Решение № 348 от 21.03.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1085/2022
- Вид
- Решение № 348
- Подписан
- 21.03.2023
- В сила
- 04.11.2024
- Състав
- Михаил Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.130, ал.4 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 348 гр. Варна, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Нина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20223100101085 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени искове на К. К. Д., ЕГН**********, с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.130, ал.4 от СК, срещу К. Д. Д., ЕГН********** и срещу Д. П. А., ЕГН**********, за прогласяване за нищожна само сделката, обективирана в точка втора от договор за покупко – продажба на недвижим имот оформен в нотариална акт №179/06.10.2000г., том 1, рег. №4609, нот. д. №14982000г. на нотариус В. П. при ВРС, с която сделка, след закупуване на недвижим имот от родителите на ищеца и ответници по делото, в полза на ищеца, тогава като малолетен, е било учредено в полза на Д. П. Д. и К. Д. Д. вещно право на ползване върху закупения имот, представляващ имот с идентификатор *** по КК и КР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18- 98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „***", №*, ет.*, представляващ апартамент №*, с площ 125.83 кв.м кв.м., състоящ се от коридор, дневна с кухня и трапезария, две спални, баня, тоалет, перално помещение и две тераси, при граници: СОС с идентификатори №№ ***; *** и ***, ведно с принадлежащата му изба № 10 с площ 3.07 кв.м , при граници: изба № 7, изба № 9 и избен коридор, както и 7,5924 % ид.части от ОЧС, ведно и със 17,8 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор №10135. 1508.221 по КК и КР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „***", №*, целият с площ 202 кв.м , при граници ПИ №№ ***; ***; *** и
***, поради противоречие със закона.
Ищецът предявява и иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу ответницата Д. П. А., ЕГН**********, за установяване, че ищецът е собственик на: имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.
Варна, одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „***", №*, ет.*, ап.2, представляващ: имот с идентификатор *** по КК и КР на 1
Варна, одобрени със Заповед №РД-18- 98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „***", №*, ет.*, представляващ апартамент №*, с площ 125.83 кв.м кв.м., състоящ се от коридор, дневна с кухня и трапезария, две спални, баня, тоалет, перално помещение и две тераси, при граници: СОС с идентификатори №№ ***;
*** и ***, ведно с принадлежащата му изба №
10 с площ 3.07 кв.м , при граници: изба № 7, изба № 9 и избен коридор, както и 7,5924 % ид.части от ОЧС, ведно и със 17,8 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор №10135. 1508.221 по КК и КР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр.
Варна, бул. „***", №*, целият с площ 202 кв.м , при граници ПИ №№ ***; ***; *** и ***, въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №179/06.10.2000г., том 1, рег. №4609, нот. д. №149/2000г. на н-с В.П., и осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху описаните собствени на ищеца имоти.
Ищецът твърди, че чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №179/06.10.2000г., том 1, рег. №4609, нот. д. №149/2000г. на нотариус В.П. с район на действие ВРС, той е придобил собствеността върху гореописаните апартамент №* и ид. части от поземлен имот, върху който е изградена жилищната сграда. Самата сделка е била сключена от родителите на ищеца К. и Д. Д.и (тогава) в полза на малолетното към онзи момент дете К.
К. Д.. След придобиване, в точка втора от същия нотариален акт била обективирана друга сделка, по силата на която е било учредено в полза на родителите Д. П. Д. (сега А.) и К. Д. Д. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху закупения апартамент и част от терен. Последната сделка обаче на практика съставлявала безвъзмездно даряване от детето на вещно право на ползване върху вече неговия имот, поради което тя противоречала на забраната по чл.130, ал.4 СК. С оглед на това и с оглед на ползването на имота от майката на ищеца и към момента, ищецът моли за прогласяване на нищожността на сделката относно правото на ползване. След което претендира осъждане на ответницата да му предаде владението върху имотите му, след установяване на собствеността на ищеца върху тях съгласно ТР на ВКС, поради ползването на обектите от ответницата към момента без да притежава право за това. Моли и за съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К. Д. Д. депозира писмен отговор, в който признава фактическите и правни твърдения на ищеца. Признава, че при изповядване на продажбата от 2000г. родителите на ищеца, тогава дете, не са знаели и съобразили забраната по по чл.130, ал.4 от СК, но са се доверили на нотариуса. Поддържа че към момента имотите се ползват само от бившата му съпруга. Моли за уважаване на исковете и за неосъждане за разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Д. А., чрез назначения й особен представител, депозира писмен отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Позовава се на изтекла придобивна давност. Моли за отхвърляне на исковете и за неосъждане за разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
2
Представен е договор за покупко – продажба от 06.10.2000г., оформен в нотариален акт № 179, том І, рег. № 4609, дело № 149/2000г. по описа на нотариус В. П. с район на действие ВРС, по силата на който ЕТ „Компас Транс П. П. П.“, продава на ищеца К. К. Д., действащ чрез неговите законни представители ответниците Д. П. Д. и К. Д. Д., недвижим имот в груб строеж в новострояща се жилищна сграда, представляващ апартамент №* със ЗП от 125,83 кв.м. намиращ се в гр. Варна, бул. *** № №*, ет.* В пункт втори от договора, продавачът ЕТ „Компас Транс П. П. П.“ запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху посочения недвижим имот в полза на ответниците Д. П. А. /Д./ и К. Д. Д.. В договорът е вписано съгласие на купувача, чрез неговите законни представители, че придобива процесния имот при посочените в пункт първи и втори уговорки.
