Решение № 4216 от 12.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4216 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20231110125827 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ – за заплащане на сумата от 7000 лв. за отработено време за периода 01.06.2022 г. – 22.09.2022 г., чл. 222, ал. 3 КТ – за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 12 000 лв. и чл. 224, ал. 1 КТ – за заплащане на сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 13.05.2019 г.

– 12.09.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на всеки иск до окончателното изплащане и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на мораторна лихва за периода 12.09.2022 г.

– 13.05.2023 г., дължима върху всяка от посочените главници.

В исковата молба се твърди, че ищецът Р. С. С., ЕГН ********** се намирал в трудово правоотношение с ответника „Ви енд джи ойл“ ЕООД, съгласно което заемал длъжност „инженер-строителство, изграждане и архитектура“, считано от 27.03.2001 г., като същото било прекратено считано от 12.09.2022 г. Посочва, че след като се пенсионирал /при ответника/, продължил да работи при него, като не било налице прекъсване повече от десет години, поради което на основание чл. 222, ал. 3 КТ, твърди, че ответникът му дължи сумата от 12 000 лв., която се формирала от шест брутни заплати в размер на 2000 лв. всяка, какъвто бил и размерът на последната брутна заплата на ищеца, съответно за месец август 2022 г/. В подкрепа на това твърдение, излага, че е престирал труд при ответника през периода 08.10.2000 г. – 08.10.2010 г., към който момент ищецът се пенсионирал. На следващо място, твърди, че ответникът не му заплатил сумата от 7000 лв., дължимо трудово възнаграждение за четири месеца за периода 01.06.2022 г. – 22.09.2022 г., като дневната ставка била в размер на 91 лв. Претендира се и сума в размер от 6000 лв. за неизползван платен годишен отпуск, като е посочен период от 13.05.2019 г. до 12.09.2022 г., или общо 72 дни – по 24 дни на година. Заявена е и претенция за заплащане на мораторна лихва за 1 периода 12.09.2022 г. до 13.05.2023 г., претендирана върху всяка от горепосочените суми.

Ответникът в законоустановения срок е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че трудовото правоотношение между страните е възникнало на 02.08.2010 г. и е прекратено на 22.10.2022 г., като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникване на процесното правоотношение. Поддържа, че задължен работодател по реда на чл. 222, ал. 3 КТ, е този, при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въведено е възражение за давност, в случай че искът по чл. 222, ал. 3 КТ бъде уважен. Относно иска за заплащане на трудово възнаграждение, ответникът твърди, че същото /в размер на 710 лв./ е било изплатено на ищеца, поради което претенцията се явява неоснователна. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск, същият се оспорва по основание, евентуално е въведено възражение за погасяване правото на ползване.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.128 т.2 от КТ.

За да бъде уважен иска по чл. 128, т.2 КТ ищецът следва да докаже наличието на трудово правоотношение, по което за процесния период е престирал труд, както и размера на уговореното трудово възнаграждение, както основно, така и допълнителни трудови възнаградения с постоянен характер.

Едно от основните задължения за работодателя по трудово правоотношение е ежемесечно да изплаща трудово възнаграждение на работника/служителя за положения от него труд чл. 128 КТ вр. чл.270, ал.2 и ал.3 КТ.

Безспорно между страните е, а и се установява от представения трудов договор № 10874/02.08.2010г. и копие от трудова книжка, че за процесния период 01.06.2022 г. – 22.09.2022 г. между тях е съществувало безсрочно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „техник строителство и архитектура“.

С доклада по чл. 140 ГПК е било разпределено в тежест на ищеца да докаже твърдението си, че за процесния период е полагал труд в предприятието на работодателя.

Горните обстоятелства не се установяват от показанията на свидетеля Стойчо Стойков, тъй като същият не говори конкретно за периода 01.06.2022 г. – 22.09.2022 г. и също така към тази дата не е бил служител на дружеството, съответно не е имал преки възприятия. Още повече показанията му в тази им част съдът не кредитира, като противоречиви. Свидетелят първо сочи, че през периода 01.06.2022 г. – 22.09.2022 г. ищецът го е посещавал със служебен автомобил на фирмата, след което твърди, че служебната кола на ищеца е била отнета през 2020г. След това пък си противоречи, като сочи, че ищецът го е 2 посещавал със служебен автомобил до 2018г. С оглед горното тези показания не следва да бъдат ценени като достоверни най-малкото по отношение на датите на случилото се.

Съдът намира, че от изготвената ССчЕ се доказва, че ищецът е отработил единствено 5 работни дни през м.06.2022г. за процесния период. Това обстоятелство се извежда от счетоводните записи на работодателя, съответно се счита за признато извънсъдебно. Същото следва и от подадените и одобрени молби за неплатен отпуск, считано от 08.06.2022г. до края на процесния период както и отчасти от свидетелските показания на св. Константин Попов.

От заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, неоспорено от страните, и обясненията дадени в съдебно заседание на 05.11.2024г. се извежда, че за процесния период 01.06.2022 г. – 22.09.2022 г. са били правени удръжки, съответно са били внасяни осигуровки за работника. Възнаграждението за отработените 5 на брой работни дни е определено в размер на 33,02 лв., нетна сума.

