Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1174 от 14.05.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1160/2024
Вид
Определение № 1174
Подписан
14.05.2024
В сила
14.05.2024
Състав
Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1174 гр. София, 14.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501160 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от Х. Г. К., ЕГН-********** против определение №15362/18.12.2023 година на СГС, IV –В състав, постановено по в.гр.д.№ 11992/2023 г. по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата с вх. № 05093 / 31. 08. 2023 г. срещу Постановление от 02. 08. 2023 г. на ЧСИ Р. Ч., с което е оставена без уважение молбата за възстановяване на владението на недвижим имот, представляващ Апартамент № 49, находящ се в гр. ***, ж. к.

***, бл. *, вх. *, ет. * с произтичащите от това последици, както и по частна жалба о т Х. Г. К., ЕГН-********** против определение №1228/26.01.2024 година, постановено по в.гр.д.№ 11992/2023 г. по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, с което е допълнено определението, в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди в жалбите си, че постановените определения са неправилни и моли въззивният съд да ги отмени обжалваните определения като върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

По жалбата срещу определение №15362/18.12.2023 година на СГС, IV –В състав твърди, че неправилно е прието от съда, че няма право да обжалва отказа. Твърди, че е трето лице, чиито права са признати в изпълнителния 1 процес и въпреки направеното искане за възстановяване на владението, същото не е възстановено. Заявените самостоятелни права върху процесния апартамент се основават на давностно владение, като правата са възприето от съда, който е отменил извършеният въвод, което води до извода, че това съдебно решение не е изпълнено.

По жалбата против определение №1228/26.01.2024 година, постановено п о в.гр.д.№ 11992/2023 г. по описа на Софийски градски съ д , гражданско отделение твърди, че в производството по обжалване действията и отказите на ЧСИ разноските не следва да се овъзмездяват, тъй като производството се развива между ЧСИ и третото лице, както и, че същите са прекомерни.

Ответниците по частните жалби Т. Т. И. и А. Т. И. - Р. са депозирали писмени отговори, с които молят да се потвърдят обжалваните определения.

Частната жалба срещу определение №15362/18.12.2023 година на СГС, IV –В състав е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№ 11992/2023 г. по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение е образувано по жалба на Х. Г. К. срещу Постановление от 02. 08. 2023 г. на ЧСИ Р. Ч., рег. № *** с район на действие София/СОС/ по изп.д.1717/2018 година /стар ид №319/2014 година на ЧСИ И.

Ч., рег. № *** с район на действие София/СГС/, с което е оставена без уважение молбата за възстановяване на владението на недвижим имот, представляващ Апартамент № 49, находящ се в гр. ***, ж. к. ***, бл. *, вх. *, ет. *.

Жалбата е постъпила на 31.08.2023 година, но е подадена по пощата на 24.08.2023 година, в предвидения от закона срок /с разпореждането от 02.08.2023 година е даден двуседмичен срок за обжалване, а видно от съобщението на л.225 е прието, че съобщението е връчено на 11.08.2023 година.

В жалбата се излага, че ЧСИ е приела, че изпълнителното дело е прекратено с разпореждане от 08.04.2021 година, както и, че изпълнителният лист е предаден обратно на наследниците на взискателя на 01.06.2021 година.

Изложени са доводи, че искът по чл.124 ГПК е отхвърлен, както и, че постановлението за спиране е отменено.

2

Твърди се в жалбата, че Х. Г. К. е трето за изпълнителния процес лице, срещу което е извършен въвод във владение, който въвод е отменен с решение по ч.гр.д.13165/2015 година на СГС. Правата на трето лице, придобило владението върху имота преди гражданското дело, по което е издаден изпълнителния титул са изрично признати, поради което за ЧСИ възниква задължение да го възстанови обратно в имота. Моли съда да постанови решение, с което отмени отказа на ЧСИ, ведно с произтичащите последици.

Ответниците по жалбата Т. Т. И. и А. Т. И. са изразили становище по жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното изпълнително дело №20189250401717 на ЧСИ Р. Ч., рег. № *** с район на действие София/СОС/ стар ид №319/2014 година на ЧСИ И. Ч., рег. № *** с район на действие София/СГС/, е видно, че същото е образувано по молба на Т. В. И. по издаден изпълнителен лист срещу М. М. К. за предаване на фактическата власт върху апартамент №49, вх.Г, ет.5 в сградата на ЖСК „Български художник“-бл.5, състоящ се от антре, тоалетна, мокро помещение, баня-тоалетна, кухня, три балкона, три стаи, дрешник, дневна, столова с площ от 158,09 кв.м., заедно с мазе №11 с площ от 5,77 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и припадащата се част от дворно място, представляващо парцел V , кв.133Д.м.“Красно село“ –плавателен канал, с площ от 8500 кв.м.

Видно от протокол от 17.06.2014 година е, че въводът е бил извършен, като ЧСИ не е признал права, изключващи тези на взискателя и не е предприел процедура по чл.523 ГПК.

С решение, постановено по ч.гр.д.13165 по описа за 2015 година на СГС са отменени действията на ЧСИ за принудително отнемане и предаване на недвижимия имот, извършени на 17.06.2014 година с протокол от същата дата и е изпратено делото на ЧСИ по искането за спиране и изпълнение на процедурата по чл.523 ГПК.

Видно от определение, постановено по гр.д.33630 по описа за 2014 година на СРС, 32 състав, съдът е спрял, на основание чл.524 ГПК изпълнението и е дал на Х. Г. К. срок да предяви иск за установяване на 3 правата си.

