Решение № 279 от 15.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Карлово, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. И.нов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. И.нов Гражданско дело № 20265320100596 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, предявени от П. Ц. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. ***, чрез адв. Д. М. против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК:175330437, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** ***, ***, представлявано от изпълнителния директор С. Я. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** /сграда „А“/ ***, представлявано от управителя И. М. Ш..

В искова молба са изложени фактически твърдения, че ищцата е сключила, като заемополучател, с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 3059637/14.10.2024 г., за сумата от 2500 лева, а във връзка със заемното правоотношение се задължила да сключи и Договор за предоставяне на поръчителство от същата дата с „Ай Тръст“ ЕООД, по който следвало да заплати 1200 лева.

Ищцата твърди, че Договор за потребителски кредит

№3059637/14.10.2024 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не съдържал ясна и пълна информация относно начина на формиране на 1

ГПР и реалния размер на всички разходи по кредита. В договора била посочена единствено абсолютна стойност на ГПР, без да бъдат описани включените в него компоненти и методиката за изчисление, поради което потребителят не можел да прецени действителното оскъпяване на кредита.

Твърди, че по силата на чл. 4 от договора ищцата била задължена да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по който следвало да заплати възнаграждение в размер на 1200 лв. Това възнаграждение представлявало пряк разход по кредита, който бил известен на кредитора и следвало да бъде включен в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и §1, т.1 ДР на ЗПК. Невключването му в ГПР водело до заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на разходите по кредита и заблуждава потребителя относно реалната цена на кредита.

Твърди, че „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД били свързани лица, тъй като едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител бил кредиторът. Чрез договора за поръчителство се целяло единствено допълнително оскъпяване на кредита и заобикаляне на закона, тъй като плащанията по договора за поръчителство фактически се връщали при кредитора под формата на печалба. В случая не се преследвало реално обезпечаване на кредита, а създаване на допълнителен източник на доход извън ограниченията на ЗПК.

Твърди, че договорът за поръчителство бил нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради значителна нееквИ.лентност на престациите. Потребителят заплащал значителна сума – над 40% от размера на кредита – без да получава реална насрещна престация, като бил принуден да сключи договора с предварително определено от кредитора дружество.

Това нарушавало принципите на добросъвестност и справедливост и водело до неоснователно облагодетелстване на кредитора.

Твърди също, че договорът за поръчителство бил недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Същият бил сключен във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните. Договорът не бил разбираем за ищцата и не позволявал тя да прецени икономическите последици от сключването му – чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди:

2

- „Кредисимо“ ЕАД да й заплати сумата от 15.34 евро, получена при начална липса на основание по клауза за възнаградителна лихва от недействителния Договор за потребителски кредит № 3059637/14.10.2024 г., с която ответникът се обогатил неоснователно за нейна сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2026 г., до окончателното изплащане на сумата;

- „Ай тръст“ ЕООД да й заплати сумата от 76.69 евро, получена при начална липса на основание по клауза за поръчителство от недействителния Договор за предоставяне на поръчителство от 14.10.2024 г., с която ответникът се обогатил неоснователно за нейна сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД, чрез юрк. В.

Т., е депозирал отговор на исковата молба.

Не оспорва, че е бил сключен процесният договор за кредит, и че за обезпечаването му е бил сключен договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството встъпило като поръчител за задълженията на ищеца. Поддържа се обаче, че възнаграждението по този договор не представлява разход по кредита и правилно не било включено при формирането на ГПР, тъй като договорът за поръчителство бил самостоятелно правоотношение, по което „Кредисимо“ ЕАД не било страна.

Според изложеното, единственият разход, включен в ГПР, бил възнаградителната лихва по кредита.

„Кредисимо“ ЕАД твърди, че договорът за кредит е погасен предсрочно и че реално платената над главницата сума е 3.85 евро, а не претендираните 15.34 евро. Възнаграждението за поръчител не попадало в легалната дефиниция за „общ разход по кредита“ по §1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като предоставянето на поръчителство не било задължително условие за отпускане на кредита. Потребителят имал избор между обезпечен и необезпечен кредит, както и възможност да промени първоначално заявените условия преди подписването на договора. Позовава се и на съдебна практика на Върховен административен съд, според която неустойки или други задължения, възникващи при определени условия и зависещи от поведението 3 на заемателя, не следва да се включват в ГПР, тъй като към момента на сключване на договора не е сигурно дали ще възникнат. Ответникът прави аналогия с възнаграждението за поръчителство и твърди, че то също не е задължителен разход по кредита.

