Определение № 2408 от 14.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2408 гр. Варна, 13.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20243100501001 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника “Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК 207140327, в качеството му на универсален правоприемник на “Аксес Файнанс“ ООД, с ЕИК 202806978, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Иван Вазов“, ул.“Балша“ №1, бл.9, ет.2, представлявано от Ц. П. К. действащо чрез юрисконсулт Ива Николова, против Определение №3153 от 15.03.2024г. постановено по гр.д.№12097/2022г. на РС Варна, с което е уважена молбата на ищцовата страна за изменение на постановеното по същото дело Решение №3938 от 04.12.2023г., като ответното дружество е осъдено да заплати на адв.М.

М. допълнително сумата от 480лв., съставляваща част от дължимото адвокатско възнаграждение с включен ДДС за оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА на ищцата Е. В. Николова.

С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че с Решение №3938 от 04.12.2023г. по гр.д.№12097/2022г., съдът е уважил претенция на ищцата, състояща се от три обективно съединени иска за прогласяване нищожността на договорните клаузи по сключения между страните Договор за кредит “Бяла Карта“ №806483 от 21.02.2020г., обективирани в чл.20, чл.21, ал.4 и чл.21, ал.5 от същия, като ответното дружество е осъдено да заплати на адв.М. М. възнаграждение за процесуално представителство на ищцата в размер на 2400лв., които към настоящия момент са надлежно платени. Поддържа се, че дължимото в разглежданият казус адвокатско възнаграждение, следва да се определи единствено по правилата на чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ, за един иск, без да се прилага разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата, доколкото оказаната правна защита и съдействие касае обективно съединени искове, основаващи се на 1 едни и същи правоотношение и правопораждащи факти. На следващо място се поддържа, че претендираното в случая адвокатско възнаграждение в размер от 2840лв. с ДДС за оказана безплатна защита е прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради липса на процесуални усложнения и реално извършени действия от процесуалният представител на ищеца, като спорът е изцяло правен. На последно място се поддържа, че не са налице основания за начисляване на ДДС върху процесното адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно чл.2 от ЗДДС и чл.2, § 1, б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност. Твърди се, че безплатна правната помощ, която адвокат оказва на материално затруднени лица представлява безвъзмездна доставка на услуга смисъла на чл.9, ал.1 вр. с чл.8 от ЗДДС и не подлежи на облагане с данък върху добавената стойност. Развити са подробни съображения в подкрепа на гореописаните доводи и се сочи относима съдебна практика, включително постановена от СЕС. Моли се за отмяна на атакуваният съдебен акт и постановяване на нов, с който да се редуцира присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба, е подал отговор на същата, с който се поддържа становище за неоснователност на оплаквания изложени от жалбоподателя. Поддържа се, че определеното от съда адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на ищцата пред първа инстанция, е правилно като съобразено с фактическата и правна сложност на делото, и с обема на извършена работа от адвоката. Също така е съобразено с приложимата нормативна уредба и трайната съдебна практика. Развити за обстойни съображения и аргументи в подкрепа на становището за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като се сочи и съдебна практика в тяхна подкрепа. С оглед изложеното, се моли за оставяне на депозираната частна жалба без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалваният съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д.№12097/2022г. на Районен съд Варна има за предмет три обективно съединени иска предявени от Е. В. Николова, против “Аксес Файнанс“ АД за прогласяване нищожността на договорните клаузи по сключения между страните Договор за кредит “Бяла Карта“ №806483 от 21.02.2020г., обективирани в чл.20, чл.21, ал.4 и чл.21, ал.5 от същия. С Решение №3938 от 04.12.2023г. по цитираното дело, съдът е уважил изцяло исковата претенция, като е присъдил адвокатски хонорар на адв.М. М. за оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА на ищцата в размер на 2400лв.

В последствие по делото са постъпили молби и от двете страни за изменение на 2 решението в частта за разноските на основание чл.248 от ГПК, като ищцовата страна е поискала присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение в размер от 480лв., а от ответникът е поискал редуциране на хонорара с доводи, идентични на изложените в настоящата частна жалба.

Поради неизпълнение на указанията на съда, молбата на ответника по чл.248 от ГПК е върната, като произнасянето с атакуваното определение, е ограничено единствено по исканията на ищцата. С въпросното определение съдът е възприел доводите на страната, че върху хонорара определен по реда на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗА се дължи ДДС, т.е. е уважил молбата на ищцата.

Въззивният съд намира, че изложените от първоинстанционният съд мотиви, са съобразени с нормативната база с преобладаващата актуална съдебна практика, съответно са правилни.

На първо място, следва да се има предвид, че подробно развитите доводи на жалбоподателя за реда за формиране на адвокатският хонорар без оглед на броя на исковете и за прекомерността на същия, са преклудирани, тъй като молбата на страната за изменение на решението в частта за разноските, е върната на подателят й, съответно тези аргументи не са били предмет на развилото се пред първоинстанционният съд производство по чл.248 от ГПК. С определението, което е предмет на въззивно обжалване, съдът е разгледал единствено въпроса начислявали се ДДС върху адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА или същото се явява “освободена доставка“.

Ето защо предмет на настоящата въззивна проверка, могат да са единствено доводите на въззивника за недължимост на ДДС.

Настоящият състав на съдът, е запознат със съществуването на противоречива съдебна практика по въпроса, следва ли да се начислява ДДС върху присъденият адв.хонорар по реда на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗА, както и с отправеното преюдициално запитване към СЕС C-744/2, като споделя тезата, че ако предоставилият услугата адвокат се явява данъчно задължено лице по ЗДДС, то с оглед нормата на чл.26, ал.2 от ЗДДС доставката попада в кръга на облагаемите с ДДС доставки по чл.2, т.1 ЗДД, без значение дали адвокатското възнаграждението се дължи от представляваната страна или от насрещната такава. Също така, че разпоредбата § 2а от ДР на НМРАВ №1/2004г., според която за регистрираните по ЗДДС адвокати върху възнагражденията се начислява ДДС, съставляващо неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, не противоречи на постановките на Директива №2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС, тъй като въпросната разпоредба не въвежда правило, че данъчната основа включва ДДС.

По изложените съображения частна жалба, се явява неоснователна, съответно обжалваното определение, следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение №3153/15.03.2024г. постановено по гр.д.

№12097/2022г. на РС Варна, с което е уважена молбата на ищцовата страна за изменение на постановеното по същото дело Решение №3938 от 04.12.2023г., като “Аксес Файнанс“ АД е осъдено да заплати на адв.М. М. допълнително сумата от 480лв., съставляваща част от дължимото адвокатско възнаграждение с включен ДДС за оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА на ищцата Е. В. Николова

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4