С решение №1417/08.05.2009г., постановено по гр. дело № 2332/2008г. на ВРС е прекратен с развод сключения на 07.09.1998г. граждански брак между ответниците Д. П. А. /Д./ и К. Д. Д., а с решение № 555/27.06.2013г. постановено по гр. дело № 893/2012г. на ВКС е окончателно разрешен въпроса досежно упражняване на родителските права, режима на личен контакт и издръжката в полза на детето, след прекратяване на брака между ответните страни.
Представени по делото са схема на процесния имот и данъчна оценка.
По искане на ищеца е разпитан свидетелят Н. Н. Р. – без дела и родство със страните. В разпитът си споделя, че познава ищеца, известно му е жилището намиращо се в гр. Варна, бул. *** №*. За този имот знае, че той принадлежи на ищеца, но в него живее неговата майка. Свидетелят е посещавал имота през 2019г. – 2020г., като при това си посещение в имота е заварил майката на ищеца.При следващо повторно посещение там отново е била майката на ищеца, която според показанията на свидетеля е отворила входната врата на жилището. През 2021г. при посещения в района, свидетеля е констатирал, че ответницата А. е влязла във входа на сградата, в която се намира процесният апартамент. Посочва, че ключ за вратата има единствено тя, като не му е известно ищецът да притежава такъв.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Не е спорно между страните, съответно се установява и от представените по делото писмени доказателства, че на 06.10.2000г. е осъществена разпоредителна сделка, която е оформена в нотариален акт № 179, том І, рег.
№4609, дело №149/2000г. по описа на нотариус В. П. с район на действие ВРС, по силата на която ищецът, който към момента на сделката не е навършил пълнолетие (на една година), представляван от ответниците по делото – същите негови родители, придобива собствеността върху апартамент №* в гр. Варна, бул. *** №*, който имот към момента на разпоредителната сделка се намира на етап „груб строеж“, последното видно от съдържанието на нотариалния акт. Уговорена е продажната цена, посочени са страните по разпоредителната сделка, индивидуализиран е вече възникналия самостоятелен имот на правото на собственост, при което договорът за покупко – продажба е произвел своето вещно – транслативно действие. Наред с разпоредителната сделка за прехвърляне на материални права върху процесния апартамент, в пункт втори от договора, продавачът по договора запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота в полза на родителите на ищеца, като последния в пункт трети от договора приема 3 придобиването на този имот при изрично посочените в пункт първи и втори уговорки и посочената в договора цена. Предметът на спора, за който е сезиран съда е съсредоточен именно около уговорката в по пункт втори, по силата на която в полза на ответниците по делото, същите родители на ищеца се учредява право на ползване върху имота, който е предмет на разпоредителната сделка оформена в нотариален акт №179/2000г.
Ищецът в исковата си молба релевира твърдения, че така учреденото право на ползване върху имота му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост върху недвижимия имот, като твърди, че в действителност в пункт втори от договора е осъществено дарение от страна на непълнолетния към момента на разпоредителната сделка ищеца в полза на неговите родители, което дарствено разпореждане от своя страна се явява в противоречие с императивна норма на закона, като в случая това е разпоредбата на чл.130, ал.4, пр.1-во СК, която посочва, че са нищожни дарения извършени от непълнолетни. При тези твърдения желае да бъде прогласена нищожността на договора за покупко – продажба в частта по пункт втори от същия, като сключен в противоречие с изрични, императивни изисквания на закона.
От изложените в исковата молба следва да бъде направен извода, че ищецът навежда твърдения за привидност на сделката оформена в пункт втори от договора за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №179/2000г., като относително симулативна такава, прикриваща действително дарение, което според твърденията е осъществено от детето в полза на неговите родители. За страната по симулативната сделка е налице правен интерес от разкриването й, в хипотезата в която тази страна желае да упражни по отношение на насрещната страна по сделката права, произтичащи не от явната, а от прикритата сделка, които права иначе няма как да бъдат осъществени без установяване на действителното правно положение, което е възникнало между страните. В случая ищецът само и единствено ако установи, че прикритата сделка е дарение, то той може да се позове на изричната законова забрана за извършването й от ненавършило пълнолетие дете.
Не е спорно, че към момента на разпоредителната сделка ищецът е бил непълнолетен, като спорът е съсредоточен около наведените в исковата молба твърдения за относителна симулация. Тук съдът посочва, че оспорване на тези твърдения на ищеца е направено единствено от ответницата А. в отговора на исковата молба, чрез назначения й от съда особен представител, който макар и формално, без конкретни възражения е оспорил предявените искове, респ. и твърденията, на които се позовава ищеца.
Принципното указание в практиката на ВКС, изразена в решение №163/2011г., постановено по гр. дело № 1536/2009г., на ВКС І-во, г.о., е че в тежест на страната, която претендира привидна сделка е да докаже симулацията. Ако се черпят права от прикритото съглашение, то следва да бъде доказано в условията на пълно и главно доказване неговото съдържание.
Симулацията от своя страна може да бъде разкрита както с писмени доказателства, така и с гласни такива при спазване на ограниченията предвидени в разпоредбата на чл. 165, ал.2 ГПК.
В настоящото производство порокът на сделката, така както е въведен с твърдения изложени от ищеца в исковата му молба остана недоказан. Не се ангажираха от страната никакви доказателства, които да обосноват извод, че 4 в действителност в пункт втори от разпоредителната сделка оформена в нотариален акт № 179/2000г. е осъществено действително дарение, което да е извършено от детето – ищецът в полза на родителите му – ответници по делото, което дарение от своя страна да е нищожност с оглед изрична, императивна забрана уредена в закона.