното положение за периода от 14.05.2020 г. до 09.09.2020 г.; 52 лв. - такси по обслужване на кредита за периода от 25.09.2019 г. до 09.09.2020 г.; и 84 лв. - нотариални такси за периода от 25.09.2019 г. до 09.09.2020 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, свързани с оценката на събраните по делото доказателства. Намира за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че ответницата по спора Й. Д. се е задължила по процесния договор за кредит в 1 качеството й на поръчител, а не като съкредитополучател. Сочи, че от разпоредбите на договора е видно, че Д. е поела солидарно задължение за изплащане на сумите по кредита, заедно с другия кредитополучател - Р.М..

Счита, че предвид наличието на клауза в договора, която изрично урежда солидарната дължимост на сумите от двамата кредитополучатели, то ирелевантно е за спора обстоятелственото по чия сметка е усвоен кредита, какви са вътрешните отношения между М. и Д., както и кой реално е извършвал погасителни вноски по кредита. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира присъждането на съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна /ответник в производството/ Й. С. Д. подава отговор на въззивната жалба със становище за неоснователност на изложените в нея правни и фактически доводи.

Отправя искане за потвърждаване на постановеното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на страната, оказал й безплатна правна защита.

Софийски градски съд, II-А въззивен състав, като взе предвид доводите на страните и изложените твърдения за пороци в обжалвания съдебен акт, намира за установена следната, безспорна между страните, фактическа обстановка:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на главница, лихви и разноски по договор за потребителски кредит.

Не се спори, че между страните, а и се установява от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че на 21.03.2019 г. е сключен Договор за потребителски кредит № FL 975808 със страни: кредитодател “Ю.Б.” АД и кредитополучатели Р. Г.а М. и Й. С. Д..

Договорът е подписан от Р.М. /спрямо която издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е влязла в сила/ и от Й. Д. /ответник по настоящия иск/ в качеството им на “кредитополучатели”.

Установява се, че по силата на сключения договор за потребителски кредит настоящият ищец е отпуснал в заем на кредитополучателя Р.М. и съкредитополучателя Й. Д., сумата от 16512 лв..

Установява се от приетите по делото Погасителен план по кредит и Искане за отпускане на кредит, че същите са съставени на единствено на името на кредитополучателя Р.М.. Само тя е избрала да ползва допълнителен пакет услуги, като само тя е посочила, че желае да ползва застраховка; В искането са изброени задължения към други банкови и финансови институции, които кредитополучателят се е задължил да погаси с отпуснатия кредит, като надлежно удостовери това обстоятелство пред кредитодателя в уговорения между страните срок.

Установява се, че ответникът Й. Д. е подписала “Искане съкредитоискател”, в което не е изявила желание да сключи застраховка.

2

Посочено е, че Д. има задължение към друга банкова институция в непогасен размер от 2000 лева, но в процесния договора за потребителски кредит не е предвидено това задължение да бъде погасено с отпуснатата сума.

Установява се от приетото без възражения от страните заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и кореспондиращо с писмените доказателства по делото, че сумата по кредита е усвоена изцяло чрез превод по банковата сметка на кредитополучателя Р.М., открита в ищцовата банка по силата на чл. 2, ал. 1 от сключения договор за потребителски кредит.

Така усвоената сума е употребена за: 1/ рефинансиране на стари задължени на М. към банки и небанкови институции в общ размер на 13 921, 16 лв.; 2/ заплащане на застрахователна премия от 1512 лв. по договор за групова застраховка със застраховано лице М.; 3/ такса за оценка на кредитоспособността в размер на 290 лв., а 4/ остатъкът от 765 лв. е изплатен на каса на титуляра по кредита Р.М..

Безспорно е между страните, а и се установява от представените по делото обратно разписки, изготвени от ЧСИ М.Б., че с уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по договор за потребителски кредит FL975808, връчено на ответника Д. на 09.02.2020 г., а на Р.М. на 12.02.2020 г., банката – кредитор е обявила предсрочната изискуемост на целия остатък по кредита, след като е установила, че към 23.12.2019 г. кредитополучателите имат трайно просрочие на дължими месечни вноски.

