Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2699 от 17.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2802/2023
Вид
Определение № 2699
Подписан
17.11.2023
В сила
17.11.2023
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.2 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2699 гр. Пловдив, 17.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502802 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба депозирана от Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК 203670940, чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. П. –А. против Разпореждане №24192/27.09..2023г., постановено по ч.гр.д.

№13017/2023г. на

ПРС, деветнадесети гр.с., с което е отхвърлено Заявление с вх.

№80259/05.09.2023г за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Поддържа, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен, че е неправилен извода на съда за обоснованата вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане, като вместо това въззивният съд постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Обжалва се разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по отношение на претендираните: 500 лева главница, 60.76 лв договорна лихва за периода от 20.04.2020г. до 20.09.2020г./ падежа на последната погасителна вноски/, 149.00 лева обезщетение за забава за периода 21.04.2020г. до датата на подаване на заявлението и законна лихва за периода 1 от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и разноски..

Основното оплакване в частната жалба е, че заявлението отговаря на изискванията на чл.410 ал.3 ГПК, че вземането съществува и не е налице неравноправна клауза..

Настоящият съдебен състав намира наведените доводи за частично основателни:

Районен съд-Пловдив е сезиран от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. М.

М. с ЕГН-**********, за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит от 20.03.2020г., сключен между длъжника и „Ай Ти Еф Груп“ АД, които са придобити от заявителя съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания за главница, договорна и мораторна лихва първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договорите, което е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания, в частност съобразно чл.23 ЗПК и заявената главница от 500лв, към момента на издаване на заповедта.

Според законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се основава на права от договори с потребители, съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи.

В случаят правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което следва да бъде извършена проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

От приложения по делото договор за потребителски кредит от 20.03.2020г., сключен между длъжника и „Ай Ти Еф Груп“ АД , се установява, че със същия на длъжника е бил предоставен заем в размер на 500 лв., който последният се е задължил да върне в срок до 20.09.2020г платим на шест вноски. В договора е посочен фиксиран лихвен процент по заема- 40.54%. В чл.5 от същия е било уговорено задължение за заемополучателя да осигури обезпечение, подробно описано в договора, и неустойка за неизпълнението му лв., която се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски по договора, като към размера на всяка от тях се добавя сумата от 52.92 лв.

Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение. При съпоставка на размерът на чистата стойност на отпуснатия кредит и обща сума дължима от потребителя за погасяването му , независимо от посочените размери на ГЛП и ГПР, се налага извод, че в последното не са включени такива реални разходи за потребителя, които водят до скрито оскъпяване на кредита, без достатъчно яснота относно техния брой, вид и размер, съставляващи необходимост от информираност за потребителя към момента на сключване на договора, съобразно императивни изисквания на ЗПК , както и отчитайки примерното изброяване в разпоредбата на чл.143, ал.2 ЗЗП , свързано с изискването за проверка на 2 договора относно евентуално наличие на условия в договора, водещи до накърняване на еквивалентността на насрещните престации или ограничаване на способите за защита на потребителя.

Настоящият съдебен състав приема, че договорната клауза относно обезщетението за забава, на която се позовава жалбоподателят, противоречи на императивна законова разпоредба – чл.33, ал.2 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя на дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Ето защо е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузата договорната лихва и за лихвите за обезщетение за забава, поради което и заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това вземане правилно е било отхвърлено.

Що се касае до претенция за 500 лева главница и законна лихва за периода от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, доколкото вземането произтича от сключен договор за потребителски кредит, по който не е върната предоставената главница, въпреки настъпване на падежа, то искането за издаване на заповед за това вземане се явява основателно, поради което разпореждането, в тази част се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като делото се върне на ПРС за продължаване на процесуалните действия по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в тази му част.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК 203670940, чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. П. –А. против Разпореждане №24192/27.09..2023г., постановено по ч.гр.д.№13017/2023г. на ПРС, деветнадесети гр.с., в частта с която е отхвърлено Заявление с вх.№80259/05.09.2023г на Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК 203670940 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е. М. М. с ЕГН-**********, по отношение на сумата: 60.76 лв договорна лихва за периода от 20.04.2020г. до 20.09.2020г./ падежа на последната погасителна вноски/ и 149.00 лева обезщетение за забава за периода 21.04.2020г. до датата на подаване на заявлението

ОТМЕНЯ Разпореждане №24192/27.09..2023г., постановено по ч.гр.д.№13017/2023г. на ПРС, деветнадесети гр.с ., в частта с която е отхвърлено заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, за издаване на заповед за изпълнение срещу Е.

М. М. с ЕГН-**********, по отношение на претендираните: 500лв/ петстотин лева/ главница и законна лихва за периода от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението и разноски,

3 като се издаде Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК 203670940 срещу Е.А. М., ЕГН **********, по отношение на претендираните: 500лв/ петстотин лева/ главница и законна лихва за периода от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, и направени разноски.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, за продължаване на процесуалните действия по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4