Решение № 9137 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9137 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110171937 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с предявени от „Профи кредит България“ ЕООД срещу М. В. М.:

- кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 3361,35 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 3017874773 от 13.03.2017 г., ведно със законната лихва за времето от 14.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 966,19 лв. – възнаградителна лихва за периода от 17.03.2018 г. до 17.04.2019 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 30494/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.; както и - осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 2651,76 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва за времето от 14.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 13.03.2017 г. е сключен Договор за потребителски 1 кредит № 3017874773 между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и М. В. М. като длъжник при следните параметри: сумата по кредита: 5000,00 лв., срок на кредита: 24 месеца, размер на вноската: 309,11 лв.; ГПР: 49,89%; годишен лихвен процент: 41,17%, общо задължение по кредита: 7418,68 лв. Посочено е, че ответникът е избрал и пакет от допълнителни услуги на стойност 4643,76 лв., при размер на вноската по него в размер на 193,49 лв. В този случай общото задължение по кредита и пакета за допълнителни услуги възлизало на 12 062,40 лв., а общият размер на вноската в размер на 502,60 лв. Сключеният между страните договор бил със срок 24 месеца, с падежна дата 17-то число всеки месец. Твърди, че е изпълнил точно задълженията си, като на 03.03.2017 г. е преведена сумата в размер на 5000,00 лв. по сметка длъжника. Твърди, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита, като е било единствено по избор на потребителя.

Посочва, че допълнителните услуги са включвали: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Сочи, че потребителят е имал възможност да използва всяка една от тези услуги при закупен пакет. Твърди, че длъжникът се е възползвал от допълнителните услуги като на 10.10.2017 година е сключен Анекс № 1 към ДПК, с който се отлага погасителна вноска №1 и е изготвен нов ПП, неразделна част от Анекса. Посочва, че за периода 05.05.2017 г. до 23.8.2023 г. длъжникът е заплатил сума в размер на 8015,00 лв. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно

2 съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.

Със заявление от 14.07.2020 г. заявителят е отправил искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за: 3361,35 лв. – главница, 966,19 лв.

– договорна лихва (договорно възнаграждение) за периода от 17.03.2018 г. до 17.04.2019 г., 2651,76 лв. – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, 649,75 лв. – лихва за забава за периода от 17.04.2019 г. до 12.03.2020 г.

С разпореждане от 30.10.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за: сумата от 3361,35 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №3017874773 от 13,03,2017 г. ведно със законна лихва от 14.7.2020 г. до изплащане на вземането, законна лихва в размер на 649,75 лв. за периода от 17.4.2019 г. до 12.3.2020 г., сумата от 966,19 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 17.3.2018 г. до 17.4.2019 г. ведно със законна лихва от 14.7.2020 г. до изплащане на вземането, ведно със законна лихва от 14.7.2020 г. до изплащане на вземането.

С разпореждане от 30.10.2023 г. съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение за: сумата от 2651,76 лв. – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 3017874773, сключен на 13.03.2017 г. между страните.

В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

В срока по чл. 415 ГПК съдът е предявил установителни искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, и осъдителни – за вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение.

Представен е договор за потребителски кредит „Стандарт“ № 3017874773/13.03.2017 г., сключен между Профи кредит България“ ЕООД и М. В. М., при следните параметри: сума на кредита: 5000,00 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 309,11 лв.; ГПР – 49,89 %; ГЛП – 41,17 %; лихвен процент на ден: 0,11 %; общо задължение по кредита: 7418,64 лв.; По пакета допълнителни услуги: 4643,76 лв.; размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 193,49 лв.; Общо задължение по кредита и по 3 пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 12062,40 лв.; общ размер на вноска: 502,60 лв.; дата на погасяване: 17-ти ден от месеца.

По делото са приложени общи условия към договора, погасителен план и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Видно от представения погасителен план, падежът на последната погасителна вноска е 17.03.2019 г., с оглед на което към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, е настъпил крайният срок по кредита.

В отношенията между страните по делото е безспорно, че у говорената сума в размер на 5000,00 лв. е предоставена на заемополучателя.

Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора.

В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, обосновано, компетентно като изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че ответникът е заплатил по кредита общо сумата от 8115,00 лв.

Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона (чл. 10, ал. 1 ЗПК ) писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити.

Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, 4 поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.

Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

Видно от представения договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 3017874773/13.03.2017 г., в същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в общ размер на 4643,76 лв. при главница по кредита – 5000,00 лв.

От съдържанието на Раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит (ОУ) се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил пакет от допълнителни услуги получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга. След одобрение отпуснатата сума се нарежда към клиента по избрания от него начин на изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписаните от клиента договор за потребителски кредит и неговите приложения. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил пакет от допълнителни услуги, получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Съдът намира, че уговорените в договора за кредит допълнителни услуги, за които е предвидено заплащане на претендирано възнаграждение, не представляват „допълнителна услуга“ по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, защото 5 заплащането на тези възнаграждения е предварително, дължимо само за „възможността за предоставянето“ на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения между страните договор, доколкото в споразумението за предоставянето им е посочено, че възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването му, като изискуемостта му е в пълен размер дори и да не е ползвана нито една от тях. Съгласно приложения погасителен план претендираното възнаграждение по тях е уговорено във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, а не на база реално използвана услуга. Уговарянето по този начин е и в колизия с нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в която е предвидено, че видът, размерът и действията, за които е начислена сумата, следва да са ясно и точно конкретизирани в договора, а не зададени под обща формулировка с пожелателен характер, както е процесният случай. На следващо място предвидените услуги представляват действия по управлението на кредита, поради което и на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в който е предвидена изрична забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита са нищожни.

Налага се извод, че при сключването на договора всъщност не се дава възможност на длъжника да избегне плащането на възнаграждение за пакета от допълнителни услуги, доколкото същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на дружеството. След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за тези услуги ще възникне в сферата на кредитора.