От заключението на приетата ССчЕ, се установява, че по Договора за кредит FL975808/21.03.2019 г. са били заплатени общо 3024,44 лв., които са послужили за погасяване на част от дължимата главница до размер от 694,07 лв.; договорна лихва до размер от 773, 34 лв.; застраховка в пълен размер от 1512 лв.; лихва за просрочие от 24,03 лв. и такси за обслужване на разплащателна сметка от 21,00 лв.

Вещото лице е установило, че последно заплатена по кредита сума от 11.02.2020 г., като след това други плащания не са последвали.

Не са били платени вноски с падеж 21.09.2019 г. до 21.01.2020 г., поради което след връчване на горепосоченото уведомление от кредитора, считано от 12.02.2020 г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

Установява, се от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, че към датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда /24.09.2020 г./, размерът на неплатените задължения са както следва: главница в размер на 15 817, 93 лв. от която 723,48 лв. падежирала главница и 15 094, 45 лв. – непадежирала, предсрочно изискуема главница. Съответно, размерът на неплатената договора лихва за периода от 21.09.2019 г. до 12.02.2020 г. бил 633, 96 лв., като имало начислени и такса обслужване на сметка в размер на 14,00 лв. и такса просрочие от 38,00 лв., които също били неплатени. Установено е още, че размерът на незаплатена лихва за забава върху просрочена главница за периода от дата на падежа до 12.03.2020 г. /дата на обявяване на извънредното положение в страната заради 3

Ковид кризата/ и от 14.05.2020 г. /когато е отменено извънредното положение/ до 09.09.2020 г. е в общ размер на 671,28 лв.

Вещото лице дава заключение, че счетоводството на ищеца е водено редовно и в съответствие с изискванията за хронологична последователност и документална обоснованост, съгл. ЗСч.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, в това число - служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи, в договор, в сключен с потребител /какъвто и е процесният/.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към изложените от първоинстанционния съд мотиви.

Независимо от горното, по конкретно наведените оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

При безспорна по делото фактическа обстановка, спорът между страните се заключва до въпросите в какво правно качеството - като поръчител или като съдлъжник, ответницата се е задължила по процесния договор за кредит спрямо ищеца, респективно - отпаднала ли е възможността на кредитодателя да претендира сумите по кредита от нея.

По така очертания спорен предмет, въззивният съд намира следното:

Спорът относно точния смисъл на договорни клаузи се разрешава при тълкуване действителната обща воля на страните.

Съгласно утвърдената съдебна практика /решение № 67/30.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 1843/2013 г. на II т.о., решение № 105/30.06.211 г. на II т.о. на ВКС по г.д. № 944/2010 г., решение № 202/13.07.2012 г. по гр.д. № 680/2011 г. на I г.о. на ВКС, решение № 220/31.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 6126/2013 г. на IV г.о. и много други/ съдът, който следва да се произнесе за съществуването, съответно правата и задълженията на страни по договор, трябва да установи и вида на същия.

Той се определя от действителното му съдържание -действителната обща воля на страните. Във всички случаи на спор относно точния смисъл и действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с 4 договора правни последици, съдът е длъжен да отговори аргументирано каква е действителната воля на страните. Когато уговорките са неясни, непълни и неточни и щом пораждат съмнение, тълкуването се извършва по критериите на чл. 20 ЗЗД. Отделните уговорки се ценят с оглед систематичното им място в договора и във връзка едни с други, като всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите и практиката и добросъвестността. Съдът, ведно с това, преценява обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му.

Безспорно е в случая, че ответникът по настоящия иск Д. се е задължила да отговоря “солидарно” заедно с другия кредитополучател М. спрямо кредитора. Солидарната отговорност обаче е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД), като тя може да възникне както по силата на закона, така и от поемане на общо задължение от неколцина по силата на договор, така и от други правни фигури - встъпване в дълг, поръчителство, авал, делкредере, като правата и задълженията на страните по тези договори са различни, възникват при различни фактически състави, предвидена е и различна форма за действителност.

Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността.