Решение № 260631 от 29.09.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260631 гр.

Пловдив, 29.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 24.09.2020 г, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18958 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявени обективно съединени искове от Агенция за събиране на вземания ЕАД против Х.Н.Ш. с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2153,43 лева – главница по Договор за кредит от 11.11.2016 г., вземането по който е прехвърлено с Договор за цесия сумата от 1028,82 лева – договорна лихва за периода 20.10.2018 г. – 20.11.2020 г. и сумата от 160,13 лева – обезщетение за забава за периода 21.10.2018 г.

01.07.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 972 по описа за 2019 г. на РС – Карлово.

Предявени са при условията на евентуалност и искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2153,43 лева главница по горепосочени договор за кредит, както и сумата от 1028,82 лева – договорна лихва за същия период и обезщетение за забава в размер на 160,13 лева за периода от 21.10.2018 г. до 22.10.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от 22.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът посочва, че на 11.12.2018 г. с приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. БНП Париба Пърсънъл Файнен ЕАД му е прехвърлило вземането произтичащо от Договор за потребителски кредит от 11.11.2016 г. По отношение на сключения договор за кредит посочва, че по силата на същия на ответника е предоставена в заем сумата от 3000 лева, като страните са постигнали съгласие за сключване на застраховка на плащанията със застрахователна премия в размер на 806,40 лева. Кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент в размер на 75 лева.

Посочва, че лихвеният процент е фиксиран като общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 6696 лева, от която сума договорната лихва е 3696 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита до 20.11.2020 г. на 48 равни месечни погасителни вноски, като първата вноска е на 20.12.2016 г. Ищецът посочва, че поради забава от страна на ответника е настъпила предсрочна изискуемост на 25.06.2019 г. като на длъжника е изпратено уведомително писмо от 24.06.2019 г. Освен главницата по договора за кредит се сочи, че на длъжника е начислена и лихва за забава в горния размер. Посочва, че до момента погасената сума е в размер 3110,55 лева, от които е погасена главница в размер на 846,57 лева и договорна лихва 2263,98 лева. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника.

Ответникът е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание.

В съдебно заседание на 24.09.2020 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства и приети в съдебно заседание, както и приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявения иск да се уважи изцяло.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото исково производство в размер на 212,36 лв. – държавна такса, 100 лв. – юриконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както и в заповедното производство в размер на 66,85 лв.- държавната такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.Н.Ш., ЕГН **********,*** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:

********* сумите, както следва: сумата от 2153,43 лева – главница по Договор за кредит от 11.11.2016 г., вземането по който е прехвърлено с Приложение № 1 от 11.12.2018 към Договор за цесия от

27.07.2017 г., сумата от 1028,82 лева – договорна лихва за периода 20.10.2018 г. – 20.11.2020 г. и сумата от 160,13 лева – обезщетение за забава за периода 21.10.2018 г. 01.07.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 972 по описа за 2019 г. на РС – Карлово

ОСЪЖДА Х.Н.Ш., ЕГН **********,*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 разноски по гр.д. № 18958/2019 г. по описа на ПРС в размер на 212,36 лв. – държавна такса, 100 лв. – юриконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както разноски по ч.гр.д. № 972 по описа за 2019 г. на РС- Карлово в размер на 66,85 лв.- държавната такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

/Дафина Арабаджиева/

Вярно с оригинала.

ПМ