Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 10.03.2017, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
6253/2016
Подписан
10.03.2017
В сила
14.04.2017

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147а, ал.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл.3, ал.1, т.3 · Закон за кредитните институции
  • чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.3а · Закон за кредитните институции
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 1, ал. 1, т. 7 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен, 10.03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря П.И. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №6253 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска 254,52 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 127,26 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, представлявано от ***, *** и *** – Управители против Т.С.С., ЕГН **********,***, ***, в която се твърди, че на 10.04.2012г. е сключен Договор за кредит №*** между „***" *** като кредитор, от една страна и Т.С.С. като длъжник, от друга. Твърди, че договорът е сключен при следните параметри: По кредита: Сума на кредита: 500 лева; Срок на кредита: 6 месеца; Размер на вноската по кредита: 142 лева; Годишен процент на разходите (ГПР): 463,45;

Годишен лихвен процент: 211,09; Лихвен процент на ден: 0,58; Общо задължение:

915,62 лева. Твърди, че съгласно т.V.Б от Договора, неразделна част от него са Общи условия, които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците са запознати и приемат, внимателно са се запознали със съдържанието им преди подписване на договора, нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват. Твърди, че „***" *** изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като превежда паричната сума по посочена от длъжника Т.С.С. банкова сметка, *** (документ № 4299503 за кредитен превод с референция: *** от дата:

11.04.2012г). Твърди, че предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е платил 4 месечни вноски, като последното плащане е от дата: 18.12.2012г, след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 8.3.1 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, а именно: ,,....В случай че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост...." на 02.04.2013 г. договорът му за кредит е прекратен автоматично от страна на „***" ***. Твърди, че съгласно уговореното в чл. 8.4 от Общите условия към Договора за кредит „...След прекратяване на ДК, на което и да е основание чл. 8.3 от ОУ, остава в сила задължението на КЛ да заплати всички дължими суми, като в този случай върху целият размер на кредита се начислява неустойка в размер на 50 % (петдесет процента). Твърди, че след прекратяването му, размерът на кредита става предсрочно изискуем, начислява се неустойка за неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на длъжника, остава в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми, в това число задълженията по погасителен план, лихви за забава и такси. Твърди, че съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДК, размерът на кредита става предсрочно изискуем, начислява се неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото прекратяване на договора, платима еднократно в размер на 127,26 лева, представляваща сума в размер на 50 % върху остатъчния размер на задължението по погасителен план.

Твърди, че с начисляването на описаните суми общият размер на задължението на длъжника по договора възлиза на 381.78 лв. Твърди, че поради неизпълнението на договорното задължение, „***" *** подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.дело № 4655/2016. Твърди, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение на основание чл. 414 от ГПК от страна на длъжника Т.С.С.. Моли, да бъде признато за установено съществуването на вземане в полза на „***" *** срещу длъжника Т.С.С., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит *** № *** в общ размер на 381.78 лв. /триста осемдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки//,включващо главница в размер на 254,52 лв. /двеста петдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/ и неустойка в размер на 127,26 лв. /сто двадесет и седем лева и двадесет и шест стотинки /. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника в който взема становище, че предявената претенция е недопустима и незаконна по следните съображения: дейността по отпускане на кредити е законова регламентирана дейност, съобразно действащи норми на европейското законодателство и ЗКИ. Твърди, че ищеца е финансова институция съгласно изискванията на чл.3, ал.1, т.3 ЗКИ и е вписан в публичния регистър на БНБ за финансовите институции съгласно изискванията на чл.3а ЗКИ, като заповедта за вписване на БНБ-52140/01.06.2015г., като счита, че преди въпросната заповед, т.е. лиценз ищеца не е имал законово основание да извършва финансова дейност-отпускане на кредити. Счита, че договора противоречи и освен на ЗПК и на ЗЗП, тъй като параметрите на договора не са индивидуално уговорени. Заявява, че към датата на сключване на договора не е имало императивно определени граници на размера лихвата, но счита, че едната страна по договора, като потребител е по-слабата, поради което следва да бъде завишена защитата по отношение на нея. Счита, че ограничителя са добрите нрави. Излага съображения, че мерило за установяване на съответствието на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва с добрите нрави е именно законната лихва за просрочени задължения.Посочва съдебна практика в изложения смисъл.Твърди, че съответстващия на добрите нрави предел на волята на страните за възнаградителна лихва е тройния размер на законната лихва. Твърди, че в подкрепа на изложеното е и внесената промяна в ЗПК, съгласно § 6 на ЗИД на ЗПК, годишния процент на разходите не може да бъде по-виско от 5 пъти размер а на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута. Счита, че тези разпоредби са неприложими към процесния договор за кредит, но за него е валидно ограничението на добрите нрави. Прави възражение за нищожност на клаузата за лихва като противоречаща на добрите нрави. Твърди, че е извършил 6 плащания, а не само 4 както твърди ищеца. Твърди, че е извършил следните плащания: В офис на ищеца 1.разписка 0059495 - 145.00лв. 2.разписка 0057833- 165,00лв. и Чрез Пощенска Банка 1. ВОRDО 1336139 -142.00лв.,2. ВОRDО 8874939- 160,00лв,3. ВОRDО 2407567- 100.00лв.,4. ВОRDО 2398845 -100.00лв.

