Определение № 4714 от 05.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4714 гр. София, 05.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002102319 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К., действаща чрез процесуалния й представител К. К. – адвокат от САК, срещу въззивно решение № 1322 от 27.02.2026 година, постановено по въззивно гражданско дело № 4086/2026 г. по описа на СГС.

С обжалваното въззивно решение състав на СГС е потвърдил решение № 21620/28.11.2024 г., постановено по гр. д. № 66935/2023 г. по описа на СРС, с което са отхвърлени предявените от Д. Г. К. срещу „Л. техник София“ О., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед № 267 от 25.10.2023 г. на управителя на „Л. техник София“ О., връчена на 03.11.2023 г.; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на Д. Г. К. на заеманата преди уволнението длъжност - „специалист доставки“, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 15 781,63 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 04.11.2023 г. до 04.05.2024 г., като неоснователни.

1

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното въззивно решение.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси, сочейки основанията за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

1. Какви са релевантните обстоятелства за преценката по чл. 189 КТ при определяне на съответното дисциплинарно наказание? Следва ли тежестта на дисциплинарното нарушение да се определя с оглед характера на изпълняваната работа? Следва ли да се вземе предвид субективното отношение на работника спрямо извършеното нарушение? Следва ли да се съобразява неговата вина? Следва ли да се преценява поведението на работника преди и след извършване на нарушението? Следва ли да се съобразява видът на извършваната работа? Следва ли да се съобразяват последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя и от тях биха могли да настъпят неблагоприятни последици? Следва ли да се вземе предвид предходно дисциплинарно уволнение на работника, отменено от съд с влязло в сила решение?

Въпросът се обосновава с приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Според касатора по тези въпроси постановеното от въззивния съд решение противоречи на решение № 132 от 02.11.2018 г. по гр. д. № 46/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 394 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4108/2023 г., III г. о., решение № 408 от 26.06.2024 г. па ВКС по гр. д. № 2360/2023 г., III г. о., решение № 152 от 7.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1932/2023 г., III г. о., решение № 305 от 5.06.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 3463/2024 г., решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г., III г. о.; решение № 263 от 24.11.2015 г. по гp. д. № 2892/2015 г., III г. о., решение № 112 от 07.05.2015 г. по гр. д. № 5348/2014 г., III г. о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, включително да съобрази научните, логическите и опитните правила.?

Въпросът се обосновава с приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

2

Според касатора по тези въпроси постановеното от въззивния съд решение противоречи на т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на трайно установената практика на ВКС, част от която са решение № 91 /05.11.2020 г. по гр. д. № 1040/2019 г. на II т. о.; решение № 102/20.01.2021 г. по гр. д. № 4451/2019 г. I г. о.; решение № 35/13.07.2021 г. по гр. д. № 1783/2020 г., I г. о.; решение № 50194/21.11.2022 г. по гр. д. 4738/2021 г. на III г. о.; решение № 145/05.08.2021 г. по гр. д. № 1178/2020 г. на IV г. о.; решение № 139/11.03.2025 г. по гр. д. № 1137/2024 г. на III г. о. и др.

3. Следва ли времето за почивка, през което работникът е длъжен физически да е на разположение на работодателя, на негова територия, да се включва в периода на работно време?

Въпросът се обосновава с приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като се твърди, че въззивното решение противоречи на решение по дело С-344/19 г. на СЕС.

4. Има ли право работодателят да изисква от работник да престоява на негова територия по време на полагащото се време за почивка? Има ли право работодател да наказва работник за отсъствието му от територията на работодателя по време на почивка? При наличие на няколко пункта за отчитане началото и края на работното време, кой трябва да вземе предвид работодателят?

Въпросът се обосновава с приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отделно се излагат съображения, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно по съображения, че е налице явна необоснованост в изводите на въззивния съд за наличие на допуснати от касатора нарушения на трудовата дисциплина, обуславящи дисциплинарното й уволнение, заради това, че не е престоявала на територията на работодателя 9 часа, при наличие на трудов договор, който предписва 40 часова работна седмица, при 5 дневно отчитане.

Постъпил е отговор на касационната жалба от насрещната страна - „Л. Т.

София“ О., действащо чрез адвокат Д. Л. Л.-Й. - член на САК и адвокат С. П.

С. - член на САК, със становище за неоснователност на касационната жалба.

Излагат се подробни съображения по повдигнатите от касатора въпроси.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу 3 подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С постановения от него съдебен акт въззивният съд е очертал предмета на делото като е констатирал, че първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени от ищеца Д. Г. К. срещу ответника „Л. Т. София“ О. обективно кумулативно съединени конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 267 от 25.10.2023 г. на управителя на „Л. Т. София“ О., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист доставки“, и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на незаконното уволнение, в общ размер от 17 243,28 лв. за периода от 04.11.2023 г. до 04.05.2024 г., намален на 15 781,63 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Въззивната инстанция е отбелязала, че ищецът К. се позовава на нарушение на разпоредбите на чл. 192, 193, 194 и 195 КТ при налагане на дисциплинарното наказание; посочва, че не е напускал преждевременно работа, поради което не е извършил нарушение на трудовата дисциплина; не било ясно как е установено същото - оспорва докладната и отчета от системата за пропуски; не било ясно как и от кого се отчита работното време - на служебния паркинг или на турникета в сградата; системното нарушение не било констатирано по надлежния ред; Правилникът за вътрешния трудов ред бил приет след първото уволнение на ищеца и преди възстановяването му на работа, поради което не бил запознат с него; наложеното наказание не било съответно на извършеното нарушение - нарушение на чл. 189 КТ.

