Решение № 449 от 22.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 600/2023
- Вид
- Решение № 449
- Подписан
- 22.12.2023
- В сила
- 22.12.2023
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Асен Валериев Велев
Други актове по делото
- Разпореждане № 922 от 23.10.2023 · Димитър Пандалиев Бозаджиев
- Протокол № 545 от 22.11.2023 · Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Асен Валериев Велев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.3 · Закон за кредитните институции
- чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.22, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 449 гр. Пазарджик, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Димитър П. Бозаджиев
Асен В. Велев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500600 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №405/16.06.2023г., постановено по гр.д.№292/2023г. по описа на РС- Пещера е прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит №202207060550010108 от 06.07.2022г., сключен между В. Г. Н., ЕГН ********** и „Н.“ ООД, ЕИК 201253421, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22, във вр.с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Осъден е „Н.“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Л.С.“ 3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от И. Н.
Х.-С.- Управител, да заплати на адвокат П. С. П. от АК- С., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., а на ищеца В. Г. Н., с ЕГН **********, сумата от 50лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Н.“ ООД, чрез гл.юриск.П.П.
Твърди се в същата, че постановеното съдебно решение е неправилно. В тази насока се сочи, че не може да бъде споделен решаващият извод на съда, че ГПР не отговаря на действителния, договорен между страните по 1 облигационното правоотношение, тъй като не била включена неустойката по кредита. В тази насока се визира разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗПК. Обръща се внимание на Директива 2008/48, която се транспонира в българския правен ред посредством ЗПК.
Твърди се, че районният съд не е съобразил, че процесния договор за кредит е такъв за кредитна линия, който по своето естество представлява револвиращ кредит, при който задълженията не са предварително определяеми. Дали и каква сума ще се усвои от кредитния лимит не е предварително ясно при подписването на договора и зависи само и единствено от волята на кредитополучателя в последствие, след сключване на договора. В този смисъл се цитират решения на окръжни съдилища.
Цитира се разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, като се приема, че прогласяването на нищожността на неустоечна клауза не обосновава нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.22 от ЗПК, както неправилно е приел съдът.
Искането е да се отмени обжалваното решение в цялост и се постанови друго с което се отхвърли предявения иск за обявяване на процесния договор за недействителен.
Моли се в полза на финансовата институция да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по делото, на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100лв.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. Г. Н., чрез процесуалния й представител адв.П. С. П. от АС- С..
Твърди се в същия, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. В тази насока се излага подробни съображения в неоснователността на изложените във въззивната жалба възражения.
Искането е да се потвърди решението на първоинстанционния съд.
Моли се за присъждане на съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят „Н.“ ООД, редовно призовани, представител не се явява. От страна на процесуалния му представител е постъпило писмено становище в което се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се същата да бъде уважена, по съображения изложени в нея, като се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.
2
Ответникът по жалбата- В. Г. Н., редовно призована, не се явява. От страна на процесуалния й представител- адв.П. е постъпило писмено становище, в което се иска да се остави без уважение въззивна жалба, като неоснователна и се потвърди обжалвания съдебен акт. Моли се за присъждане на направените по делото съдебно- деловодни разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред РС- Пазарджик е образувано по повод на подадена искова молба от В. Г. Н., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.П. П. от САК, против „Н.“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Л.С.“ 3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от И. Н. Х.-С. Управител, с която е предявен иск с правно основани по чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се в същата от страна на ищцата, че е страна по Договор за потребителски кредит №202207060550010108 от 06.07.2022г., сключен с „Н.“ ООД. Главницата по този договор била в размер на 500лв. Срокът за погасяване на усвоена по договора сума е 30 дни, при лихвен процент в размер на 40.60% и Годишен процент на разходите в размер на 49.09%.
Общата сума, дължима от потребителя била уговорена в чл.11, ал.4 от Договора и възлиза на сумата от 703,04лв.
Визира се, че по така посочения рамков договор е усвоена сума в размер на 500лв. на 18.01.2023г. На 08.02.2023г. е извършен превод в размер на 500лв. с изричното искане същия да бъде използван за погасяване на главницата и лихвата по кредита, което е видно и от Разписка №0200017875729966 от 08.02.2023г., издадена от „Изипей“ АД. Въпреки това към 16.02.2023г. кредиторът е изискал от потребителя заплащането на още 146,17лв.