Излага се още, че към момента на сключване на договора за кредит „Кредисимо“ ЕАД не знаело какъв ще бъде размерът на възнаграждението по договора с „Ай Тръст“ ЕООД, тъй като договорът за поръчителство се сключвал впоследствие, в отделна електронна среда и при самостоятелно договаряне между клиента и поръчителя. Двете дружества били отделни юридически лица, въпреки свързаността помежду им.

Ответникът поддържа още, че договорът за поръчителство има характер на договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД предоставя услуга срещу възнаграждение, като се задължава да отговаря солидарно пред кредитора. Дори да се приеме, че клаузата за възнаграждение противоречи на закона или добрите нрави, това щяло да доведе единствено до недействителност на уговорката за възнаграждение, но не и до нищожност на договора за кредит или на самия договор за поръчителство.

Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и се твърди липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД, чрез юрк. С.

С., също е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу дружеството иск.

Не оспорва, че между „Кредисимо“ ЕАД и П. Ц. К. бил сключен Договор за потребителски кредит № 3059637/14.10.2024 г. за сумата от 2500 лв., със срок за погасяване 24 месеца, при фиксиран ГЛП 19,69 % и ГПР 21,57 %, както и че във връзка с обезпечаването му бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Общият размер на задължението по кредита възлизал на 3059,31 лв., като договорът бил погасен предсрочно, поради което ищецът не дължал пълния размер на уговорената възнаградителна лихва и възнаграждението по договора за поръчителство.

Твърди се, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлявало възнаграждение за самостоятелна услуга по 4 гарантиране на задължения, предоставяна от „Ай Тръст“ ЕООД, и не следвало да бъде включвано в ГПР, тъй като обезпечението не било задължително условие за отпускане на кредита. Кредитополучателят могъл да кандидатства и за необезпечен кредит, а договорът за поръчителство бил сключен след подписването на договора за кредит, в самостоятелна електронна среда на „Ай Тръст“ ЕООД.

Оспорва се твърдението на ищеца, че бил заплатил сумата от 76,69 евро по договора за предоставяне на поръчителство, като се твърди, че реално платената сума възлизала на 13,68 евро, за което представя счетоводна справка. Възнаграждението за поръчителство не представлявало разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като не било задължително, нито било известно на кредитодателя към момента на сключване на договора за кредит.

Не била налице заблуждаваща търговска практика, тъй като всички задължения по договора за кредит и договора за поръчителство били ясно и разбираемо посочени в договорната документация. Свързаността между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД сама по себе си не водела до скрито оскъпяване на кредита, доколкото двете дружества били самостоятелни юридически лица с различен предмет на дейност.

Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и се твърди липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

С протоколно определение от 15.06.2026 г. съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение на предявените от ищцата искове, като същите са намалени до признатите от ответните дружества размери на плащанията над главниците – 3.85 евро по иска срещу „Кредисимо“ ЕАД и 13.68 евро по иска срещу „Ай Тръст“ ЕООД.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищцата е да установи извършеното плащане на процесните суми в полза на всеки от ответниците, както и твърденията си относно недействителността на договора за потребителски кредит и договора за 5 предоставяне на поръчителство. В тежест на всеки от ответниците е да докаже наличието на валидно правно основание, въз основа на което е получил процесните суми.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между ищцата П. Ц. К. и ответника „Кредисимо“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски кредит №3059637/14.10.2024 г., по силата на който на ищцата е предоставен потребителски кредит в размер на 2500 лева.

Не е спорно между страните и че във връзка с обезпечаването на същия кредит между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 14.10.2024 г., по силата на който дружеството се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит срещу уговорено възнаграждение.

Безспорно е също така, че договорът за кредит е бил погасен предсрочно, поради което не е настъпила изискуемостта на целия размер на договорно уговорените възнаградителна лихва и възнаграждение по договора за поръчителство.

От становищата на ответните дружества се установява още, че същите признават извършени от ищцата плащания над размера на усвоената главница, като по отношение на ответника „Кредисимо“ ЕАД признават получена сума в размер на 3,85 евро, представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит, а по отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД – сума в размер на 13,68 евро, представляваща възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

Спорно между страните остава единствено дали процесните суми са били дължими на валидно правно основание.

По иска срещу „Кредисимо“ ЕАД:

Настоящият съдебен състав намира иска за основателен.

Макар договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство формално да представляват две самостоятелни облигационни правоотношения, събраните по делото доказателства установяват тяхната тясна икономическа и функционална обвързаност.