Протокол № 1283 от 26.09.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1657/2024
- Вид
- Протокол № 1283
- Подписан
- 26.09.2024
- В сила
- 26.09.2024
- Състав
- Светлана Тодорова, Мая Недкова, Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1283 гр. Варна, 26.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Тодорова
Членове:
Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Е. Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20243100501657 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:05 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Въззивната страна Д. Д. Ф., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. Ел. Е., редовно упълномощена и приета от съда от първа инстанция.
Въззиваемото дружество „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.
СЪДЪТ докладва постъпил по ССЕВ писмен отговор – становище с вх.
№ 21994/03.09.2024 г. от въззивното дружество чрез юрисконсулт Б.Т., с което изразява становище, че не възразява да се даде ход на делото и да се гледа в негово отсъствие. Изразил е становище по същността на правния спор и е претендирал разноски, за което е представил доказателства.
СЪДЪТ предоставя на процесуалния представител на въззивника, докладвания в днешно съдебно заседание писмен отговор – становище с вх. № 21994/03.09.2024 г., за запознаване със същото.
Адв. Е.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните не намира процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО съгласно Определение № 3554 от 20.08.2024 г.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 55785/09.07.2024г. от Д. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес: ******, представлявана от адв. Е. Г. Е. АК - Варна срещу Решение № 2230/13.06.2024г. по гр.д. № 15594/2023г. по описа на ВРС, с което съда е ОТХВЪРЛИЛ предявения от въззивника против „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133,със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №81В, ап.3, иск с правно основание чл. чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че въззивника не дължи на „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК 203374133, поради изтекла погасителна давност сумата от 5 294,74 лева по запис на заповед, издаден 29.04.2008 г., предявен за плащане на 29.04.2008 г, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на заявлението - 27.10.2008 г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски в хода на ч.гр.д. №8081/2008 г. по описа на Варненския районен съд, представляващи заплатена държавна такса в размер на 105,90 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева, за които вземания е бил издаден изпълнителен лист от 29.10.2008 г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 2456/29.10.2008 г. по ч.гр.д. № 8081/2008 г. по описа на Варненски районен съд, които вземания са били прехвърлени с договор за цесия, сключен на 23.02.2015 г. между „Транзакт Юръп“ ЕАД (с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД), като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД, като цесионер, по повод на които е образувано изп.д. № 20237180400636 описа на ЧСИ Станимира Костова Данова.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано и постановено в противоречие с материално – правните норми , моли за отмяната му и постановяване на друго, с което предявения иск да бъде уважен като основателен и доказан. Излага, че след като съда е установил правилно фактическата обстановка е достигнал до правни изводи , които са в разрез със събраните по делото доказателства. Излага , че ТР № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не следва да се прилага по отношение на изп.дело № 297/2010г. по описа на ЧСИ Л.М. под № 714 в КЧСИ доколкото, към дата на 2 постановяване на тълкувателното решение същото е било прекратено, а решението на ВКС се отнася само до висящи изпълнителни дела. Излага, че молбата за образуване на изп.дело не е от действията, които прекъсват давността , а изпълнителни действия , които прекъсват давността не биха могли да прекъснат последната, когато се извършват по перемирано изпълнително дело, какъвто е настоящия случай. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Изложени са аргументи за липса на изтекла погасителна давност относно процесните вземания, с оглед предприетите от взискателя действия по прекъсването й. Позовава се на ТР № 3/28.03.2023г. по ТД № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, както и на ТР № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.
В жалбата и отговора страните не са направили доказателствени искания.
Адв. Е.: Поддържаме жалбата, така като е предявена. В светлината на новите тълкувателни решение, които излязоха тази година, с малките промени, които влияят и върху самото решение, и върху логиката на приложимия закон.
СЪДЪТ намира, че следва да приложи по делото постъпилия писмен отговор – становище с вх. № 21994/03.09.2024 г. от „АПС Бета България“ ЕООД, ведно с доказателствата към него, поради което 3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото постъпилия писмен отговор – становище с вх. № 21994/03.09.2024 г. от „АПС Бета България“ ЕООД чрез юрисконсулт Б.Т., ведно с приложеното копие от пълномощно.
Адв. Е.: Нямам да сочим други доказателства. Представя списък с разноски, в който сме инкорпорирали и списъка от първата инстанция, който моля да приемете, ведно с доказателства за платен адвокат хонорар за настоящата инстанция.
СЪДЪТ по представения списък с разноски
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представения в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на въззивната страна Списък с разноски, ведно с Договор за правна защита и съдействие.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и от правна страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Е.: Считам, че жалбата е основателна, а решението на Варненския районен съд неправилно и незаконосъобразно, поради което Ви моля да го отмените.
Тук следва да бъде установено и подчертано, че последното изпълнително действие преди 2019 г., изобщо по преливащите от едно в друго дела, е призовката за доброволно изпълнение от 25.11.2010 г., за което има доказателства представени от частния съдебен изпълнител. По принцип цялата преписка е доста непълна. В нея не се съдържат някакви съществени елементи за извършвани описи, извършвани запори и т.н., като към 02.11.2012 г. са изпратени писма с искания за справки за банкови сметки, което по принцип не представлява изпълнителни действия.
Аз считам, че към 26.11.2012 г. е настъпила перемпция, т.е. делото е прекратено по закон. Т.е. в светлината на новото тълкувателно решение, давност по висящо изпълнително дело не тече, но ако същото е прекратено, давността започва отново да тече. И според нас, най – ранния момент на 4 започналата да тече давност е именно 26.11.2012 г.
При всички случаи след направените справки 2012 г. от ЧСИ Данова, като тук пак недоумение буди, че молбата за разглеждане на делата и за водене на делата от нея на тези, които са били образувани при М. е от 13.04.2011 г., а едва на 02.11.2012 г. са направени някакви искания за справки и то не са направени от взискателя, а самият съдебен изпълнител, както е видно от преписката, служебно е започнал да събира данни за длъжника. Ако така се прецени, че 02.11.2012 г. по някакъв начин е прекратена също давността и не е настъпила перемпция, то пак 02.11.2014 г. би трябвало да е настъпила, ако действията по събиране на данни могат да се счетат, което не е така, за действия, които прекъсват давността.
През 2019 г. е поискано първото същинско изпълнително действие, което вече е при изтекла давността и настъпила перемпция.
Моля за решение в горния смисъл, така както сме посочили в жалбата, както и да ни бъдат присъдени разноски.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5