Решение № 107 от 04.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Захариев при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело № 20235300900674 по описа за 2023 година

Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл.429, ал.2, т.2 и ал.З от КЗ.

1.

Т. М. Б., постоянен адрес в град ****, действащ чрез пълномощника си адвокат А. Н. Н., вписана в АК - град Пловдив, съдебен адрес: град ****, твърди, че на 11.11.2020 г., в района на с.Кадиево, област Пловдивска, водачът на МПС - П. З. М., ЕГН **********, като е управлявал с превишена скорост и след употреба на наркотично вещество - марихуана, лек автомобил, марка „БМВ", с ДК № ****, виновно е причинил ПТП, в резултат на което са загинали Т. Т. Б. - на ** години и В. В. В. - на ** години, а на други двама, са били причинени травматични увреждания.

Твърди също, че с влязла в сила присъда № 1/07.01.2022 г., постановена по НОХД № 1056/2021 г., по описа на Окръжен съд - Пловдив, съдът е признал подсъдимия П. М. за виновен за причиненото ПТП.

Ищецът Т. М. Б. твърди, че е баща и законен наследник на сина му Т. Т.

Б., починал при посоченото по-горе ПТП. Твърди също, че е претърпял изключителни болки и страдания от внезапната смърт на единственото си 1 дете. Тя променила неблагоприятно и коренно живота му, отразила се особено тежко на психиката му, на емоционалното му състояние, на характера му, както и на начина му на живот като цяло. Между тях съществувала изключителна близост, любов и разбирателство, взаимно уважение и привързаност. Новината за смъртта на сина му довела до шок баща му.

Ищецът контактувал със силно ограничен кръг от хора, поради нестабилното си психично състояние и постоянно напрежение от потискащата го мъка. Не се чувства добре, защото знае, че при контакт с други хора неговото депресивно състояние и постоянен стрес, не са приятни за тях и това ги натоварва. Споделял, че чувства постоянна тревожност, вътрешно напрежение и безпокойство. Това състояние било постоянно, само неговата интензивност се променяла несъществено. Това състояние се засилвало при внезапен спомен за Т. Т. Б., както и когато бащата види някоя вещ на сина си.

След смъртта на сина му, Т. М. Б. не желаел да гледа телевизия, дори и новини. Бил постоянно умислен и тъжен. Мисълта за загубата на сина му не го напуска, въпреки, че той се опитва да се разсее, като бъде зает непрекъснато с някаква работа.

Твърди, че отговорността на виновния водач е застрахована от ответното застрахователно дружество „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве" АД със застрахователна полица № 83243170 от 24.09.2020 г.

На основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят е бил уведомен от пострадалите лица за настъпилото ПТП с уведомление вх.№ 4070/16.11.2020 г.

На 01.08.2023 година ищецът предявил пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, резултат от процесното ПТП, довело до смъртта на сина му Т., в размер на 300 000 лева - за неимуществени вреди, 2195 лева обезщетение за имуществени вреди /разходи по погребението на сина му/, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП - 16.11.2020 г. до окончателното плащане.

Били образувани преписка щета ***/2021-08 - във връзка с претенцията за неимуществени вреди и преписка щета ***/2021-13 във връзка с претенцията за имуществени вреди.

На 30.08.2023 г. ищецът получил от „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве" АД, по банкова сметка, сумата от 75 000 лева, с посочено от застрахователя 2 основание „обезщетение за неимуществени вреди".

Претендира ответника да бъде осъден да заплати сумата 225 000 лева, представляващи остатък от претендирано обезщетение за неимуществени вреди, над заплатени доброволно 75000 лева до претендирано от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 300000 лева, както и 2195 лева /две хиляди сто деветдесет и пет лева/ - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за погребение на починалия, ведно със законната лихва, на основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, във връзка с чл.429, ал.2, т.2 и ал.З от КЗ, считано от 16.11.2020 г. - датата на уведомяване на ответното дружество за настъпилото ПТП, до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 22 140.27 лева - законната лихва, върху изплатената от застрахователя на 30.08.2023 г. на ищеца сума от 75000 лева, считано от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП - 16.11.2020 г. до деня преди датата на плащане - 29.08.2023 г.

Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

2.

Г. И. И., с постоянен адрес: град ****, чрез адвокат А. Н. Н., вписана в АК - град Пловдив, съдебен адрес: град ****, твърди че е майка на починалия Т. Т. Б. и в резултат на смъртта му е претърпяла изключителни по своята тежест неимуществени вреди. Излага твърдения, че преживения стрес е станал причина за автоименното й заболяване - тиреоидит на Хашимото. Била консултирана и ползвала социални услуги в Център за обществена подкрепа ***, където й е била провеждана терапия - проведени са били 29 индивидуални консултации по програма „Семейна подкрепа", за да бъде подпомогната в борбата с жестоката травма, която е получила и същевременно са й били давани насоки, във връзка с травмата на малолетното й дете М. Г. /брат на Т. Б./, за да може то да бъде подпомогнато при този стрес, който е получило.

Ищцата твърди, че била подложена на интензивни отрицателни душевни и психологически въздействия. От една страна - мъката на майката, загубила ***-годишен син, а от друга - гледката на увреденото й психологически малко дете, за което е трябвало да полага допълнителни значителни усилия, за да намали въздействието на трагедията върху психиката и развитието му.

