Решение № 5324 от 03.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5324 гр. Пловдив, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330101267 по описа за 2025 година

Предмет на делото са обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове срещу „Неткредит“ ООД с правно основание чл. 22 във връзка с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит и срещу „Кредит Гарант БГ“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 във връзка с чл. 138, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 143, т. 19 от ЗЗП за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на гаранция.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Е. Ф., ЕГН **********, с адрес: ****************, против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев" №3, и „Кредит Гарант БГ“ ЕООД, ЕИК 203107568, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев" №3, с която се иска следното:

(1) признаване за установено, че сключеният между ищеца и „Неткредит“ ООД Договор за потребителски кредит от 01.07.2024 г. е нищожен и

(2) признаване за установено, че сключеният между ищеца и „Кредит Гарант БГ“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция от 01.07.2024 г. е нищожен.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Неткредит“ ООД, в който ответникът признава сключването на договор за кредит.

Ответникът оспорва аргументите за нищожност на договора, сключването на договор за гаранция. Признава, че в процесния ГПР е заложен единствено разход за възнаградителна лихва и не е включил възнаграждението за поръчителя.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кредит Гарант БГ“ ЕООД, в който ответникът сочи, че са неоснователни предявените искове. Оспорва нищожността на договора за гаранция между ищеца и ответника „Кредит Гарант БГ“ ЕООД.

Не е спорно по делото, установява се и от представените писмени доказателства, че на 01.07.2024 г. между ищец Ф. и „Неткредит“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № ****************, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 1 800 лв. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на 1 своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В чл.4, ал.3 от договора е предвидено, че в срок до края на следващия ден от сключване на договора кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно ред и условия, предвидени в общите условия на договора, като банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 2430 лв., със срок на валидност до 03.01.2026г. Според чл.6, ал.1 от договора в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита, той дължи на дружеството неустойка в размер на 2286 лв. От страна на ищцата се твърди, че за обезпечаване на така сключения договор за потребителски кредит ищцата е следвало да сключи и договор за предоставяне на гаранция № ********* от 01.07.2024г. с „Кредит Гарант БГ“ ООД,

Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Непосочването на допусканията, които са взети предвид при изчисляването на ГПР, не позволява да се прецени как е получена неговата стойност. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.84 %, а фиксираната лихва- 40.44 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Както се посочи, в чл.6, ал.1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 2286 лв., която се начислява на месец и се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Неустойката се дължи във връзка с кредита и следва да бъде включена като разходи по него, след като го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати. Според договора за кредит ГПР е 48.84 %, но това не е размерът на действителните разходи за длъжника, защото сумата е без тази за неустойката, а с включването й кредитът ще се оскъпи допълнително. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Именно затова са нарушение изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Налице е следователно една нищожна кредитна сделка. Поради това съдът намира, че предявеният установителен иск за прогласяване недействителността на договора е основателен и следва да бъде уважен.

2

Установителният иск за прогласяване недействителността на договор за предоставяне на гаранция е също основателен тъй като каузата на този договор е главното правоотношение по отпускането на паричния заем и след като последният е недействителен, договорът за гаранция е сключен в нарушение на чл. 26, ал.2, предл. 4 ЗЗД - при липсващо основание, тъй като реално няма какво да бъде обезпечавано поради което и искът следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора по делото в тежест на ответниците следва да се присъди държавната такса по делото, тъй като ищцата е освободена от внасянето й по реда на чл. 83, ал.2 ГПК – а именно сума в размер на 271,44 лева, а в полза на ЕАД „Е. И.“ с ЕИК 180978004 да се присъди сума в размер на 480 лева с ДДС за процесуално представителство и защита на ищцата по делото – така съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16, както и предвид практиката на СЕС от 2024г., установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ сключените между Е. Е. Ф., ЕГН ********** и „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 и „Кредит Гарант БГ“ ЕООД, ЕИК 203107568 договор за потребителски кредит № ****************/01.07.2024 и договор за предоставяне на гаранция № *********/01.07.2024г;

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 и „Кредит Гарант БГ“ ЕООД, ЕИК 203107568 общо да заплатят сумата от 271,44 лева за държавна такса за настоящето производство;

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 и „Кредит Гарант БГ“ ЕООД, ЕИК 203107568 да заплатят общо в полза на ЕАД „Е. И.“ с ЕИК 180978004 на основание чл. 38 ЗА сумата от 480 лева за адвокатско възнаграждение по настоящето дело.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3