Решение № 3119 от 18.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 72296/2021
- Вид
- Решение № 3119
- Подписан
- 18.02.2026
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 309 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3119 гр. София, 18.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110172296 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Българска изолационна компания“ ООД, ЕИК 118582258, седалище и адрес на управление в гр.
Варна, бул. „Цар Освободител“ № 269 А, ет. 4, офис 1, представлявано от управителя П.Ж.Д., със съдебен адрес в гр. Варна, ул. „Драган Цанков“ № 20, ап. 2, ет. 1, чрез адв. М. К.
Д., АК – Варна, против И. Д. З., ЕГН **********, и Б. Й. З., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес в ..., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждане на двамата ответници да заплатят солидарно сумата от 900 лв., подлежащ на връщане депозит, платен от наемателя при сключване на договора за наем, сумата от 100 лв., представляващо обезщетение за забава на изпълнение на задължението за връщане на депозита в размер на 900 лв. за периода от 11.05.2020 г. до 14.06.2021 г., и сумата от 900 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, породено от липсата на едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем, ведно със законна лихва от 14.06.2021 г. до окончателното плащане на сумите.
Твърди се в исковата молба, че между ищцовото дружество, като наемател, и двамата ответници, като наемодатели, бил сключен Договор за наем № 411 от 11.04.2016 г., по силата на който е предоставено временното и възмездно ползване на следния недвижим имот – част от партерно помещение в жилищна сграда – ..., състоящо се от магазин със застроена площ от 112,12 кв. м. и ресторант със застроена площ от 204,81 кв. м., означена в Приложение № 1 към договора, а именно – ...“, заедно с част от ресторантам, отбелязана в Приложение № 1 като защрихована част. Уговорената месечна наемна цена била в размер на 900 лв., платима до трето число на текущия месец по банкова сметка, открита в „Банка ДСК“ ЕАД на името на Б. З.. Наемателят се е задължил и да заплаща всички консумативни разходи по ползването на имота – ел. енергия, вода, парно и др. В т. 8.2. от договора, страните са уговорили заплащането на безлихвен депозит от наемателя в размер на 900 лв., който депозит има за цел да обезщетени неплатени наеми, щети или консумативни разходи, като след погасяването на същите, наемодателят дължи връщането на остатъка от депозита чрез превеждането му по банковата сметка на ищцовото дружество. Ищецът сочи, че при сключването на договора за наем бил превел по сметка на ответницата Б. З. посочения депозит. В т. 6.2. ищецът и ответниците уговорили заплащането на неустойка в размер на 1 един месечен наем при неизпълнение на задълженията на която и да е от страните или прекратяването на договора преди изтичането на дванадесетмесечен срок от датата на наемането. Срокът на договора бил регламентиран в т. 2.1 за период от 01.05.2016 г. до 01.05.2018 г. На 02.04.2020 г. наемодателят И. З. изпратил чрез електронно писмо два анекса към договора за наем. С Анекс № 1, датиран от 11.04.2018 г., страните уговорили продължаване на срока на договора за наем до 01.05.2020 г., а с Анекс № 2, датиран от 01.04.2020 г., уговорили наемна цена за месец април 2020 г. в размер на 630 лв. Твърди се, че на 02.05.2020 г. наемодателят И. З. уведомил устно управителя на ищцовото дружество, че срокът на договора бил изтекъл на 01.05.2020 г. и наетият имот следвало да бъде освободен.
В едноседмичен срок ищцовото дружество освободило имота и заявило искане за връщане на платения депозит от 900 лв., тъй като не са били налице основания за задържането му, но наемателите отказали връщането му. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът е представил писмени документи, които са били приобщени към доказателствения материал по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозират общ писмен отговор, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Твърдят, че ищецът не изпълнил задължението си да заплати консумативните разходи за топлоенергия, като размерът на същите надхвърлял стойността на предоставения депозит. Поддържат, че договорът за наем бил прекратен с изтичане на предвидения в анекса срок, поради което не следвало да се дължи претендираната неустойка, тъй като в този случай никоя от страните не дължи отправяне на предизвестие. Оспорват твърденията на ищеца, че договорът се е трансформирал в безсрочен. Оспорват да дължат и акцесорните вземания поради неоснователност на главниците. Посочва се, че с изпратеното уведомление – покана ищецът е потвърдил, че процесният договор е бил прекратен с изтичане на срока му. Поддържат, че са заплатили на „Топлофикация София“ ЕАД цената на доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2016 г. до 31.05.2020 г. за помещенията, които ищецът е бил наел, а именно – за помещението „Магазин“, част от което е ползвал наемателят, ответниците заплатили цялата дължима сума по образуваното изп. дело № 1804/2020 г. при ЧСИ Д..., а за помещението „Ресторант“, част от което е ползвал наемателят, ответниците заплатили доброволно цялото задължение по Заповед за изпълнение на парично задължение от 19.05.2020 г. по ч. гр. д. № 15081/2020 г. по описа на СРС, 29-и състав. Молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират присъждане на сторените разноски по делото.
