Определение № 938 от 19.12.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 938 гр. Сливен, 18.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20242200500582 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба против определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което са присъдени разноски на длъжника след обезсилване на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл.

248 от ГПК.

Частният жалбоподател заявява, че определението е неправилно и необосновано за размера над 50 лв., като развива подробни съображения, че при определяне на размер от 100 лв. съдът не е взел предвид фактическата и правна сложност на производството, единственото процесуално действие, извършено от процесуалния представител на ответника по заповедното дело, е подаване на възражение, което според частния жалбоподател не представлява процесуално представителство. Излага обилна аргументация в тази насока, позовава се и на решение от 25.01.2024г. на втори състав по дело № C‑438/22 на СЕС, според което нормите на НМРАВ не са задължителни за националния съд когато има нарушение на чл. 101 пар. 1 на ДФЕС.

С оглед изложеното иска да се отмени атакуваното определение за сумата над 50 лв. Иска да се посочи от адвоката способ или начин за доброволно изпълнение.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за своевременна, 1 редовна и допустима, подадена от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт заповеден съд.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК съдът е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и такава е издадена на заявителя, длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, като на заявителя са дадени указания за предявяване на иск относно вземането в едномесечен срок. Тъй като такъв иск не е бил предявен, съдът е обезсилил с разпореждане издадената заповед, а по молба по реда на чл. 248 от ГПК от адвоката на длъжника му е присъдил с атакуваното определение № 3948 от 24.10.2024г. на основание чл. 78 от ГПК сумата 100 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.

Въззивният съд намира, че така определеното възнаграждение е напълно съответстващо с характера и сложността на делото, цената на материалния интерес, обема на вложения труд и вида на извършените процесуални действия, попада в рамките, дадени с НМРАВ и не е налице противоречие с т.2 на решение от 25.01.2024г. на втори състав по дело № C‑438/22 на СЕС, поради което липсват основания за намаляването му.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното определение – да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, гр. София, ЕИК ******* против определение № 3948 от 24.10.2024г. по ч.гр.д. № 861/2024г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3948 от 24.10.2024г. по ч.гр.д. № 861/2024г. на СлРС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3