Решение № 14 от 13.01.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. С., 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20242230201353 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН Производството е образувано по жалба на Н. В. Б. с адрес гр. С., ул.“........, чрез адв.Х. К. от АК С., против Наказателно постановление № 240804-007272 от 29.08. 2024 г., издадено от Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – С., с което за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2 000, 00 лева. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като са нарушени материалния процесуалния закон, поради което и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника адв. К. от АК-С., поддържа депозираната жалба по изложени подробни доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Административнонаказващият орган - редовно призована страна, не изпраща представител, постъпило е писмено становище по жалбата, с което я намира неоснователна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11. 08. 2024 г. на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GА № 1267011 за това, че на същата дата, около 15, 20 часа, в гр. С., по ул. "П." до детската градина в посока бул.

„..........“, управлявал товарен автомобил "..........", с рег. № .........., собственост на Н. Д.М., като при проверка извършена от полицейски екип се установява следното: автомобила е с променена конструкция като е премахнат задния ред седалки и е променен броя на седящите места от (5+1), както е отразено в 1

СРМПС, част 2, на (2+1). Прието е, че е извършил следното нарушение: "без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство", квалифицирано като административно нарушение по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП.

Процесният АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя на 11.08.2024г., без възражения, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Позовавайки се на констатациите в посочения АУАН, на 29. 08. 2024 г. срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2 000, 00 лева.

По делото са разпитани в качеството на свидетели Д. М., Я. З. и И. И. актосъставител и свидетели по акта, които потвърждават отразените в акта констатации относно установеното административно нарушение. Представена и приета като доказателство е и административнонаказателната преписка, свързана с издаването на процесния АУАН.

С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С оглед вмененото задължение за служебна проверка, съдът констатира нарушаване на процесуалните правила в рамките на административнонаказателното производство и неправилно приложение на материалния закон, свързани със съществено засягане правото на защита на жалбоподателя Б.. В АУАН, съответно в наказателното постановление е описано следното нарушение, осъществено от жалбоподателя: "без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство", квалифицирано по чл.

146, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба от ЗДвП изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Посочената за нарушена норма е бланкетна и препраща към разпоредбите на Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Без посочване на конкретната норма от Наредбата, въвеждаща забрана за изменение в конструкцията на 2 регистрираното МПС, наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, доколкото на практика е лишил жалбоподателя от възможността да узнае административното обвинение не само от фактическа, но и от правна страна, което от своя страна е довело до накърняване на гарантираното му от закона право на защита. При така съставеното наказателно постановление не става ясно за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето, което поставя и съдът в невъзможност да направи преценка относно законосъобразността на акта по същество на спора, съответно и правилно приложимата санкционна норма с вида и размера на наказанието.

От друга страна, дори да се приеме, че е осъществен състава на нарушението по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, не се доказа авторството на деянието, като от събраните писмени и гласни доказателства напълно недоказана остана субективната страна на нарушението, а изводът в тази насока е напълно необоснован и произволен. Тук следва да се отбележи, че нарушаването на нормата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП не е свързано с управление на МПС /каквото в случая единствено е констатирано/, поради което субект на нарушението не е задължително да е водачът на превозното средство, а лицето, което е изменило конструкцията на регистрираното МПС.

На следващо място, разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност за този, който, без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство, като се наказва с глоба от 2 000 до 7 000 лева. В атакуваното НП алтернативно са описани и посочени двете хипотези на изпълнително деяние:

"комплектуване с основни агрегати от различни модели или изменение на конструкцията на моторно превозно средство", не по установения ред, а е наложена санкция само по предложение второ от чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, което също поставя в невъзможност жалбоподателя да разбере в какво нарушение точно е обвинен и съобразно с това да организира пълно и адекватно защитата си.

При това положение, с оглед констатираното неправилно приложение на материалния закон и допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, е засегнато основното право на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и за кое нарушение е наказан. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт, а посочените констатирани пороци на НП са неотстраними в съдебната фаза на административнонаказателния процес, поради което настоящият съдебен състав приема, че издаденото срещу жалбоподателя Б. наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора, направеното искане на процесуалния 3 представител на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е своевременно и следва да се разгледа от съда.

Съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие същите са уговорени в размер на 800,00 лева платими до 30.12.2024г. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя представя опис на разноските по чл.80 от ГПК, в който е записано, че същите са платени по квит.№000085051 от 29.10.2024г. Не се ангажират доказателства обаче относно датата и начина на евентуалното заплащане на договорената сума от 800,00 лева. Последното се явява пречка за присъждане на така договореното адвокатско възнаграждение, тъй като процесуалният закон е уредил единствено случаите, при които разноските са заплатени, а не договорени.

Съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Щом заплащането не е документално установено със съответните банкови документи, респ. с вписване в договора за правна помощ, удостоверяващи плащането, същото не може да бъде присъдено от съда.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-007272 от 29.08. 2024 г., издадено от Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – С., с което за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2 000, 00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТХВЪРЛЯ искането на С.В.Г. с ЕГН ********** с адрес в гр. С., ж.к.“......., за присъждане на разноски в размер на 800, 00 (осемстотин) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4