Решение № 2320 от 06.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2320 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100510522 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, вх. № 182302/27.05.2025 г. по регистъра на СРС от М. С. чрез назначения по делото особен представител ответник по предявените искове срещу Решение № 7303/24.04.2025 г., постановено по гр.д. № 25429/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав, с което са частично уважени предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във връзка чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които М. С. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 5 596,91 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 10.04.2024 г., за имот, находящ се в гр. София, ул. ****, абонатен № 3043, ведно със законната лихва считано от 02.05.2024 г. до изплащане на сумата; сумата от 760,37 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. до 10.04.2024 г., сумата 65,55 лева - цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021 г.

– 30.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от 02.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Въззивникът излага, че в производството не са представени доказателства общите условия на топлофикационното дружество, приложими към процесния период, да са влезли в сила. Счита, че приетото по делото заявление – декларация няма характеристиките на сключен между страните договор за доставка на топлинна енергия. Предвид това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба 1 от „Топлофикация София“ ЕАД, с който излага съображения за неоснователност на същата.

Третото подпомагащо лице „ПМУ инженеринг“ ООД не депозира становище по въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Въззивният съд напълно споделя мотивите на СРС по отношение основателността на предявените искове, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях в тази част на решението. По доводите във въззивната жалба, въззивният съд намира следното.

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Приетите по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 165, рег.

№ 2286, дело № 154 от 16.04.2008 г. по описа на нотариус Е.П. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 167, рег. № 2288, дело № 156 от 16.04.2008 г. по описа на нотариус Е.П. установяват правото на собственост на ответницата върху процесния имот – ап. № 1, находящ се в гр. София, общ.

„Оборище“, ул. ****, а представената и неоспорена по делото молба –декларация от 10.07.2008 г. установява и че ответницата е поискала от ищеца да се открие партида на нейно име за целия имот. Подаването на такова искане, както и последващото 2 откриване на партида от страна на „Топлофикация София“ ЕАД, обективират постигането на съглашение между страните за доставка на топлинна енергия за процесния имот. Съгласно трайно установената съдебна практика, вкл. разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, откриването на партида на името на потребителя представлява израз на съгласие за възникване на облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия.

В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ответникът е поискал откриване на партида за имота на свое име, такава партида действително е била открита, което се потвърждава от представените по делото съобщения към фактури и индивидуални справки за отопление и топла вода. Следователно и предвид липсата на данни за настъпили последващи промени в правоотношенията, съдът приема за доказано, че през целия процесен период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот, по силата на което ответникът има качеството на потребител и носи задължението за заплащане на дължимите суми.

Неоснователни са релевираните доводи относно приложимите за исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за битови нужди и конкретно относно влизането в сила на същите. Настоящият съдебен състав споделя разрешението на въпроса, дадено в решение № 189 от 11.04.2011 г., постановено по т.д. № 39/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., в което е прието, че съгласно разпоредбата на чл.98, ал.4 ЗЕ /приложима за продажба на електрическа енергия при публично известни обши условия/ предпоставка за влизане в сила на Общите условия е публикуването им най малко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Влизането в сила на Общите условия не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. В случая на съда е служебно известно обстоятелството, че приложимите за исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София от 2016 г. са публикувани в един централен и един местен всекидневник, а именно: вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г. и вестник „19 минути“ от 11.07.2016 г.

Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на II Т. О. на ВКС не съществува пречка, ако на съда е известно в кои всекидневници са публикувани ОУ, същите да бъдат посочи в съдебното решение.

По силата на чл. 22, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в сградата в режим на етажна собственост, като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача „Топлофикация София“ ЕАД стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от приложимите общи условия клиентите заплащат цена на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата „дялово 3 разпределение“, и се обявяват по подходящ начин на клиентите. В случая по делото е представен договор № Д-0-63/03.06.2020 г., по силата на който „Топлофикация София“ ЕАД е възложила на „ПМУ Инженеринг“ ООД извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост в гр.

София. Представени са и удостоверение от топлинния счетоводител за сключени индивидуални договори с етажните собственици в процесната сграда, както и протокол от общото събрание на собствениците, с който е избран търговец за извършване на топлинно счетоводство и е упълномощен представител за сключване на съответния договор. „ПМУ Инженеринг“ ООД е представило също така протоколи за непредоставен достъп до процесния топлоснабден имот за целите на извършване на годишен отчет, както и изравнителни сметки във връзка с отчетените стойности за топлинна енергия за процесния период.

Тези доказателства, преценени в тяхната съвкупност, са достатъчни да установят, че за процесната сграда услугата дялово разпределение е била възложена и организирана по предвидения в закона ред, поради което възражението за липса на договорно основание между ищеца и топлинния счетоводител е неоснователно.

По делото не се спори за количеството потребена топлинна енергия в имота, както и не са въведени конкретни оплаквания срещу изводите на СРС при приложението на института на мораторната лихва, като в тази връзка не се установява и допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да бъде поставена в тежест на въззивника. Въззиваемият не е ангажирал доказателства за сторени разноски пред СГС, поради което такива не му се следват. Подадените отговор и допълнителна молба са бланкетни, в проведеното открито съдебно заседание не се е явил процесуален представител на дружеството, поради което няма основание за присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7303/24.04.2025 г., постановено по гр.д. № 25429/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД – „ПМУ Инженеринг“ ООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5