Определение № 407 от 28.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. София, 28.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20258002100371 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 172 от 2. 09. 2024 г. по гр. д. № 188/2024 г. на АС – Бургас е потвърдено решение № 135/07.02.2024 г. по гр.дело № 1610/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което частично е уважен и частично е отхвърлен предявен от Община – Несебър против „Слънчев бряг“ АД, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за собственост, като: а/. е прието за установено в отношенията между страните, че Община – Несебър не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***и площ от 326 кв.м., както и на поземлен имот с идентификатор ***и площ от 11409 кв.м. по КККР на [населено място], к.к. „Слънчев бряг“, и двата с административен адрес [населено място], к.к. „Слънчев бряг“, улица „***“; б/. е отхвърлен предявеният от „Слънчев бряг“ АД против Община – Несебър отрицателен установителен иск относно поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 3092 кв.м. и с адрес [населено място], к.к. „Слънчев бряг“, улица „***“, поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 3268 кв.м и с адрес [населено място], [улица], реална част от 2915, 70 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***с обща площ 24231 кв.м., която реална част е защрихована на комбинираната скица на стр. 14 от делото на районния съд.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ищеца „Слънчев бряг“ АД в частта му потвърждаваща първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Твърди се неправилност на решението в тази част поради постановяването му при необсъждане на всички събрани по делото доказателства и неправилна преценка на обсъдените, поради необоснованост на фактическия извод за недоказаност на твърдението на ищеца, че имотите, предмет на отхвърлителната част на въззивното решение, не са част от имота, 1 описан в представения от ищеца акт за държавна собственост и поради противоречие на изводите на съда с материалния закон – пар. 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА, пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС.

Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С отговор на касационната жалба, подаден от ответната по иска страна Община Несебър, са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Въззивното решение е обжалвано и от ответника Община – Несебър в частта, уважаваща отрицателния установителен иск. Твърди се неправилност на същото в тази част поради необоснованост на фактическите изводи – формирането им при нарушение правилата на формалната логика и при несъответствието им с доказателствата по делото, поради допуснато съществено процесуално нарушение – необсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и поради нарушение на материалния закон – пар. 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Делото има за предмет предявен от „Слънчев бряг“ АД против Община – Несебър, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск. Правният интерес от иска е обоснован с твърдението, че ищцовото дружество е собственик на процесните имоти, като ги е придобило на основание и ПМС № 201/25. 10. 1993 г. и чл. 17а ЗППДОП /отм./, както и с обстоятелството, че ответната община е съставила актове за частна общинска собственост на имотите. Твърди се, че имотите са били част от терен държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на Комитета по туризъм за нуждите на курортен комплекс „Слънчев бряг“ и на Туристически комплекс „Слънчев бряг“ (със статут на стопанско обединение), преобразувано в ДФ „Слънчев бряг“, преобразувана чрез разделянето й на 13 бр. държавни фирми, правоприемници на имуществото на ДФ „Слънчев бряг“, преобразувани в 13 бр. еднолични дружества с ограничена отговорност, преобразувани в „Слънчев бряг“ ЕАД с едноличен собственик на капитала държавата, преобразувано в „Слънчев бряг“ АД.

С отговора на исковата молба ответната страна Община – Несебър е оспорила придобивните основания на ищеца. Не е заявила конкретно придобивно основание. Позовава се на АОС № 896/29. 11. 2020 г. и АОС № 889/29. 11. 2000 г., в които като придобивно основание се сочи нормата на пар. 42 ПЗР ЗИД ЗОС.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с АДС № 2600/18.07.1995 г. е актуван като държавна собственост имот с площ от 2 150 дка, предоставен за нуждите на КК „Слънчев бряг“ с РМС № 238/20. 11. 1973 г., заповед № 3890/14.12.1973 г. на министъра на горите и опазване на околната среда, протокол на комисията по чл. 12 ПП ЗГ от 25. 04. 1973 г., при граници: север - южните части на ръба на отводнителния канал, запад - стария път 2

Варна - Бургас до разклона за [населено място], юг - пътя за [населено място] до входа на северния плаж, изток - плажната ивица край морето. В АДС е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление на „Слънчев бряг“ ЕАД. Като приложени документи са посочени заповед № 3890/14.12.1973 г., РМС № 238/20.11.1973 г., протокол на комисия по чл.12 ППЗГ от 25.04.1973 г. и „скица М 1:10000“. За неоснователен е приет доводът на ответника за нищожност на АДС поради съставянето му от министъра на регионалното развитие и благоустройството а не от министъра на финансите или от областния управител, каквото е изискването на чл. 66 ЗДС (обн., ДВ, бр.44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г.), доколкото към съставяне на акта е действала НДИ /отм./ и съгласно чл. 78 от същата, актът е съставен от надлежен орган.