Видно от представеното съдебно удостоверение /л.177/ е, че такъв иск е предявен и по него е образувано гр.д.8273/2015 година на СГС, като към 10.12.2015 година е прекратено с определение, което не е влязло в сила, тъй като е постъпила частна жалба.

С определение по в.ч.гр.д.1582/2016 година определението е потвърдено и е влязло в законна сила на 11.05.2016 година.

С молба от 02.04.2021 година е поискано конституирането на наследниците на взискателя Т. И. и прекратяването на изпълнителното дело.

С постановление от 08.04.2021 година на ЧСИ Р. Г.-Ч. е прекратено изпълнителното дело и е върнат изпълнителният лист.

С молба от 27.07.2023 година Х. Г. К. е поискал възстановяване в имота, тъй като извършеният въвод е отменен.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съдебната практика приема, че в процесуалния закон/ГПК изрично и изчерпателно са уредени подлежащите на обжалване пред съда действия на съдебния изпълнител в индивидуалното принудително изпълнение по ГПК и основанията за тяхното обжалване: в разпоредбите на чл. 435 от ГПК, чл. 462 ГПК, чл. 521, ал. 3 ГПК, чл. 527, ал. 4 ГПК и чл. 527, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като е недопустимо разширителното им тълкуване.

Процесуалната легитимация се определя от качеството страна в изпълнителния процес, поради което правото на жалба да обжалват действията на съдебния изпълнител е предоставено на страните в изпълнителния процес-длъжник и взискател и същите са процесуално легитимирани в посочените изчерпателно изброени хипотези. По делото липсва спор, а и се установява от представеният изпълнителен лист, че жалбоподателят Х. Г. К. не е страна в изпълнителният процес.

Правата на трети лица, които не са страни в изпълнителния процес също могат да бъдат нарушени от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, но законът изрично е уредил случаите и предпоставките, при които може да бъде упражнено правото на защита.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.5 ГПК въвод във владение на 4 недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска. Видно от данните по делото е, че Х. К. е упражнил това право на жалба, като въводът е бил отменен.

Видно от данните по делото е, че Х. К. е упражнил правата си по чл.524 ГПК, като е поискал спиране на изпълнението, което му е било допуснато.

Съобразно разпоредбата на чл.524 ГПК спирането на изпълнението е обусловено от изхода на спора по предявения иск, като видно от доказателствата по делото е, че производството по този иск е било прекратено, поради което са отпаднали пречките за извършване на въвода.

Видно от данните по делото е, че изпълнителното производство е прекратено по искане на взискателя.

Гореизложеното обуславя извода, че искането, отправено до ЧСИ за възстановяване на владението върху недвижимия имот е отправено от трето лице.

Изпълнителният лист е основание и критерий за законосъобразност и валидност на изпълнителните действия като задължава органа на принудителното изпълнение да предприеме такова в полза на кредитора и го овластява да упражни принуда спрямо длъжника. Ето защо молба за извършване на изпълнително действие може да бъде отправяна до органа на принудително изпълнение само от лицето, което е посочено в изпълнителен лист като носител на правото на принудително изпълнение, поради което и легитимиран да обжалва този отказ е само взискателя. Жалбата, депозирана от трето за изпълнителния процес лице е процесуално недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено.

По жалбата срещу определението, с което е допълнено определението, в частта за разноските, съдът намира следното:

По въпроса относно крайният момент, до който ответникът, претендиращ присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в хипотезата на прекратяване на производството в закрито заседание, следва да представи доказателства за сторените разноски и относно крайният момент, до който тези разноски следва да са направени /платени/ е налице формирана трайна и непротиворечива съдебна практика п о чл. 274, ал. 3 ГПК, / определение № 736 от 23.12.2010 г. по ч. гр. д. № 689/2010 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 166 от 24.03.2017 г. по ч. т. д. № 504/2017 г. на ВКС, ІІ т. о. и 5 д р . , /, съгласно която при прекратяването на производството по делото ответникът има право да иска заплащането на извършените от него разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, като няма законово задължение да направи искането за присъждане на разноски с отговора на исковата молба, нито е длъжен да представи с отговора доказателствата за извършените разноски. Ако производството е прекратено в закрито заседание ответникът може да претендира заплащането и да представи доказателства за сторените разноски в срока и по реда на чл. 248 ГПК. За да се иска заплащането на тези разноски, те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно производство, т. е. следва да са извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на воденото срещу него производство. Отговорността по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК е обективна отговорност за вредите причинени на другата страна от предявяването на недопустим или неоснователен иск и е ограничена по обем само до заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат.

Съдебното производство, образувано по жалба срещу действия на съдебния изпълнител цели отмяната на правните последици от извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител. Макар и свързано с изпълнителното производство то не е продължение на изпълнителния процес, протича извън него, което го определя като самостоятелно спорно производство /ТР 3/2005 година на ОСГТК на ВКС/, Предвид това по отношение на него намира приложение нормата на чл.81 ГПК, предвиждаща задължение на съда във всеки акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът да се произнесе и по сторените в процеса разноски. При приключване на производството по жалба срещу действия на съдебния изпълнител страните имат право да претендират разноски, които следва да се разпределят съобразно изхода на спора, като се държи сметка за същността на правния институт. Отговорността за разноски е санкция срещу неоснователно претендирани права или срещу неоснователното отричане на права, които съществуват. В хипотезата на обжалване действията на съдебния изпълнител от трето за изпълнителния процес лице и неоснователност на жалбата отговорността за разноски следва да се възложи на страната, с оглед изхода на спора, тъй като същата с поведението си е станала причина за разноските.