Счита, че възнаградителната лихва не следва да се замества със законната, а следва да се дължи чистата стойност на кредита. Счита, че това правомощие е предвидено по отношение на търговските сделки, а договора за кредит по отношение на потребителя не е търговска сделка. Твърди, че той е потребител по създадената от процесния договор облигационна сделка. Твърди, че договора е сключен при общи условия, но съгласно чл.147а, ал.5 ЗЗП клаузата за съгласие с общите условия на договора и декларирането на получаването им от потребителя, включено в индивидуалните договори, не е доказателство за действително приемане на общите условия. Излага съображения, че съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Твърди, че в случая с оглед начина на попълване на проекто-договора и обстоятелствата, че полетата се попълват от представител на ответника-търговец, включително и с поле 6 от бланката-договор, която съдържа ГПР и годишния процент на разходите по кредита. Самото поле 6 включва лихвените проценти на ден и ГЛП, както и ГПР по договора, следователно кредитополучателя с оглед бланката и начина на попълването и сключване на договора не е имала възможност да изрази воля и съгласие по отношение на възнаградителната лихва и общите параметри на договора за потребителски кредит, каквито са годишния процент на разходите, годишния лихвен процент и общо дължимата в края на периода сума за връщане. Твърди, че за ГПР и ГЛП и общодължимата сума в края на периода потребителя не е бил информиран предварително. Счита, че това се установява от факта, че т.5 от договора е изписана с друга паста на химикала, както и е изписана с друг почерк, различен от другия в договора. Прави възражение, че т.3 и т.4 от общите условия са неравноправни. Излага множество правни съображения. Твърди, че многократно кредитора е изпращал на ответника писма с различни суми за забава и начислени лихви съгласно ОУ, които счита че са неравноправни, поради които нищожни. Твърди, че са изпращани претенции за суми от 491,95 лв., 500 лв., 364,69 лв., а в настоящото дело се претендира сумата от 254,52 лв. главница и неустойка в размер на 127,26 лв. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Установява се от Удостоверение № BGR00166 и от Заповед № РД22-0281/05.02.2010г., че *** е вписано като финансова институция в регистъра по чл.3, ал.2 ЗКИ.

Видно от Договор за кредит

№***, сключен между страните "***" ***, ***, в качеството на кредитор е предоставило на Т.С.С., в качеството на клиент сумата от 500 лв.. Установява се, че в същия като дата за сключване на договора е посочена датата 10.04.2010 г. Установява се от т.IV на договора, оформена бланково и изписана ръкописно от представител на заемодателя, че клиента е поискал в заем сума от 500 лв., срок на заема 6 месеца и размер на вноската 142 лв., като е посочен приблизителен ГПР и определена дата на погасяване - трето число от месеца. Установява се от т. V на договора, оформена бланково и изписана ръкописно от представител на заемодателя, че на кредитополучателя е одобрен заем в размер на сумата 500 лв., срок на заема 6 месеца, размер на вноската - 142 лв., общо задължение – 915,62 лв., като е посочен ГПР – 463,45 %, годишен лихвен процент 211,09 %, лихвен процент на ден - 0,58 %. Установява се, че след данните по т. VІ от договора в същият се съдържат допълнителни клаузи, оформени като букви А, Б, В и Г, които са изписани с по - малък шрифт от клаузите по т. І до V по договора. Установява се от б. "Б" на договора, че неразделна част от същия са Общи условия /ОУ/, които са предадени при подписване на клиент, с които същият е запознат и приема, като се посочва, че клиента предварително - преди подписване на договора се е запознал внимателно със съдържанието на тези ОУ, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва като неразделна част от договора. Установява се от б.

"В" на договора, че клиентът е дал своето съгласие съществените условия по договора да се договорят по реда на чл. 2 от ОУ към договора, като промени в размера на заема, договорното възнаграждение и др. промени могат да се извършват при условията и предпоставките на ОУ, като при всички случаи имат действие по отношение на клиента след изменението на ОУ от кредитора и при липса на изрично съгласие от клиента кредиторът предварително и по подходящ начин запознава клиента с новите ОУ. Установява се от б. "Г" на договора, че клиентът декларира, че са му предоставени безвъзмезно на хартиен носител в ясна и разбираема форма, на български език, 1. информация във връзка със стандартен европейски формуляр, 2. разяснения, които са им дали възможност да преценят доколко предлагания ДК съответства на неговите потребности и финансово състояние, 3. разяснения на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху тях, в това число последиците в случай на просрочени плащания за тях.

Установява се от Декларация от 07.04.2012г. от Т.С.С., че той се съгласява да предостави на кредитора личните си данни с цел проучване и проверка преди сключване на договора между страните.

Установява се от Общи условия към договор за кредит *** *** и *** *** мах за физически лица, версия 01.08.2011 г., оформени на 2 страници, че същите не са подписани от ответника. Установява се от т. 2.1. от ОУ, че въз основа на попълнена бланка от проекто - договор, и при положение, че са изпълнени условията, определени от ДК и ОУ, кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства в искания от клиента размер/според т.IV и т.V на ДК/, а клиентът се задължава да върне ката предоставените парични средства заедно с лихвите при условията в ДК, в ОУ и Известието за одобрението на кредита, което е неразделна част от ДК. Установява се от т. 2.2. от ОУ, че Кредитора, чрез упълномощен от него кредитен експерт, представя на клиента проектодоговора .