От приложените към АДС документи - заповед № 3890/14.12.1973 г., РМС № 238/20.11.1973 г., доклад от 18. 08. 1973 г. на министъра на горите и опазването на природната среда и протокол на комисия по чл.12 ППЗГ от 25.04.1973 г. е установено, че с протокол от 25. 04.

1973 г. комисията по чл. 12 ПП ЗГ е разгледала искането на ДСО „Балкантурист“ – София за изключването на 2150, 2 дка от курортните гори на Горско стопанство – Несебър, като предложените за изключване площи от горския фонд са предвидени по Общия градоустройствен план на комплекса „Слънчев бряг“, одобрен със заповед № 100800/16. 10.

1970 г. на МСА, за разширение на курортния комплекс за парково устройство и строителство на нови хотели, ресторанти и атракционни съоръжения. С цитираното РМС е разрешено на министъра на горите и опазване на природната среда да изключи от ДГФ 2150 дка гора в района на ГС - Несебър и да я предостави за нуждите на КК „Слънчев бряг“, а със заповед № 3890/14. 12. 1973 г. на министъра на горите и опазване на природната среда е разпоредено безвъзмездно изключване от ДГФ на 2150 дка залесена и незалесена горска площ при граници: на север южните части на ръба на отводнителния канал до пресичането на същия с новия панорамен път, на запад – по стария път от Варна за Бургас до разклона за [населено място], на юг – по пътя за [населено място] до входа на северния плаж до заустването на отводнителния канал и на изток плажовата ивица край морето в м. „А.“, „П.“, р. Б., Северен плаж – част от ГС – [населено място], която площ е описана в приложения протокол и скица в М 1:10000. Посочено е, че описаната площ се предава на Комитета за отдих и туризъм за нуждите на КК „Слънчев бряг“.

Общият градоустройствен план на курортен комплекс „Слънчев бряг, одобрен със заповед № 100800/16. 10. 1970 г. на министъра на строителството и архитектурата не е открит от вещите лица в Община Несебър и в ОА – Бургас - същите са уведомени, че планът не се съхранява в посочените учреждения.

В досието на акта за държавна собственост има копие на скица-ситуация на терените на КК „Слънчев бряг“ М 1:10000, която според вещото лице инж. К. по-скоро представлява схема, отразяваща графично описаните в акта граници на територия от 2150 дка. Според вещото лице инж. С. тази скица не е издадена по конкретен план, имотът не е описан съобразно конкретен план, границите на терена не могат да се отразят точно в сега действащата кадастрална карта. Изложеното предполага грешка от порядъка на около 10 метра при изработване на цифровия модел, който да се наложи на кадастралната карта, а изследване на 3 терен с площ от 2150 дка е обемна геодезическа дейност. При тези данни вещото лице инж.

С. е дало заключение, че два от процесните имоти – с идентификатори ***и площ от 326 кв.м., както и на поземлен имот с идентификатор ***и площ от 11409 кв.м. се включват в имота, описан в АДС като актуван за държавна собственост и предоставен за стопанисване и управление на ищеца и негови праводатели, а за останалите имоти не може да се даде заключение че се включват в актувания терен. Според вещото лице К. при описаните данни не може да се направи извод за включване на имотите в терена, описан в АДС.

В периода 1988 г. – 1990 г. в имота с идентификатор ***са изградени атракционни съоръжения – водна пързалка „Ролба“ (1988 г.) с площ от 1200 кв.м. и басейн (1990 г.) с площ от 49 кв.м., за които е съставен АДС № 2325/17. 10. 1994 г. и които съоръжения са продадени на ЕТ ГМК-Райвъл-Георги Карагьозов“, като обособена част от „Слънчев бряг“ АД, с договор за приватизационна продажба от 05. 07. 1999 г.

