Решение № 3965 от 01.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3965 гр. София, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110124311 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на ДРУЖЕСТВО срещу А. С. А., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на дружеството следните суми – 1363,82 € – цена за доставена за периода месец май 2020 г. - месец април 2022 до топлоснабден имот с адрес АДРЕС (аб. № 185868), топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.08.2023 г., до окончателното плащане; 103,18 € – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2021 г. – 21.07.2023 г.– вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 43470/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът бил „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.

150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната 1 година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е ФИРМА, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок (започнал да тече на 18.06.2025 г., когато е влязло в сила определението на съда за отказ за правна помощ на ответника) не е подаден отговор от ответника – А. С. А..

В съдебното заседание ответникът моли чрез адвоката си за отхвърляне на исковете.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 26 от делото договор за наем от 07.11.2005 г. ответникът е определен за наемател на общинско жилище с адрес: АДРЕС, като договорът е без срок. Аргументите на адвоката на ответника, че това не доказвало ползване към процесния период са правен нонсенс – щом е започнало изпълнението на договор за наем и наемателят се е нанесъл, и договорът е безсрочен, в тежест на наемателя (в случая – ответника) е да установи напускането си.

Съгласно представено от ищеца с исковата молба споразумение от 02.02.2023 г. ответникът е признал пред ищеца свой дълг за доставена до описания в първия абзац на решението имот топлинна енергия в периода от месец май 2020 г. до месец декември 2022 г. на стойност 4359,75 лева и 238,72 лева лихва за забава, и се е задължил да върне тази сума разсрочено на месечни вноски по 191 лева до 02.01.2025 г. Към споразумението на лист 17 е представена констатация от цинично наречените „обществени посредници“, които всъщност са служители на ищеца.

Съгласно представени на лист 154 – 155 от делото изравнителни сметки на третото лице – помагач задълженията на ищеца за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г. са в размер на сбора от 1080 лева и 1572,09 лева, или 2652,09 лева без ДДС, или 3182,50 лева с ДДС.

Съгласно изслушаното заключение на счетоводната експертиза по делото, прието в заседанието от 15.12 2025 г. (на лист 126), а в писмен вид – представено на лист 118 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал.

3, изр. второ ГПК, ответникът е изплатил на ищеца в периода от 10.12.2022 г. до 28.08.2025 г. сумата от 8650,25 лева, които според вещото лице не са отнасяни към процесния период освен 648,74 лева, а имало друга „съдебна сметка“, като са били ползвани за погасяване на текущи задължения на ответника след 2022 г.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена 2 топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията. Ответникът твърди плащане.

По делото се установява на първо място, че чрез своите „обществени посредници“ (по-удачната сума с оглед действията на ищеца е „пладнешки разбойници“) ищецът е подписал споразумение с ответника последният да му плати 4359,75 лева при действителен дълг от 3182,50 лева. Ответникът е платил 8650,25 лева, което при това потребление му стига за пет години – дори след датата на завеждане на иска. При липса на каквито и да е доказателства какво ответникът е сочел, че плаща, е следвало да се погасяват най-старите му задължения, вкл. по споразумението, а не ищецът да ги крие на касите си в „съдебни сметки“ и други форми на двойно счетоводство и така да не изпълнява правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, което дава право на длъжника да избере какво плаща, а не да се оставя на сляпата милост на кредитора си.

Съдът дори няма да си прави труда да смята колко задължения са погасени – процесните няма как да не са.

Относно разноските:

Тъй като ищецът със споразумение е измамил ответника за истинския размер на дълга на последния, а ответникът е плащал многократно повече от сметките си, то искът следва да се отхвърли. Ответникът не е доказал разноски и не следва да му се присъждат.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ДРУЖЕСТВО искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.

153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо А. С. А., с ЕГН: **********, и адрес: АДРЕС, че дължи на ДРУЖЕСТВО, с ЕИК: *********, и адрес на управление: АДРЕС, сумите 1363,82 € – цена за доставена за периода месец май 2020 г. - месец април 2022 до топлоснабден имот с адрес АДРЕС (аб. № 185868), топлинна енергия, и 103,18 € – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2021 г. – 21.07.2023 г.– вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 43470/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на 3 ищеца – ФИРМА, с ЕИК: *********2.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4