Определение № 1054 от 24.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1054 гр. Габрово, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Д.

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Д. Въззивно частно гражданско дело № 20254200500661 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ АД, чрез юрисконсулт Иван Недков, против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 503/2025 г. от Дряновски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Позовава се на съдебна практика и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 410 ГПК подадено от „Агенция за събиране на вземания“ АД срещу В. С. К. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 590,60 лв. - за главница по договор за кредит „Бяла карта“ № *** от 28.11.2023 г.; 45,88 лв. мораторна лихва за периода от 29.11.2023 г. до 15.09.2025 г. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за кредит „Бяла карта“ от 28.11.2023 г. между „Аксес Файнанс“ АД и В. С. К., като вземането е прехвърлено в полза на заявителя, съгласно приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023 г., за което длъжникът е уведомен.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение. Приел е, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Във връзка с постъпилата допълнителна молба от заявителя от 25.09.2025г. Намерил е, че въпреки дадената му възможност заявителят не е отстранил констатираните нередовности на заявлението, които касаят активната легитимация на заявителя и изискуемостта на вземането. От представения като доказателство към заявлението договор за потребителски кредит от 28.11.2023 г. се установило, че длъжникът е сключил договор с „Аксес Файнанс“ 1

АД, което е дружество, различно от заявителя. Тъй като вземането произтича от договор за кредит, сключен с физическо лице – потребител, съдът има право да изиска от заявителя да представи всички негови изменения и приложения, в случая – доказателства за извършеното прехвърляне на вземането от първоначалния кредитор на заявителя. Поради неизпълнение на дадените указания съдът е приел, че искането не отговаря на изискванията на чл. 410, ал.

3 от ГПК и заявителят не е отстранил допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. Поради което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК искането за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено.

Разпореждането е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок. Съгласно чл. 419, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК.

Видно е, че по изричното разпореждане на закона препращането не се отнася до ал. 2 на чл. 127, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. В заповедното производство, съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това, поради което в чл. 410, ал. 3 от ГПК е предвидено да се представя договора сключен с потребител.

В останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението.

Съдът няма право да тълкува тази норма разширително.

Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 ГПК, поради което нито непредставянето на доказателства за договора за цесия, нито уведомяването на длъжника за него ще е основание заявлението да бъде отхвърлено.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл. 411, ал. 2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане рег. № 432 от 01.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 503/2025 г. по описа на Районен съд – Дряново.

ВРЪЩА ч.гр.д. № 503/2025 г. по описа на Районен съд – Дряново за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ АД срещу В.

С. К., ако са налице основанията, съответно да съобрази предвидените в чл. 411, ал. 2 ГПК основания, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1054 гр. Габрово, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Д.

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Д. Въззивно частно гражданско дело № 20254200500661 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ АД, чрез юрисконсулт Иван Недков, против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 503/2025 г. от Дряновски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Позовава се на съдебна практика и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 410 ГПК подадено от „Агенция за събиране на вземания“ АД срещу В. С. К. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 590,60 лв. - за главница по договор за кредит „Бяла карта“ № *** от 28.11.2023 г.; 45,88 лв. мораторна лихва за периода от 29.11.2023 г. до 15.09.2025 г. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за кредит „Бяла карта“ от 28.11.2023 г. между „Аксес Файнанс“ АД и В. С. К., като вземането е прехвърлено в полза на заявителя, съгласно приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023 г., за което длъжникът е уведомен.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение. Приел е, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Във връзка с постъпилата допълнителна молба от заявителя от 25.09.2025г. Намерил е, че въпреки дадената му възможност заявителят не е отстранил констатираните нередовности на заявлението, които касаят активната легитимация на заявителя и изискуемостта на вземането. От представения като доказателство към заявлението договор за потребителски кредит от 28.11.2023 г. се установило, че длъжникът е сключил договор с „Аксес Файнанс“ 1

АД, което е дружество, различно от заявителя. Тъй като вземането произтича от договор за кредит, сключен с физическо лице – потребител, съдът има право да изиска от заявителя да представи всички негови изменения и приложения, в случая – доказателства за извършеното прехвърляне на вземането от първоначалния кредитор на заявителя. Поради неизпълнение на дадените указания съдът е приел, че искането не отговаря на изискванията на чл. 410, ал.

3 от ГПК и заявителят не е отстранил допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. Поради което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК искането за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено.

Разпореждането е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок. Съгласно чл. 419, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК.

Видно е, че по изричното разпореждане на закона препращането не се отнася до ал. 2 на чл. 127, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. В заповедното производство, съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това, поради което в чл. 410, ал. 3 от ГПК е предвидено да се представя договора сключен с потребител.

В останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението.

Съдът няма право да тълкува тази норма разширително.

Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 ГПК, поради което нито непредставянето на доказателства за договора за цесия, нито уведомяването на длъжника за него ще е основание заявлението да бъде отхвърлено.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл. 411, ал. 2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.