Въззивният съд е приел за установено, че видно от трудов договор № 1167/24.11.2015 г. с работодател „Л. Т. София“ О. и служител Д. Г. К., последният е назначен на длъжност „Специалност доставки“ като съгласно чл.

4, ал. 1 и 2 от договора служителят изпълнява задълженията си при условията на 40-часова работна седмица като разпределението на работното време се 4 установява в Правилника за вътрешния ред. Посочил е, че със заповед № 267 от 25.10.2023 г. на управителя на „Л. Т. София“ О. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение поради системни нарушения на трудовата дисциплина: неспазване на установеното работно време, изразяващо се в преждевременно напускане на работното място на посочените в заповедта дати в периода от 04.08.2023 г. до 19.09.2023 г., както следва: на 04.08.2023 г. - с 48 минути, на 09.08.2023 г. - с 19 минути, на 10.08.2023 г. с 32 минути, на 11.08.2023 г. - с 23 минути, на 17.08.2023 г. - с 38 минути, на 18.08.2023 г. - с 50 минути, на 21.08.2023 г. - с 41 минути, на 22.08.2023 г. - с 16 минути, на 24.08.2023 г. - с 8 минути, на 25.08.2023 г. - с 27 минути, на 28.08.2023 г. - с 51 минути, на 29.08.2023 г. - с 20 минути, на 30.08.2023 г. - с 50 минути, на 31.08.2023 г. - с 42 минути, на 01.09.2023 г. - с 56 минути, на 04.09.2023 г. - с 52 минути, на 05.09.2023 г. - с 52 минути, на 07.09.2023 г. - с 53 минути, на 08.09.2023 г. - с 46 минути, на 11.09.2023 г. - с 46 минути, на 12.09.2023 г. - с 52 минути, на 13.09.2023 г. - с 23 минути, на 14.09.2023 г. - с 44 минути, на 15.09.2023 г. - с 49 минути, на 18.09.2023 г. - с 38 минути, на 19.09.2023 г. - с 1 час и 7 минути.

Съдът е констатирал, че в заповедта е посочено, че в Правилника за вътрешния трудов ред е регламентиран 8-часов работен ден с 1 час обедна почивка, като е предвидено гъвкаво начало на работния ден - в интервала между 07:30 и 09:30 часа и съответно край на работния ден в интервала между 16:30 и 18:30 часа.

Съдът е коментирал, че с правилниците за вътрешния трудов ред на ответното дружество от 2022 г. и от 2018 г. нормалната продължителност на работното време през деня в „Л. техник“ О. е 8 часа с 1 час почивка за хранене (в Правилника от 2018 г. - 1 час обедна почивка), при 5-дневна работна седмица, с обща седмична продължителност 40 часа. Посочено е, че съгласно чл. 15 от Правилника от 2022 г. работният ден за служителите с установено нормирано или ненормирано работно време е с начало в диапазона между 07:30 и 09:30 часа и край съответно в диапазона 16:30 и 18:30 часа като почивката за хранене по време на работа е с времетраене 60 минути.

Съдът е отбелязал, че по делото са приети и приложени като доказателства докладна от 26.09.2023 г. от В. В., с която ръководителят на отдел „Човешки ресурси“ Р. Г.-Й. е уведомена за извършено от ищеца нарушение - системно неспазване на работното време в периода 04.08.2023 - 21.09.2023 г.; покана за 5 предоставяне на обяснения с дата 11.10.2023 г., с която ищецът е поканен да даде обяснения във връзка с образувано дисциплинарно производство в 1дневен срок, удължен до 16.10.2023 г.; обяснения от ищеца във връзка с горната покана; отчети от системата за пропуск на територията на ответното дружество, ведно с превод на български език; извлечение от електронен профил на ищеца, ведно с превод на български език.

Въззивният съд е отразил съдържанието на свидетелските показания на В. Ц.

В., служител при ответника, като е посочил, че същата познава ищеца от края на 2015 г. като до 2023 г. била пряк ръководител на прекия ръководител на ищеца; че достъпът до сградата, където е работил ищецът, се осъществявал през централния вход чрез маркиране на служебна карта на турникет, като маркирането на служебната карта при паркинга, който се намирал на съседна улица, било необходимо с цел ползването му само от служители на дружеството; че в дружеството било установено гъвкаво работно време с начало между 07:30 и 09:30 часа и продължителност от 8 часа работно време и 1 час обедна почивка; че преди първото уволнение ищецът се отчитал с пръстов отпечатък, след възстановяването му на работа - с карта за достъп, което било обяснено от прекия ръководител и колегите; че била утвърдена практика служителите да ползват обедната си почивка между 11:00 и 14:00 часа.