Тежката загуба на сина й, преобърнала живота на ищцата. Тя не желала да се вижда с никой, освен с най-близките си. Не желаела да излиза, освен ако 3 не се наложи да отиде да пазарува, като бързала да се прибере и да остане сама. Предпочитала да стои сама вкъщи. Била непрекъснато тъжна, с насълзени очи, спомените за сина й непрекъснато изниквали в съзнанието й и я карали да плаче и страда. Безвъзвратната загуба я карала да изпитва чувство на безнадежност и безпомощност, споделяла с близките си, че за нея животът вече няма смисъл. Станала особено неспокойна след смъртта на сина й, вечерно време трудно заспивала, а когато успеела за кратко, сънят й бил неспокоен и изпълнен с кошмари. Чувствала се потисната, депресирана, тъжна, настроението й било мрачно, поради което е приемала и към днешна дата все още приема антидепресанти. Много често започвала да плаче и ридание силно, дори при най-косвения факт, който напомня за сина й Т..

При напълно идентична фактическа обстановка твърди, че е предявила претенции пред ответното застрахователно дружество. Били образувани преписки: щета ***/2021-09 - във връзка с претенцията за неимуществени вреди и щета ***/2021-14 - във връзка с претенцията за имуществени вреди. На 30.08.2023 г. й били изплатени от ответника 75 000 лева.

Претендира ответника да бъде осъден да й заплати сумата 225 000 лева, представляващи остатък от претендирано обезщетение за неимуществени вреди, над заплатени доброволно 75000 лева до претендирано от ищцата застрахователно обезщетение в размер на 300000 лева, както и 3617.04 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за изработка и монтаж на надгробен паметник, ведно със законната лихва, на основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, във връзка с чл.429, ал.2, т.2 и ал.З от КЗ, считано от 16.11.2020 г. - датата на уведомяване на ответното дружество за настъпилото ПТП, до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 22 140.27 лева - законната лихва, върху изплатената от застрахователя на 30.08.2023 г. на ищеца сума от 75000 лева, считано от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП - 16.11.2020 г. до деня преди датата на плащане - 29.08.2023 г.

Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

3.

Г. И. И., с постоянен адрес: град ****, в качеството й на майка и законен представител на малолетния си син М. П. Г., със същия адрес, чрез адвокат А. Н. Н., вписана в АК - град Пловдив, съдебен адрес: град ****, 4 твърди че загиналият Т. Т. Б. е брат на М. П. Г.. В резултат на настъпилото ПТП, за него настъпили тежки неимуществени вреди от смъртта на брат му.

М. се затворил в себе си и общувал с другите деца, предимно чрез агресия.

Плачел за брат си и постоянно питал майка му къде е Т.. Детето било в шок, което наложило да бъде консултирано и да ползва социални услуги в Център за обществена подкрепа - *** за периода от 08.03.2021 г. до 02.06.2023 г.

Провеждани му били индивидуални консултации по програма „Семейна подкрепа", услуга информиране и консултиране с цел съхраняване психическото здраве на детето. По програма „Директна работа с дете", индивидуална форма на работа с детето М. П. Г. било работено в посока, преодоляване травмата. С майката Г. И. и детето М. Г. били проведени общо 190 сесии.

М. бил силно привързан към брат си Т.. След смъртта на брат му, емоционалното състояние на М. било силно разклатено и нестабилно.

Нестабилното му психическо състояние имало за резултат много честа и диаметрална промяна в настроението му, изразяващо се най-вече в това, че внезапно започвало да плаче и се разстройва много силно, като питало къде е брат му и кога ще си дойде вкъщи.

Пред ответното дружество била отправена претенция за изплащане на обезщетение за така претърпените неимуществени вреди в размер на 300 000 лева. Била образувана преписка щета ***/2021-10, по която не била изплатена сума.

Претендира да се осъди ответното дружество да му плати сумата 50 000 лева, предявена като частичен иск от 300 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от М. П. Г. силни болки и страдания от смъртта на брат му - Т. Т. Б., ведно със законната лихва, на основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, във връзка с чл.429, ал.2, т.2 и ал.З от КЗ, считано от 16.11.2020 г. - датата на уведомяване на ответното дружество за настъпилото ПТП, до окончателното изплащане на вземането.

Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

4.

С. И. И., с постоянен адрес: град ****, действаща чрез пълномощника си адвокат А. Н. Н., вписана в АК - град Пловдив, със служебен адрес: град ****, твърди че е баба на починалия Т. Т. Б., както и че е претърпяла от смъртта му неимуществени вреди - изключителни болки и 5 страдания. Твърди че го е гледала и се е грижила за него още от бебе, като активно е помагала на майка му, при отглеждането и възпитанието на детето.Това е породило силна душевна връзка на бабата с внучето й.

Тежката загуба на внука й преобърнала живота й. Не желаела да се вижда и среща с когото и да било, освен с най-близките си. Не желаела да излиза, освен ако не се наложи да отиде да пазарува, като бързала да се прибере и да остане сама. Непрекъснато била тъжна и с насълзени очи, спомените за внука й непрекъснато изниквали в съзнанието й и я карали да плаче и страда. Безвъзвратната загуба я карала да изпитва чувство на безнадежност и безпомощност, споделяла с близките си, че за нея животът вече няма смисъл. Била особено неспокойна след смъртта на внука й, вечерно време трудно заспивала, а когато успеела за кратко, сънят й бил неспокоен и изпълнен с кошмари. Била потисната, депресирана, тъжна, а настроението й било мрачно.

Предявила претенции пред ответното застрахователно дружество за заплащане на сумата 50 000 лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на внука й. Образувана била преписка щета ***/2021-12, по която не било изплатено обезщетение.

Претендира да се осъди ответното дружество да й заплати сумата от 25 500 лева, предявена като частичен иск от 50 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени силни болки и страдания от смъртта на внука й - Т. Т. Б., ведно със законната лихва, на основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, във връзка с чл.429, ал.2, т.2 и ал.З от КЗ, считано от 16.11.2020 г. - датата на уведомяване на ответното дружество за настъпилото ПТП, до окончателното изплащане на вземането.