С отговора на исковата молба ответниците са представили писмени документи, които са били приобщени към доказателствения материал по делото. Направено е доказателствено искане за допускане и назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване на размера на дължимата сума за топлинна енергия за процесния имот за периода от 01.04.2016 г. до 30.05.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, с насрещна искова молба, са предявили насрещни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с които претендират ищцовото дружество да им заплати сумата от 900 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на наемателя да заплати консумативни разходи за топлинна енергия, сумата от 500 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на наемателя да освободи наетия имот в деня на прекратяване на договора, и сумата от 147,35 лв. / след направено изменение на иска в о.с.з. от 09.07.2024 г./, представляваща стойността на заплатени от наемодателите консумативни разходи за топлинна енергия. Поддържат, че поради неизпълнение на задълженията на наемателя да заплати разходите във връзка доставената топлинна енергия до процесния имот през исковия период, същият дължи неустойка в размер на 900 лв., предвидена в чл. 6.2 от процесния договор за наем. Твърдят, че ищецът не е освободил наетите помещения при прекратяване на договора, като забавата продължила 10 дена, за които се дължало неустойка в размер на 50 лв. за всеки просрочен ден, общо в размер на 500 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 11.05.2020 г. Претендира се и възстановяване на платените от наемодателите суми за 2 потребената топлинна енергия в процесния имот. Релевират възражение за прихващане между сумата за потребена топлинна енергия с внесения от наемателя депозит. Молят за уважаване на предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който ответникът по НИМ оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа се, че всички консумативни разходи са били заплатени от ответника по НИМ, а именно – сумите за топлинна енергия за периода от 01.04.2016 г. до 10.07.2017 г. били заплатени на наемодателя И. З.; сумите ВиК услуги на били заплатени на наемодателя И. З.; сумите за потребената ел. енергия били заплатени на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Поддържа се, че сумите за ТЕ били заплатени в брой от служител на дружеството срещу представяне на фактури от страна на наемодателя И. З. и издаване на касов ордер. Поддържа, че след 10.07.2017 г. наемателят не е ползвал топлинна енергия в наетия имот, тъй като се е отоплявал чрез ел. енергия / били инсталирани климатици/. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност за потребена топлинна енергия преди 03.09.2018 г. Поддържа се, че не носи отговорност за изпълнението на задълженията на наемодателите към трети лица. Противопоставя се срещу искането на ищците по НИМ за прихващане на сумата по внесения депозит със стойността на доставената ТЕ за процесния период на наема. Оспорва съдържанието на Приложение № 2 към Договор за наем № 411 от 11.04.2016 г. Оспорва и иска за неустойка за забава за освобождаване на наетия имот за период от 10 дена. Поддържа, че посочените анекси били антидатирани. Поддържа, че след изтичане на наемния срок на 01.05.2018 г. използването на наетия имот продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателите, с оглед което договорът следвало да се счита за продължен за неопределен срок и като такъв можело да бъде прекратен с едностранно предизвестие от всяка от страните. Навежда възражение за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави и морал и като надвишаващ значително наемната цена за ден. В условията на евентуалност моли същата да бъде намалена поради прекомерност.
Направено е доказателствено искане по чл. 176 ГПК да бъде задължен ищецът по НИМ – И. Д. З., да отговори на поставените в отговора на НИМ въпроси. При условията на евентуалност моли да бъдат събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата около начина за отопление на наетия имот за периода от 11.04.2016 г. до 10.07.2017 г. и след 10.07.2017 г. до 02.05.2020 г. Моли да му бъде предоставена възможност за предоставяне на касови ордери за заплатените суми за ТЕ за периода от 11.04.2016 г. до 10.07.2017 г. Поддържа искането за назначаването на съдебно-техническа експертиза. Прави искане по чл. 183 ГПК да бъдат задължени ищците по НИМ да представят в оригинал Приложение № 2 към Договор за наем № 411 от 11.04.2016 г. във връзка евентуалното му оспорване.
В открито съдебно заседание от 09.05.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, както и уточнителната молба от 07.07.2021 г.
Поддържа и отговора на насрещната искова молба и направените с нея възражения. Счита, че приложените анекси представляват антидатирани документи. Твърди, че договорът е преминал от срочен в безсрочен такъв. Поддържа исканията си за приобщаване на представените документи към доказателствения материал по делото и по чл. 176 ГПК.
Поддържа, че не става ясно каква част от начислените суми от „Топлофикация София“ ЕАД се отнасят конкретно за процесната част от имота, която е била предмет на договора за наем.
Твърди, че ответникът сам е разпределял топлинната енергия. Сочи се, че няма информация за стойност и площ и отчитанията на кои топломери и абонаментни номера засягат процесните суми. Оспорва да е ползвал топла вода в обособеното помещение от големия магазин.
В открито съдебно заседание от 09.05.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба, както и насрещно предявената искова молба. Няма възражения по доклада на съда. Не оспорва, че до 10.07.2017 г. потребяваната от ищеца топлинна енергия е била заплатена. Твърди, че за периода от 10.07.2017 г. до края на договора – 01.05.2020 г., ищцовото дружество не е заплаща цената на доставената от 3
„Топлофикация София“ ЕАД топлинна енергия. Не оспорва и че след 10.07.2017 г. отоплението в имота е извършвано чрез климатик, но претендира заплащане на останалите компоненти, формиращи главницата за топлинна енергия. Доколкото двата анекса били подписани от представител на ищцвото дружество, ответникът счита, че наемателят е потвърдил текста и съдържанието на документа.
С молба с вх. № 184626/05.06.2024 г. ответниците, чрез процесуалния си представител, излагат становище, в което оспорват твърдението в процесната наета част да няма мивка за ползване на топла вода. Не оспорват, че спирателният кран и уредите за търговско измерване на топла и студена вода не се намират на територията на наетия обект.
Разпечатката съдържа 23 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/911eae56-913e-4269-99aa-be316d6e1db0