Твърди се, че съгласно чл.4, ал.3 от договора, потребителят е задължен до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита да предостави обезпечение под формата гаранция от небанкова финансова институция или банкова гаранция. В случай, че такива не бъдат осигурени, в чл.6 от договора се предвижда неустойка за кредитополучателя в размер на 4лв. + 0.89 % от усвоената главница за всеки ден или общо 8,45лв. на ден. В резултат, за усвоена сума в размер на 500лв. и за срок от 30 дни, от кредитополучателя се изисква заплащане на неустойка в размер на 253,50лв.
3
Счита се, че договорът за кредит е нищожен, на основание чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и 20 от ЗПК, във вр. чл.22 от ЗПК, чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Твърди се, че шрифтът бил под 12, че неустоечната клауза представлявала скрито възнаграждение за ответника и че представлява заобикаляне на закона; не е включен в ГПР, предвидената неустойка не представлявала обезпечение и същата не е включена в ГПР; неустоечната клауза накърнявала и добрите нрави.
Счита се, че клаузите на чл.6 от Договора са нищожни, на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10, чл.11, ал.1, т.9 -11 и чл.20 от ЗПК, чл.22, ал.1 от ЗПК, чл.33 от ЗПК, както и по чл.146 от ЗЗП.
Твърди се, че търсената неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Сочи се съдебна практика.
Искането е да се приеме за установено, че Договор за потребителски кредит №202207060550010108 от 06.07.2022г., сключен с „Н.“ ООД е нищожен, а при условията на евентуалност и след уточнение, че клаузата на чл.6 към договор за потребителски кредит № № 202207060550010108 от 06.07.2022г. е нищожна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави и закона.
Претендират се разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от страна на ответника по делото„Н.“ ООД. В него се оспорва иска по основание. В този аспект се твърди, че безспорни между страните са следните факти- сключването на договор за потребителски кредит №202207060550010108 от 06.07.2022г. Усвоена е главница в размер на 500лв. Срокът за погасяване на усвоена по договора сума е 30 дни, при лихвен процент в размер на 40.60 % и Годишен процент на разходите в размер на 49.09 %.
Твърди се, че оспорените клаузи не са нищожни излага съображения в тази посока. Сочи съдебна практика.
4
Искането е да се отхвърли иска като неоснователен. Претендират се разноски.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Видно от Договор за потребителски кредит №202207060550010108 се установява, че същият е сключен между страните на 06.07.2022г. По силата на същият, на кредитополучателя е отпуснат паричен заем в размер на 500лв., при ГЛП 40,60 %, договорен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49.09%. Не е спорно, че същият е сключен от разстояние при спазване на правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУ
Според чл.3, ал.1 от договора кредитополучателят е длъжен да заплати дължимата лихва по първия транш по кредита в срока на лихвения период в срок от 30 /тридесет/ дни.
В чл.11, ал.1 от договора, кредитополучателят се задължава да заплаща на кредитора като възнаграждение за ползване на всеки усвоен транш по кредита годишна лихва в размер на 40.60% от главницата по кредита.
Съгласно ал.3, чистата стойност на кредитната линия /подлежащата на получаване главница/ е в максимален размер от 500 лева.
Съгласно ал.4, годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49,09% от сумата на кредита, а общата сума, дължима от кредитополучателя по договора е в размер на 703, 04 лева.
Според чл.4, ал.3 от договора в срок до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата на първия транш от потребителския кредит, кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството гаранция по кредита съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора.
Съгласно чл.6, ал.1 от договора в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4, ал.3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 4.00 лева плюс 0.89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0.89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден.
Алинея 2 посочва, че неустойката се начислява на ден, считано от изтичането на срока по чл.4, ал.3.
5
Според чл.6, ал.3 от договора неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция.
От Извлечение от поддържания от кредитора потребителски профил на кредитополучателя- л.14, данните от които не се оспорват от страните се установява, че последния има дължими суми в общ размер на 146,17лв., от които 114,14лв.- главница, Лихва- 0,88лв. и Неустойка за непредоставена гаранция- 31,15лв.
Не е спорно по делото, че е извършено погашение от страна на ищцата на сумата от 500лв. на 08.02.2023г., видно от Разписка под №0200017875729966.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и законосъобразно.
Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявения иск, като се е произнесъл по предявения главен такъв по чл.26, ал.1 от ЗЗД.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност за основателни. Основанието за това, е че въззивният съд след подробно обсъждане на събраните в производството доказателства, достига до същите правни изводи изведени от първата инстанция.
Разпечатката съдържа 60 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/911a49f8-add9-451c-a7e5-7fe7560021c4