Определение № 18971 от 29.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18971 гр. София, 29.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20221110169355 по описа за 2022 година

По делото е постъпила молба вх. № 113272/25.04.2023 г. подадена от ищеца Т... ЕАД, в която се съдържа искане за възстановяване на сторените от ищеца съдебни разноски в исковото производство за заплащане на държавна такса в размер на 25,00 лева. Навежда твърдения, че образуването и прекратяването на делото не е по вина на ищцовото дружество, поради което следва да бъде възстановена заплатената сума по указания на съда.

Евентуално иска издаване на изпълнителен лист за сумата от 25,00 лева – заплатена държавна такса по настоящото производство.

Съдът счита, че молбата съдържа искане по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Определение № 13824/13.04.2023 г. в частта за разноските, както и своеобразно искане по чл. 4б ЗДТ за възстановяване на недължимо платена държавна такса.

Насрещната страна по молбата Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на Етажна собственост /ЕС/ с административен адрес гр. София, ж.к. Р...., ...., вх. А не заема становище в предоставения от съда срок.

Настоящият състав като взе предвид направените искания и предвид императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 284797/21.12.2022 г. подадена от Т... ЕАД срещу Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост /ЕС/ с административен адрес гр. София, ж.к. Р...., ...., вх. А . Предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземания, за които е издадена Заповед № 31087 за изпълнение на парични задължение по чл. 410 ГПК от 21.10.2022 г. по ч.гр.д. № 48213/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав.

Дадени са указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за подаване на установителен иск за вземанията по заповедното производство, тъй като в 1 срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника. Препис е заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 48213/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав е получена от сочения от ищеца представител на длъжника Л. П.

(получила призовката на 16.11.2022 г. и подписала се като домоуправител) и възражението е входирано на 05.12.2022 г., подадено и подписано от Л.

П. – законен представител на ЕС.

Тепърва в настоящото исково производство при получаване на препис от исковата молба и разпореждането по чл. 131 ГПК – на 15.02.2023 г. соченият домоуправител Л. П. отказва да получи книжата и заявява на длъжностното лице по връчването че не е домоуправител повече от 2 години.

След служебно справка на съда се установява, че в Регистъра по чл. 44б ЗУЕС в Столична Община, К....” под № 519/22.11.2021 г. е вписан нов домоуправител на ответника длъжник – Г. А. А..

Едва след връчване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 48213/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав чрез актуалния домоуправител на длъжника и даване възможност да заяви поддържа ли подаденото възражение, последният е заявил, че сумите са платени. Поради липсата на правен интерес с Определение № 13824/13.04.2023 г. съдът е прекратил производството по исковото делото за установяване съществуване на безспорни вземания, срещу които няма подадено надлежно възражение и които са заплатени в заповедното производство.

По искането по чл. 4б ЗДТ за възстановяване на недължимо платена държавна такса:

Съдът счита, че указанията за предявяване на иск, заплащане на държавна такса са надлежно дадени – заповедният съд е изпълнил задълженията си по закон за администриране на делото и издирване на длъжника ответник. Без налични данни в заповедното производство, че мандатът на сочения домоуправител е изтекъл и/или е избран нов, съдът не е задължен да прави нарочни справки и да изисква доказателства от Общината в тази насока. Поради изложеното и сторените разноски за държана такса не следва да остават в тежест на бюджета на съдебната власт.

Поради изложеното, инкорпорираното в молбата на ищеца своеобразно искане по чл. 4б ЗДТ за възстановяване на държавна такса е неоснователно – заплатената по делото държавна такса е дължимо платена за заведената претенция.

По молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Определение № 13824/13.04.2023 г. в частта за разноските:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за допълване на определението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

2

Настоящият състав счита, че недобросъвестното поведение на ответника, който получава и подава книжа по заповедното производство чрез предходен домоуправител е станало причина за даване на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК. При връчване на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, са взети предвид твърденията на ищеца за сочения домоуправител на длъжника. Преди осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК не е имало съмнение за самоличността на домоуправителя, поради което и съдът не е направил изрични справки в тази насока.

Настоящият състав изцяло споделя преобладаващата съдебна практика, съгласно която причината за прекратяване на делото следва да се вземе предвид при възлагане на разноските. Безспорно длъжникът с подаване на възражението по чл. 414 ГПК /макар и от преходния домоуправител/ и последвалото заявление, че не го поддържа е дал повод за завеждане на исковото производство, поради което не му се следват разноски и следва да понесе сторените от насрещната страна такива за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева.

Мотивиран от горното, настоящият състав на Софийски районен съд О

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба вх. №

113272/25.04.2023 г. подадена от ищеца Т... ЕАД искане за възстановяване на заплатената по делото държавна такса.

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК по молба вх. № 113272/25.04.2023 г., подадена от Т... ЕАД постановеното Определение № 13824/13.04.2023 г. по гр.д. № 69355/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав в частта за разноските КАТО ГО ДОПЪЛВА, както следва:

ОСЪЖДА Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на Етажна собственост /ЕС/ с административен адрес гр. София, ж.к. Р...., ...., вх. А ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Т...” ЕАД, ЕИК 831609046 , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 25,00 лева – разноски в исковото производството пред СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3