По тези съображения съдът намира, че искът е основателен единствено до размера от 33,02 лв. и следва да се отхвърли в останалата му част.

Относно иска с правно основание чл.222 ал.3 от КТ.

За да бъде уважен иска по чл. 222, ал. 3 КТ ищецът следва да докаже, че трудовото правоотношение е прекратено, независимо от правното основание за прекратяване, че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди прекратяването на трудовото правоотношение; че е работил при ответника или същата група предприятия повече от 10 години преди прекратяване на трудовото правоотношение.

Както се посочи по-горе не е спорно обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като със Заповед № 1124/24.10.2022г. правоотношението е прекратено на основание чл.325 т.1 от КТ считано от същата дата.

Съгласно константата практика на ВКС, обективирана в решение № 270/24.03.2014 г., постановено по гр. д. № 1296/2013 г., решение № 15/2.02.2016 г., постановено по гр. д. № 2520/2015 г. и решение № 49/5.04.2017 г., постановено по гр. д. № 3521/2016 г., трите по описа на ВКС, ГК, III г. о., а също така и решение № 235/3.07.2014 г., постановено по гр. д.

№ 969/2014 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 80 от 24.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2050/2017 г., IV г. о., ГК и др.: Правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ възниква при придобито от работника или служителя право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст и прекратяване на трудовото му правоотношение, се извършва това. Правото на пенсия трябва да съществува към момента на прекратяване на трудовия договор, независимо от това дали е придобито едновременно с прекратяването или преди този момент. То обаче следва да е придобито по време на действието на трудовия договор, който се прекратява, поради което може да бъде реализирано само по отношение на лицето, което има качеството му на работодател по този договор. Затова задължен по смисъла на чл. 222, 3 ал. 3 от КТ е този работодател, при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако впоследствие работникът постъпи на нова работа, независимо от това дали е упражнил правото си на пенсия или не, той няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Претенцията спрямо работодателя, при когото правото е първоначално възникнало обаче се запазва на общо основание. От този работодател работникът или служителят може да търси обезщетението по общия ред, стига да не е погасено по давност.

От удостоверение от ТД на НОИ се констатира, че ищецът Р. С. С. е придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 31.07.2010г. От представена в открито заседание на 24.09.2024г. трудова книжка и от копие от същата се установява, че за периода от 24.10.2005г. до 31.07.2010г. ищецът е работил при ответното дружество „Ви едн джи ойл“ ЕООД, като за периода от 20.05.2004г. до 24.01.2005г. е работил при „Алдор“ ЕООД, а от 01.03.2004г. до 19.05.2004г. при „Кампанела“ ООД.

Отделено е било като безспорно между страните, че дружествата „Алдор“ ЕООД, „Кампанела“ ООД и „Ви едн джи ойл“ ЕООД са различни правни субекти, между които не е настъпвало правоприемство. Съответно съдът намира, че не е доказано същите да са били в една група предприятия, както твърди ищеца.

Ето защо не може да се приеме, че ищецът Р. С. С. към датата на придобиване и упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е имал при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години. Както се сочи в Трудово право, Васил Мръчков, 9-то издание – последните десет години трудов стаж, означават годините преди възникването на основанието за изплащане на това обезщетение – т.е. в случая пенсионирането на работника на 31.07.2010г.

Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ, обаче, работникът придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. При така приетата фактическа обстановка принципно на работникът би се дължало обезщетение в размер на 2 работни заплати от работодателя, при който се е пенсионирал - „Ви едн джи ойл“ ЕООД.

Вземането за това обезщетение, съгласно приетото от горепосочената практика, е станало изискуемо от датата на пенсиониране на работника/прекратяването на правоотношението му на това основание/ на 31.07.2010г. Следователно, съдът намира направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност за основателно, тъй като от тази дата до датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2023г. са изтекли повече от 10 години.

По тези съображения искът по чл. 222, ал. 3 от КТ за сумата от 12 000 лв. следва да се отхвърли изцяло.

Относно предявения иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ.

4

Според чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. За да бъде уважен такъв иска е необходимо установяването на две кумулативни: 1. прекратяване на трудовото правоотношение и 2. наличие на неизползван платен годишен отпуск.

От изложеното се установява, че между страните е съществувало действително трудово правоотношение прекратено със Заповед № 1124/24.10.2022г. на основание чл.325 т.1 от КТ.

От заключението по ССчЕ, както и от съдържанието на цитираната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, в която работодателя изрично е признал факта на дължимост на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 28 дни, съдът счита, че наличието на такъв е установено по безспорен начин, а размерът му е 1322,44 лв. – брутна сума и 1192,22 лв. – нетна сума.

В настоящото производство работодателят носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, че същия е платил задължението за изплащане на обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ ,което не е било сторено. Няма данни за валидно извънсъдебно прихващане с въпросната сума, както е посочено в заповедта, тъй като вземането, с което е прихванато не е било ликвидно – за него към настоящия момент се води съдебен процес по гр.д. № 12986/2023г. по описа на СРС.

Разпечатката съдържа 37 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/911d9fd8-f90f-4493-a4e9-b20e9620e5ff