С РМС № 1/12.02.1988г. за преустройство на дейността, организацията и управлението на туризма и отдиха, считано от 01.03.1988г. са образувани отделни предприятия в системата на „Балкантурист“, от които със седалище в Слънчев бряг са: „Балкантурист - Месембрия“ Несебър, „Балкантурист - Тракия“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Кубан“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Емона“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Глобус“ - Слънчев бряг, „Балкантурист - Елените“ - Слънчев бряг, „Спорт и други дейности“ - Слънчев бряг и „Предприятие Строителство и ремонт“ - Слънчев бряг. С решение от 24.04.1990 г. на председателя на Комитета по туризъм е образувана ДФ „Слънчев бряг”, на основание чл. 11, ал. 3, буква „а“ от Указ № 56 за стопанската дейност и чл. 3 от Постановление на Министерски съвет № 35/10.04.1990г., считано от 24.04.1990г., която поема активите и пасивите на описаните държавни предприятия. С решение № 83 от 18.06.1991 г. на председателя на Комитета по туризъм на основание чл. 11, ал. 3, буква „а“ от Указ № 56 за стопнската дейност и чл. 5, ал. 1 ПМС № 2/1989 г. е постановено прекратяване на държавната фирма и поемане на нейните активи и пасиви от 13 новообразувани държавни фирми, а с поредица от решения на комитета по туризъм от 18. 06. 1991 г. и от 22.08.1991 г. тези държавни фирми са преобразувани в еднолични дружества с ограничена отговорност с държавно имущество и са вписани в ТР („Спорт - Слънчев бряг“ ЕООД, „Туристтур Слънчев бряг“ ЕООД, „Поморие - Слънчев бряг“ ЕООД, „Сатурн - Слънчев бряг“ ЕООД, „Бургас - Слънчев бряг“ ЕООД, „Кубан - Слънчев бряг“ ЕООД, „Гларус - Слънчев бряг“ ЕООД, „Диамант - Слънчев бряг“ ЕООД, „Черно море - Слънчев бряг“ ЕООД, „Глобус Слънчев бряг“ ЕООД, „Ресторанти - Слънчев бряг“ ЕООД, „Хотели - Слънчев бряг“ ЕООД и „Автотранспорт - Слънчев бряг“ ЕООД). С решение № 51905190/25.08.1992 г. по ф.дело № 5500/1992 г. на БОС в ТР е вписан консорциум под формата на дружество с ограничена отговорност с фирма „Слънчев бряг” ООД, със съдружници изброените ООД. С решение от 17. 02. 1993 г. по гр.д.838/1993 г. на БОС е вписано в регистъра на търговските дружества еднолично акционерно дружество с държавно имущество с наименование „Слънчев бряг“ ЕАД, което е образувано чрез сливането на посочените по-горе 13 бр. еднолични дружества с ограничена отговорност и консорциума под формата на ЕООД, като в решението е посочено, че новосъздаденото акционерно дружество поема всички активи и пасиви на 4 сливащите се дружества по баланса им към 30.11.1992 г. В устава на „Слънчев бряг“ ЕАД също е посочено, че дружеството е еднолично акционерно дружество с държавно имущество, което е учредено чрез сливането на 13 бр. ЕООД, чийто капитал е изцяло държавен. Преобразуването на едноличните дружества с ограничена отговорност в ЕАД е станало на основание РМС № 134 от 28. 12. 1992 г. По протест на окръжния прокурор на Бургас, с решение № Ф- 234 от 26.01.1996 г. по ф.д.143/1994 г. по описа на ВС са отменени решенията от 17. 02. 1993 г. и от 22. 07. 1993 г. по гр.д.838/1993 г. на БОС (първото - за регистрация на „Слънчев бряг“ ЕАД, а второто - за вписване промяна на вписани обстоятелства) и е постановен отказ да се впише в регистъра на търговските дружества на еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Слънчев бряг” ЕАД, образувано чрез сливане на държавни търговски дружества. Решението е постановено по съображения, че за едно от едноличните дружества с ограничена отговорност, вливащи се в ЕАД (консорциум „Слънчев бряг“ ООД) след подаване на заявлението за регистрация ЕАД и преди влизане в сила на решението за регистрация на ЕАД, е отменено вписването в търговския регистър. Постановено е и да се заличат направените по силата на отменените решения вписвания. С решение № 463/23.09.1996 г. по дело № 216/1996 г. по описа на ВС, петчленен граждански състав, е оставена без уважение подадената от „Слънчев бряг” ЕАД молба за преглед по реда на надзора на решение № Ф-234/26.01.1996 г. по ф.д.143/1994 г. на ВС. След отмяната на решенията от 17.02.1993 г. и от 22.07.1993 г. по ф.д.838/1993 г. на БОС и след поправка на заявлението и отстраняване на нередовностите, констатирани с отменителното решение на ВС, с решение от 07.10.1996 г. по ф.д.3202/1996 г. по описа на БОС е регистрирано отново държавно търговско дружество „Слънчев бряг” ЕАД. Решението е постановено по подадено заявление, придружено от заповед № 237 от 30.09.1996 г. на председателя на Комитета по туризъм при МС, с която е изменено решение № 19 от 16.02.1993 г. на председателя на КТ при МС, въз основа на което е образувано ф.д.838/1993 г. на БОС. В решението на БОС са обсъдени както представените със заявлението документи, така и наличните по ф.д.838/1993 г. на БОС, и е прието, че са отстранени констатираните в отменителното решение на ВС недостатъци, заради които е било отменено вписването в ТР по отмененото решение. Съдът е посочил, че извършените от дружеството правни действия в периода от вписване на отмененото решение до постановяване на това решение, следва да се ценят като извършени от името на дружество в процес на регистрация съгласно чл.69 ТЗ.